Турското министерство на туризма намерило Джулиан Мур за депресивна натура и поради това неподходяща да представи Турция като весела ваканционна страна. Ние също искаме да сме весели и ваканционни в съзнанието на чужденците и те да прииждат у нас, дори след като са навършили пълнолетие и могат да пият до посиняване и в родината си. Ясно е, че пари за Джулиан Мур нямаме (въпреки че скъпа, скъпа, колко да е скъпа)... Затова работим с наличностите - море и прилежащите му бански, рози, нестинарство, заснежени планини, манастири, Търново, ритони малко, тракийски гробници. От тези обещаващи компоненти досега, за съжаление, не сме успели да направим нищо особено весело и ваканционно. Добре, че е евтиният алкохол.

Ако погледнем как се рекламират около нас – македонците например (а те са по CNN и световните спортни канали). И там са едни планини, манастири, вместо море показват езеро, обаче македонско, така че се брои за океан. Гърците – те ли не могат да извадят от тестето море и бански, а вместо Царев град Търнов турците ти дават направо Цариград. Злато като нашето никой няма, но то все не може да стане световна новина (сега се надяваме на Лувъра), както когато гръцки археолози открият гробница, за която се предполага, че можела да бъде на Александър Македонски. Или на негов роднина. Или от негово време. Все едно – като се съберат на едно място Александър Македонски и новооткрита гробница и настава световно вълнение.

Кое тогава ни е уникалното, онова само наше си нещо, с което да ни запомнят и веднага да поискат да дойдат у нас? Дали не е това, че сме най-бързотопящата се нация в света. Така се говори от години. Проверих в интернет – и не. Ние сме чак на четвърто място след Япония, Украйна и Грузия. Японците са назад с 25,3%, а ние „едва“ с 21,9%. Те имат и повече възрастни хора процентно. Хубавото в случая е, че никой от тези преди нас не се е сетил да се рекламира с изчезването си – на японците не им остава време от правене на коли и от чудене как да се обличат шантаво, на Украйна й организираха една война, а грузинците са заети да чистят петна от разлято вино по покривките си. Те губят, защото вижте как звучи: „Посетете страната Х, докато още я има“. Например за България можем да определим срок до 2020 година. Съвсем различно е, когато на някого му се постави срок. Това е като със сезонните разпродажби. -50% до утре. И ти купуваш. Нищо, че в другиден цената е същата, и дори надолу. Така ще създадем у чужденеца чувство за възможна загуба. А никой не обича да губи.

До 5 години който ще идва у нас, да идва. После, ако сме оцелели, ще удължим срока. Венеция от колко години потъва и по този повод продава ужасно скъпо кафе на „Сан Марко“, а никой не й прави забележка, че още си стои над водата...