Откровено за брака, самотата и любовта, която ни кара да летим...

Ивана, сега на 37 години, стартира на голяма сцена на 29 г. – твърде късно за звездна кариера, но с главоломна бързина успя да застане начело в А групата на попфолка и, което е по-важно, да остане там. За седем години издаде 8 албума, четири пъти стана певица на годината, участва в доста телевизионни реклами, това лято създаде парфюм, наречен на един от последните й хитове – „Парфюмът”, а съвсем наскоро – и аромата „Ултра Ред”. Тя е бестселърът на Пайнер – никоя друга певица в бранша не взема толкова високи хонорари, но и никоя не работи толкова много като нея.

За едни е идол, за други – поредното фолк творение, но никой не отрича, че е напълно излишно да слагаме пред името й пояснението певица, защото отдавна си е извоювала правото да бъде просто ИВАНА.

… Шансът каца на рамото й в ресторант “Приказката” в Харманли. След дълги години пеене по заведения тя не е имала намерение да стигне до голямата сцена. Обаче като в приказките на втората вечер от гастрола й се случва чудо: в заведението случайно влиза шефът на музикална компания Пайнер... и я кани да работи във фабриката за фолк звезди. Скоро тя започва да произвежда хит след хит и да пълни залите с възторжени фенове. Но когато те си тръгнат, се прибира в поредната хотелска стая сама с огромните букети.
В навечерието на рождения си ден Ивана за себе си пред EVA.

Ивана, мислила ли си, че ще направиш такава страхотна кариера?

Не. От дете съм на сцена с баща ми, свирех на синтезатор. Когато се наложи да пея пред оркестъра, не знаех къде да си държа ръцете. Но и когато работех по заведенията, пак си вършех съвестно работата. Дълбоко в себе си съм уверена, че ако се захвана с друго, пак ще го доведа до края му. Няма да има нещо, което да не съм изучила, да не съм прочела, за да съм сигурна, че отникъде няма да имам пропуск.

Видимо си отслабнала. Как го постигна?

Преди година и половина направих алергия, напълняването дойде от медикаментите. После алергията си отиде и се върнах към обичайния си вид. Същевременно от края на юни минах на диета с месо и зеленчуци, без въглехидрати, правих и мезотерапия при д-р Людмила Павлова от Пловдив. Но и когато бях по-пълна, и сега, си имам почитатели и пак си ме обичат.

Почти всяка нощ работиш, през деня правиш записи, клипове и т.н. Как издържаш на бясното темпо?

Не мога да си представя човек, който иска да постигне успех, да не дава всичко от себе си. Концентрация, дисциплина, постоянство. Установявам, че колкото повече време съм на голямата сцена, толкова повече изисквам от себе си. Безпощадна съм. Изисквам го и от хората около мен. На моменти ми казват, че не издържат на темпото ми и ме наричат лош шеф. Но засега не бих се променила, не бих станала по-спокойна. Освен това съм обградена с професионалистите от Пайнер, които вършат нещата, които не разбирам, за да ми остава време да си правя музиката. Това ми помага да оцелявам.

Обаче напрежението е голямо.

Много. Ще дам само един пример. На ден имам толкова телефонни разговори, че понякога ми идва да изключа телефона. И се е случвало да не го поглеждам с дни... Затова вече си казвам, че ще си взема асистент, който да ми предава съобщенията. Но пък къде напрежението не е голямо? Кажи ми някой, успял само като седи на едно място. Да, има хора, които ми помагат – безкрайно съм благодарна. Но не мина ли за последно да видя нещата, не мога да кажа: стартираме.

Певиците, които идват след теб, са доста по-млади. Това притеснява ли те?

Никой не може да спечели, ако няма съперници. Когато на 29 г. подписах договора с г-н Димитров, шефа на Пайнер, му казах точно това – че не съм на 18, а той ми отговори, че има нюх и знае какво прави. Сега съм на 37 години. И, честно ти казвам, че не се притеснявам. Защото опитът и рутината са нещо, което всеки трябва да натрупа във времето сам за себе си. Да, има доста добри нови певици. Но сякаш не е само до пеенето. Има много други неща, които дават завършен образ на изпълнителя – поведение, стил, харизма. Когато се появи Анелия, видях онова, различното. Важно е да правиш най-обикновени неща по необикновено добър начин.

Не завиждаш ли поне малко на Анелия?

В никакъв случай. Радвам се. Знаеш ли колко е хубаво да се радваш на успехите на колегите си?

Как така си казваш годините? Доста жени и с мъчения не биха го направили.

Какъв е проблемът? Имам 13-годишна дъщеря! Аз съм майка, аз съм жена, доволна от всичко, което е направила. Не можеш да го направиш на 18 години. И после, не е необходимо да се харесвам на всички. Кого бих подвела, ако крия годините си? Не играя роля нито на сцената, нито в живота. Не ме е срам да се извиня, да поискам прошка, да благодаря. На тези простички неща искам да науча и детето си.

Кажи ми нещо за дъщеря си Теодора.

Живее при родителите ми, а през ваканциите сме непрекъснато заедно. Тя израсна сред клипове, фотосесии, концерти, директни и ясни телефонни разговори, всичко, което се случва зад кулисите. Много неща е осъзнала, без да ме пита. Имам чувството, че е надраснала своите 13 години. До момента с нищо не ме е разочаровала. Но пък не се получава да бъдем приятелки. Теди има респект от мен, вероятно защото съм по-строга и взискателна.

А може би защото не сте непрекъснато заедно, както е при повечето майки и дъщери?

Може би да, но със съпруга ми сме разделени и аз на моменти трябва да съм и майка, и баща.

Как се предпазваш от случайни мъже?

Докато съм на сцената, мога да си позволя да флиртувам заради самия купон, но когато ангажиментът ми свърши, автоматично слагам желязна стена пред себе си. Изградила съм си инстинкт за самосъхранение.

А как стоят нещата с неслучайните мъже в живота ти?

Имам чувството, че мъжете се притесняват от мен. Рядко са си позволявали да направят първата стъпка, макар да е било ясно, че и двамата се харесваме. Може би ме виждат като амбициозна, силна жена, за която няма затворени врати. Понякога съм си казвала: от тук нататък ще бъда лигла, ще показвам, че съм по-глупава и по-слаба, ще се глезя, но не става, това няма да съм аз… Ако трябва да бъда напълно откровена, случвало ми се е да имам до себе си силно мъжко рамо.

Тогава съм усещала другата страна на нещата. Когато имаш до себе си човек, който да те чака, да те обича, да те успокоява в моменти, в които усещаш, че ще експлодираш от напрежението на работата, просто да те прегърне, наистина е много хубаво... Тези връзки са продължавали по 2-3 години, докато мъжете не започваха да искат, което вероятно е нормално, брак, дете, обвързване, а аз не съм била готова за подобно нещо.

Все пак веднъж си се обвързала, нали си била омъжена?

Валентин не се появи просто така в живота ми, ние сме съседи и той винаги е бил до мен от детството ми. След една моя нещастна ученическа любов той беше приятелят, добрият мъж, който ми подаде ръка. Започнахме да излизаме заедно и след година усетихме, че нещо става между нас - любов. През това време – аз съм от Айтос, знаеш как е в малък, провинциален град, съседите започнаха да ни сватосват. Оженихме се, направихме пищна сватба. Щастливи бяхме всички – и ние, и роднините. Обаче не беше за дълго.

Най-щастливият момент в живота ти е съвпаднал с един от най-тъжните.

Да, раждането на Теодора - прекрасен момент, е свързан с един от най-тъжните в живота ми. Със съпруга ми се разделихме. Защото кръстих дъщеря си на баща ми - непростимо за малкия град. Грешката ми беше още по-голяма, тъй като не споделих намерението си с Валентин. Направих го може би от суеверие. Преди това имах друга бременност. Тогава бях решила да кръстя бебето на един от родителите му, но направих спонтанен аборт. И се зарекох, че родя ли, ще кръстя детето на баща си... Сега, като се обърна назад, си казвам: да бях простила, някой от двама ни да беше отстъпил. Не може да се разваля един брак, защото всеки иска да бъде на неговото.

Не направихте ли опит да спасите брака си?

Бях категорична, че няма да измина тези няколко метра от нашата къща до тази на Валентин, но тогава тръгна върволица в двете посоки от лели, сваковци, вуйчовци... Бяхме заедно два месеца, обаче нищо не беше същото. Отново се прибрах у дома с Теодора. Седем години живяхме с Валентин разделени, без да се развеждаме. Постепенно започнах да свиквам хем да бъда свободна, хем да държа другите мъже на дистанция, защото съм омъжена. После се разведохме по взаимно съгласие.

Сега сме наистина много добри приятели и знам, че винаги мога да разчитам на него за всичко. Търся причините за раздялата ни първо в себе си. Обвинявам се. Но дали е било заради работата ми като певица, дали е било заради името на Теодора, или просто така е трябвало да се случи, не знам. Истината е винаги някъде по средата.

Не те ли амбицира проваленият брак да се опиташ да успееш с нов?

Не, отдадох се на работата. Тогава започна кариерата ми в Пайнер и цялата ми енергия беше насочена към това да правя хубави песни, да се наложа, хората да ме запомнят, да са доволни от мен, да получа овациите, да направя другите щастливи... А после – поредният град, поредният хотел, сама с огромните букети и ми се плачеше от “шампанското” и “сълзите”. Това е.

Би могла да работиш нещо друго, защото си завършила икономика.

Мисля, че никога няма да работя по специалността си във финансовата й част. Може би в маркетинга и рекламата в шоубизнеса. Всъщност завърших икономическия институт в Свищов по-скоро заради родителите си. Не мисля, че висшето образование е най-важното нещо в живота.

А защо избра попфолка, след като си пеела народни песни?

Народното пеене е много близко до поп-фолк. Освен това попфолкът преди 10 г. не беше това, което е в момента. Смело бих могла да кажа, че сега той е новата българска музика. Макар че все още има какво да се желае.

Казват, че си най-печелившата певица в момента.

В какъв смисъл?

Че изкарваш много пари.

Нормално е, когато много работиш, много и да получаваш. Въпреки че представата за много на всеки е различна. Доволна съм от живота. Както пея в песента си “Празник всеки ден”: “Пари колкото, толкова, късмет колкото, толкова.” Ако имам още пари, пак ще ги изхарча. Имам достатъчно, за да поддържам имиджа си, детето си, родителите си.

Би ли се снимала само по парфюм?

Не, разбира се, и защо? Мисля, че мога да изненадвам по много други начини. Мъже са ми казвали, че една жена може да излъчва сексапил, без да е разсъблечена. Секс може да излъчват поведението й, осанката, погледът, начинът на говорене и т.н., а не само разголеното тяло.

Разкажи ми за друга твоя любов.

В началото ми беше адски неприятно, че ми приписват какви ли не връзки. Настръхвах, като си помислех, че дъщеря ми чете тези неща. Истината е, че съм имала малко, но дълги връзки. Разделяме се и си казвам, че това е краят, после започвам отново с надеждата, че този път нещо ще се промени. А то не се променя. Също като с цигарите: казваш си, че ги оставяш, но когато сутрин ти замирише на кафе, отново запалваш… Знаеш ли колко е хубаво да си влюбена. Да трепериш от страст, да го очакваш. Можех да върша сто неща едновременно. Просто летях.

Май заради този мъж си коригира бюста?

Исках да бъда най-красивата заради този мъж... И това е единствената корекция по тялото ми досега. Наистина не го направих заради работата си, а заради тази голяма любов, която ме промени. Ако сега направя подобно нещо, ще бъде единствено и само заради себе си. Т.е. ако някой е решил да ме харесва, трябва да ме приеме точно с тези килограми и с този фейс. Това съм си аз.

Нямаш ли сега желание за нова връзка?

Напротив, винаги си пожелавам отново да се влюбя, но в подходящия мъж и любовта ни да бъде взаимна. Иска ми се да бъде независим, да се съобразява с честите отсъствия, продиктувани от работата ми, и най-важното - да обича детето ми…И то май излиза, че си представям някой, когото може би трудно ще намеря. А може би трябва да направя компромис със себе си и да спра да пея, за да мога да го намеря. Обаче не бих се отказала от това, което правя. Защото не го приемам като работа и задължение, а като начин на живот. Най-много ме е страх да не загубя хъса си да пея. За да не ми изстине сърцето.

Вече свиваш гнездо, имаш дом в Пловдив.

Жилище е едно, дом е друго. Животът ми минава от един хотел в друг, от един град в друг. Когато имам свободно време или работа в София и околностите, оставам в Пловдив и ми е добре. Когато имам работа в Източна България, тогава съм в Айтос при родителите ми и Теди. Така че не знам къде точно ми е домът.

Обзаведе ли вече жилището си?

Има да се направят още доста неща. Освен това идеите ми се сменят всеки ден според настроението. Първо исках спалнята да е бяла, после розово-лилава. Добре че има кой да ми да ми угажда на капризите. Холът е огромен и съм го разделила на кътове. Единият, в който се чувствам най-добре, е обособен като кабинет. Там са дисковете, компютърът, dvd-то, cd плейърът, записките, телефоните. Чаша кафе, вода, цигари – това е мястото, където съм най-продуктивна. В друг кът съм сложила хубави икони, в трети – картини.

Има големи дивани в бежово-кафяво и в изчистена линия, стените са екрю. Целият хол блести от светлина, това ми беше мечтата – много, ама много светлина. Има един кът като звездно небе със син таван, покрит с малки лампички. Кухнята не ми е приоритет. Не знам дали да го казвам, но не готвя. Ако има за кого, бих го правила и съм го правила. Но когато съм сама, предпочитам да си поръчам нещо за ядене по телефона или да хапна някъде набързо.

По една телевизия наскоро казаха, че си осиновила дете.

Не съм. Имах желание да взема дете от дом по празниците, но се отказах. Какво ще прави това детенце точно по моите празници, когато тичам от един ангажимент на друг? Както каза майка ми, най-много да оставя и него при нея. И вместо да направя добро, май ще се получи нещо не толкова добро.

Имаш ли време да си пожелаеш нещо на Нова година?

Когато приканвам гостите в заведението да си пожелаят нещо, защото в 12-ия час сякаш небето се разтваря и Господ те чува, и аз винаги го правя. На първо място си пожелавам здраве за мен и хората, на които държа. После нещо лично. Тази година например поисках да ми се случват хубави неща, които да превръщат всеки мой ден в празник. Обещах си също да казвам поне веднъж на ден “обичам те”. Защото ми е трудно. За мен това е много специален израз. Не мога да го “хвърля” ей така. В доста случаи съм искала, обаче от пустата ми гордост да не ме помислят за слаба, не съм го казвала.

На кого ще кажеш “обичам те”?

На детето ми, на майка ми, на баща ми, на малкото истински приятели. Знам, че го знаят. Обаче е друго, да го чуват всеки ден. Аз имам нужда да го чувам. А ти?