Пристига въоръжен – с четири ножа, въздушен пистолет и печат, подава ти визитка с автограф, записва те в черния си тефтер с писалка Parker. Сваля си очилата Ray-Ban, както обяснява – оригинални американски, купени от неговите приятели – антикварите при „Александър Невски“. Поръчва си коктейл от 150 г джин и 50 г мартини – бил коктейлът на Джеймс Бонд

И като зодия Лъв влиза в разговора ударно: „Баща ми, който беше атеист, ми казваше: „Сине, като умра и на к.р да ме въртят, все толкоз! Никакво опело! Поп да не викате! Искам да се чува само воят на линейката.“

В Уикипедия пише, че си син на режисьора Людмил Стайков.

На Уикипедия съм им писал 50 писма – педе.....те му с п.......и (повишава тон и се навежда към диктофона може би с мисълта, че от другата страна Уикипедия ще го чуят по-ясно): Баща ми Николай Стайков беше много добър гинеколог и хирург. И понеже беше правил аборти на дъщерите на цялото БКП във Велико Търново – ученички на по 16 години, разправяше политически вицове и не му дремеше.

Беше свободен човек. На погребението му са отишли 2000 души. От сестра ми го знам. Аз не успях да си организирам пътуване от Швеция, защото всичко стана много бързо. Преди да си отиде, все ни казваше на двамата с жена ми номер две Мариан: „Айде бе, време е за деца!“ И аз нали съм му син, не вярвам в прераждането, но... синът ми се роди 40 дни след смъртта му и може и...

…баща ти да се е преродил в него?

Аз пиша редовно имейли на баща ми да му разказвам какво правя. Акаунтът му по принцип е изтрит. И някои от имейлите ми се връщат, но понякога не се връщат. (Върти си чашата. Чува се потракването на леда по стъклото й.)

А ти в какво вярваш?

Във Великия архитект, както казват масоните, или че случайности няма. Както в древните трагедии. Мечтая да поставя „Едип цар“ в Античния театър, с котурни (високи дървени обувки) от 40 см и половината от диалозите или цялата трагедия да бъдат на старогръцки. Искам да преиздам и книгата на баща ми с преживени истории – „Дневникът на един лекар“. Обиколил е света като корабен лекар. Има един разказ за това как замалко да остане в Южна Африка, където му предлагали да работи. Но избрал да се върне единствено заради мисълта: „Какво ще е бъдещето на сина ми?“  

Твоят син как се появи?

Жена ми номер две Мариан беше на 40 години и часовникът тиктакаше. Не се получаваше да забременее и тръгнахме да осиновяваме. Бях категоричен – негърчета, китайчета, циганчета – не! Да е българче! Ходихме на курс за родители в Швеция. Там е задължително при осиновяване. Знаех, че ще мога да си осиновя като самостоятелен баща дете не по линия на международните осиновявания, а в България. Изкарахме всички възможни документи.

Накрая отидох в общината в Търново за документ за семейно положение. Казват – вие сте женен. Викам – да, за Мариан Хелгрен. „Не! – отговарят. – За Емилия.“ Обяснявам: „Емилия е първата ми жена, беше гримьорка, много красива. Оженихме се през 1988 г. и бяхме 7 години заедно. Разведени сме“. Показвам документ от съда в Англия – нямал печат. „Ни можи, господине, ще трябва печат!“ Емилия се беше омъжила втори път, питам не е ли представила документи. Отговарят: „Ми да, представила е. Тя е разведена с вас, но вие сте женен за нея“. Сестра ми Паулина беше с мен. Щеше да скочи и да я хване тази с мустачките иззад бюрото. Викам – сестра ми, спокойно! Ще намерим връзки и ще установим кой за кого е женен. Излизам от общината, Мариан ми се обажда от Шотландия и казва – бременна съм.

И?

Беше на 42 г., но в Швеция чакат да родиш по естествен път. Леле, как я мъчиха! Биха й упойка, не можеше да заспи, болки, работи. Чакаха я 24 часа, 36 часа. Стоя до нея, облечен с манта, и обяснявам на един лекар: „Вижте, няма да стане по естествен път, няма никакво разкритие“. Погледна изненадано: „Колега?“ Викам: „Не, син на колега!“ Като видяха, че няма друг начин, склониха за цезарово сечение. Там не може да си платиш. Изкараха го Коко буквално за три минути. Та така се роди синко. Ще трябва да ти дам няколко снимки да видиш какъв е каратист.

Много е красив!

Видях го във фейсбук. Красив е – на тати и на мама се е метнал. Видя ли едно клипче как се бие? Прави задно салто, което аз научих на 22-23 години в казармата. А сега той тренира и гимнастика, и айкидо. И се учи да свири на тромпет по собствено желание. До края на годината съм му поставил задача да научи „Чорба каша, чорба каша, боб фасул“. И той го изкарва. Тромпетът е на старо е, разбира се. Защото ако се откаже, какво правим с един скъп тромпет?

Ще го продадете. А ти спортуваш ли?

Е, на тези години... моля ти се, „ше взема да са поврéда“! Коко Тайсъна ми звъни да ходя да тренирам. Трябва ми стимул – за някоя роля, иначе така да ходя да тренирам... Не бе, ще ходя, но животът е много сладък.

Беше секссимвол...

Е! Що? Какво ми е сега? Виж, всеки трябва да си се движи във възрастта. Тренирал съм карате, таекуондо и могендо в Англия – много ефективен спорт за отбрана. Мой приятел, бивш SAS – техните специални части, ми е показвал. Тук имам приятели, от които съм научил неща от руското бойно самбо. На него е базирана израелската система за самоотбрана крав мага, по която е запален Мат Деймън.  

Усещам те като състезателен тип.

О, да! Такъв съм. Хващам се на басове, които мога да спечеля. Нали Сун Дзъ съветва нещо подобно. Последния път спечелих 200 лв. от една съдия-изпълнителка от бас кога е основана Украйна като държава. Тя трудно ги даде, но ги даде. Виж какъв часовник имам. „Офицеръ“. По-стар от мен. От моите приятели при (катедралата) „Александър Невски“. Намират ми такива часовници. Този е много рядък. Има Breitling с подобна верижка за 5000 евро. Този е антишоков, антиударен, правен за руските специални части.