Кадърът, който виждате, не е папарашко попадение. Това е коледният подарък на редакцията ни за Драго - горещ танц само за него на две професионални еротични танцьорки от стрийптиз бар "Angels" в хотел Шератон. Какво, ако не забавление с жени, бихме могли да подарим на изповедника на читателките на EVA?

Драго взриви женската аудитория на списанието. Хулен или хвален, той привлече вниманието върху себе си. Затова решихме да го представим на страниците на EVA.

Кой си ти, Драго?

Обикновен човек. Толкова обикновен, че чак някой път не се забелязвам сутрин, като стана. Понякога жена ми казва: "Трябва да направиш това и това, моля те, не забравяй." Аз взема, че забравя. Значи, не съм бил там. Такъв съм: хем съм тук, хем ме няма. Но пък ми харесва, че успях да се науча да мисля едновременно в няколко посоки: първо, какво трябва да се свърши в моя скромен дом, където все нещо се разваля. От друга страна, ходя на работа. От трета, във всяко свободно време се прибирам вкъщи да помагам на жена си, защото бебето навсякъде обикаля, отваря, пипа...

Дай сега подробности за бебето - пол, възраст и т.н.

Момче, на 11 месеца, казва се Павел. Кръстен е на майка ми Павлина, обаче не съм държал на това, просто името ми хареса.

Отиваме на темата, която развълнува доста наши читателки. Казваш жена ми, но всъщност не си женен.

Не че не искам да се оженя, обаче никога не съм държал на тези формалности. Дразнят ме елементите, от които е съставена сватбата - задължително диджей, който работи с едни и същи фрази всяка неделя, задължително всички се напиват и приключват тържеството потни и разхвърляни... И после, двойката живее заедно 3 г. Защо тогава да се женят? Понякога приятелката ми в най-неподходящия момент, примерно чистя с прахосмукачка, пита: "Ти няма ли да ми предложиш?" Аз, без да спирам, казвам: "Предлагам ти, ожени се за мен." След това имаме кратка "церемония", докато почистваме праха, и готово. Женен съм десетки пъти, и то все за един и същ човек.

Обаче жените приемат предложението за брак като висше доверие.

Сто пъти съм мислил защо да не подпишем, когато сме на почивка. Вероятно така ще стане. Ако в един момент усетя, че за приятелката ми подписването е толкова важно, няма да се поколебая.

Разкажи ми за приятелката си. К

азва се Вергиния, на 30 г., зодия Риби, на ръст е почти колкото мен, слабичка. Познаваме се от 1999 г., от 5 и половина г. живеем заедно. В момента гледа бебето. Надушва новите стойностни заглавия така, както някой хора знаят коя диня става, без да я потропват. Освен това знае на кого коя книга му отива.

Страхуваше ли се, че бебето ще преобърне живота ти?

Не, макар че това е предимно мъжки страх. Детето е усилвател и човек става два пъти това, което е бил преди. Ако е бил отговорен, става два пъти по-отговорен. И обратното.

Спомена, че жилището ти е малко. В какво точно живеете?

В апартамент, мой. Състои се от голяма стая и малка кухня. В момента кухнята е нещо като склад за бебешкото корито, детското столче, количката и т.н. У дома място за едър, дебел човек няма, затова не каним такива гости.

Каза ми, че мислите за второ бебе. Какви други неща планирате?

Един от големите ни планове е свързан с отиване в Рим. В "Циганско време" на Кустурица имаше един циганин, който викаше, че Западна Германия е неговият дом. Аз се шегувам, че Рим е моят дом. Ходил съм там веднъж за няколко часа. Градът ми се стори по балкански цветен, луд и откачен и по европейски лъскав и уреден, ама не прекалено. Винаги си представям как отиваме в Рим и там всеки намира онова, което харесва. Верги - цветни албуми с фотографии и с репродукции на картини. Аз - комикси.

Харесваш комикси? Не е ли детско увлечение?

Не знам как пораства човек. Повече ще се радвам, ако твърдя, че съм непораснал, пък хората си викат: абе, май си пораснал. Отколкото да се правя на тежък и пораснал, а всъщност зад това да личи стражаро-апашка игра, недоузрели емоционални състояния...Много ме е страх от пораснали момчета. От такива, които вече се имат за зрели мъже, вземат се насериозно и се занимават със сериозни неща - коли, пари, такива неща. Опасни са.

Каза, че не можеш да лъжеш, същевременно си амбициозен. Как се съчетават двете неща?

Не съм от най-амбициозните. Още навремето баба ми викаше, че другите деца ходят на английски, на цигулка, а аз по цял ден скитосвам им махалата. А любимият лаф на майка ми беше: "Пет минутки и свърши да учиш, нали?" С Део си говорехме наскоро, че източните народи са прави, като казват, че животът на човека е като листенце по поток. Ако успееш да следваш течението, то ще те изведе на правилния път.

Къде искаш да те изведе твоят поток?

Дългосрочните ми планове са свързани с неща, които знам, че ще ми донесат емоционална радост. Например, много ми се иска след 2 г. да гледам как моят любим отбор Левски бие Барселона на националния стадион. А дали тогава ще съм станал еди-какво си или ще съм се върнал назад, почти няма значение. Защото знам, че точно в този момент, в тази точица, която съм си нарисувал, ще бъда безкрайно щастлив. Такива неща си набелязвам. Дребнички и по-скоро състояния.

Реших, че си амбициозен, защото работиш в Дарик радио, същевременно беше водещ на телевизионно предаване, имаш страници и в ЕВА... ...

Обаче не съм търсил нито едно от тези неща. Те сами ме намират. Страниците в ЕВА дори не ми беше хрумвало да ги водя. Същото беше и с телевизионното шоу. Обади ми се познат, който работеше в СИА, каза, че вече 5 месеца търсели водещ и ми даде идеята да ида да ме видят. Отидох, включиха една камера, поговорихме, след седмица казаха - ти ще си. Така стана и с Дарик радио. Отдавна имам теорията, че животът прилича на футболен мач с различни типове играчи. Едните не правят нищо, но имат шанса да получат топка. Други се трудят усърдно, но все не става нищо. Трети предпочитат да наблюдават. Аз съм от първите. Но гледам да не ми се сърдят много.

Е как така, след като гледаш да не ти се сърдят много, пое отговорността да отговаряш на читателките ни, без да си психотерапевт?

И аз се чудя понякога. Това си е риск от ваша страна!

Обаче защо им е на жените вечно психотерапевт?

Усещам, че всички въпроси, които ми задават, са малко или много риторични. Т.е. читателката се е питала десетки пъти в безсънни нощи. После е питала най-близките си, не толкова близки, абсолютно непознати и накрая мен. Прекрасно знам, че каквото и да й кажа, тя ще направи, каквото е решила, или ще продължи да се лута, докато времето не реши или задълбочи проблема.

В никакъв случай не съм последната инстанция. Ако хареса отговора ми, ще реши: разбира ги май нещата. Ако не го хареса, ще отсече, че не разбирам нищо. Предпочитам третия вариант. Дългото гледане в една точка води до разфокусиране. Затова е хубаво от време на време да се дръпваме от проблема, да се огледаме и да видим кои сме и какво се случва.

А ти, като четеш писмата на жените, научи ли нещо повече за тях?

Не твърдя, че знам каквото и да е нито за жените, нито за мъжете, нито за себе си. Не познавам някаква палитра от реакции, не съм попадал в много житейски ситуации. Но това би означавало, че най-добрият съветник би трябвало да е 200-годишна китайка, която е чела доста философия, има 20 брака и 70 деца. Научавам единствено, че има различни хора, което е хубаво.

Имал ли си твоите безсънни нощи?

Имал съм, разбира се. Аз съм зодия Дева и съм пословично влюбчив. От друга страна, имам и склонността да търся защо това е така и да се опитвам да си отговарям. Прекрасно знам, че каквото и да кажа на 20-годишно момиче с любовен проблем, ако не го изживее само, няма да ме разбере.

Щом си пословично влюбчив, значи винаги си на една крачка от изневярата.

Изневяра е обратното на вяра. Вярваш на някого и в един момент се оказва, че вярата ти е била напразна. Напразната вяра е суеверие. Вярваш в нещо, обаче го няма. А суеверието те хвърля в бездната на мъчителните въпроси без отговор. Изневярата според мен е максималният момент, в който мислиш единствено за себе си. По отношение на нея реагирам като дете. Особено съм чувствителен на лъжи и предателства.

Мнението ти за любовта?

Нещо дълбоко лично, което рядко има общо с обекта на влюбването. Някои обичат да са влюбени и си намират в кого, даже в тотално нелогични хора. Дори до такава степен обичат, че обектът се чувства притеснен.
Още нещо. Хората често схващат любовта единствено като докосване, ласка, секс. Но забравят, че актът на любов може да се изрази и в нещо дребничко. Примерно да подстригваш този, когото обичаш.

Искаш да кажеш, че Верги те подстригва?

Не, аз я подстригвам. Когато бях малък, майка ми не обичаше да ходи на фризьор и взаимно се подстригвахме. В казармата се разчу, по-скоро аз пуснах слуха, че умея да подстригвам, и свободното ми време от два часа на ден беше плътно заето от клиенти. Подстригвах ги с ножичка и гребенче срещу вафла или ябълка. Чак беше тръгнал слух, че в цивилния живот имам фризьорски салон и хора си записваха часове.

Какво още можеш?

Боядисвам си сам вкъщи, направих и една етажерка. По едно време рисувах карикатури във вестници. През 1999 г. написах и публикувах книжка със забавни стихчета за добро настроение в свободното време. Като бях студент - завърших културология в Софийския университет, работех в една фирма и слагахме асфалт по магистрала Тракия. После бях в друга фирма и се занимавах с митницата...

Има ли нещо, което не можеш да правиш?

Много съм зле с цифри, сметки и формуляри. Данъчната декларация я попълвам месец и половина и все нещо бъркам. Не карам кола. Имам книжка, но не обичам. Не ходя и на почивка. Верги е от Велинград, там си имаме малка къща и не можем да стигнем по-далече от нея.

Сподели с читателките на ЕВА едно твое коледно желание.

Преди около 2 месеца отивам в кварталната видеотека, където работи ново момиче. Точно пред мен седи една госпожа и понеже във видеотеката продават и дъвчици, и разни други неща, тя пита: "Имате ли шам фъстък?" Момичето съвсем сериозно написа на компютъра шам фъстък и каза: "Не, нямаме." Понеже се занимавам с кино и много го обичам, си помислих, че някой ден ще направя филм "Шам фъстък", за да може момичето, ако още работи там, да отговори: "Да, има го. Филмът на Драгомир Симеонов, нали?"