Кои са тези твои хора?

Жена ми Асения е сред тях. Македонка. Сега ще й се обадя да ви запозная, да види с кого си говоря, за да си нямам проблеми. Имаме продуцентска компания Bright Light Entertainment. Продуцираме все качествени неща. Например „Почти представление“, който беше много успешен и очакваме да се играе отново през януари в Младежкия театър. Режисьор му е Явор Гърдев. В Бургас направихме последната пиеса на Жорди Галсеран – „Кредит“, имаме правата за година.

Историята е много смешна – Иван Бърнев ми иска кредит. Предлага само честната си дума. Не му давам, защото съм банкер и това ми е работата. Тогава вижда снимка на съпругата ми и заплашва, че ще спи с нея, ако не получи кредит. Накрая съм съгласен да му дам 10 000 евро, за да спи с нея, после да я отблъсне и тя да се върне към по-малкото зло. Играем я в провинцията, но ще дойдем и в София.

Разкажи какво репетираш. Дойде от СФУМАТО.

Иван Добчев ме покани за пиесата „Книга за изгаряне“. Все едно е писана за мен. Става дума за писател, който се връща в България след 20 години. Тема на спектакъла са хората, които се самозапалват – защо го правят. Възможно е всичко да се случва в главата на героя ми. Днес се обадих на мой приятел психиатър. Няма законови пречки да информира свой пациент, болен от шизофрения или шизоидна психоза, и да се срещна с него. Защото като играеш такъв човек, трябва да го видиш наистина. Не можеш да играеш изобщо. Имам и други проекти.

Говори се, че ще правиш филм за Мая и Жоро Илиеви?

По-скоро римейк на „Без драскотина“. Ще е филм за любовта на един борец, който става мутра, с неговата жена. Това е общото с Жоро Илиев. Заинтересува ме силната му и всепобеждаваща любов с Мая Илиева. Можел е да се скрие в далечна топла страна, където го е чакала Мая с две осиновени деца. Но остава в България и не си слага бронежилетка, знаейки, че са дошли да го гръмнат. Истинска история. Срещнах в Швеция човек, който ги е познавал в Доминикана. Той ми я разказа. Няма значение дали Мая ще съдейства. Лентата не е документална.

Имам и проект за футболен филм „Дерби“, който пародира историята на „Лудогорец“. Написал съм сценария преди две години, без да подозирам, че ще се случи реално. В последната секунда победният гол го добутва с гърда едно доста надарено отпред момиче от женския отбор. На финала Стоичков, надявам се да се съгласи, казва: „Време е!“ Време е да се прекрати с тая корупция, България да се върне на българите, да станем нормална държава! И да видим на какви основания няма Националният филмов център да даде пари при добър сценарий на човек като мен с такъв ранкинг в IMDB pro, с 65 филма зад гърба си.

Срещал си много интересни актьори в кадър – Хоакин Финикс, Клеър Дейнс…

Да, това е във филма It’s All About Love на номинирания за Оскар Томас Винтерберг, в който играе и Шон Пен. С Хоакин Финикс имаме десетина снимачни дни заедно. Зад кадър се криеше да пуши марихуана, защото не знаеше, че в Дания това е ок. После разбра и се присъедини към компанията ни с английски и шведски актьори. И се държаха нормално, и той, и Клеър Дейнс. Говорил съм и със Стелан Скаарсгард („Нимфоманка“), Мадс Микелсен („Казино Роял“) на партита, защото ме бяха гледали в „Милениум“, който беше хитов сериал в Швеция.

На една меса в църква се запознах с Ингмар Бергман. Обърна ми малко внимание, като чу, че съм български актьор. В Швеция не го обичат – for the record. Много хора, работили с него, нямат ласкаво мнение. Считат го за мегаломан, който иска да хване всяка жена за г... Бил голям разгулник – да не кажем друга дума. Има една камара деца от всякакви бракове.

Кои други хора, които си срещал, са те впечатлили?

Работил съм с трима от четиримата най-добри български режисьори – Рангел Вълчанов, Зако Хеския и Бинка Желязкова. Рангел разказваше хубави истории, но не допускаше хората до себе си. Зако го правеше и ме научи на важни неща. Имам много истории, които Петър Увалиев (български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, писател, преводач, радиожурналист, копродуцент на Карло Понти – съпруга на София Лорен – б. а.), Бог да го прости, ми е разказвал.

Той е един от копродуцентите на „Фотоувеличение“ на Антониони. Бил е много навътре в киносредите в Англия. Познавал е всички големи, аз го усетих като ментор, а той мен като интелигентно момче и му беше приятно да ми разказва. Запозна ни Дона, стара емигрантка с отношение към нашата култура, към киното, към театъра. Не си спомням кой ми беше дал телефона й през 1991 г., като отидох за първи път в Англия. Помнеше ме от филма „А сега накъде“, а не от „Вчера“. Дона е познавала и Георги Марков. Покрай нея се запознах с много от истинските емигранти, които ми разказаха истории за Георги Марков – не са толкова ласкателни. Понеже е покойник, няма да ги разказвам. Историята му е различна от тази, която се представя в нашите медии.

Спомена филма „Вчера“. Там на финала станахте кръвни братя с Христо Шопов, Чочо Попйорданов и останалите актьори. Това направи ли ви близки?

Не, никога не съм бил истински близък нито с Ицо, нито с Чочо, нито с Андрей Баташов, с когото бях четири години в един клас. Тогава повечето актьори ходеха на купони, пиеха, пушеха. Аз се себеусъвършенствах. Ходех в библиотеката да слушам музика. Търсех опери, класика. Тренирах, учех се да свиря на саксофон, да яздя. Снимах от първи курс, което беше забранено, но Енчо (Халачев) се видя принуден да ме пусне за филма „Те надделяха“. Нямаше как – разказваше се за Тодор Живков. В него тичах бос с една картечница и се биех с фашистите. Бях много рус и ми излезе прякора „американския партизанин“. Всички ме забелязаха тогава просто защото се откроявах.

Говори се, че с Христо Шопов имате общ проект.

Играх с баща му Наум във филма „Инкогнита“ и той сподели, че мечтата му е Ицо да се върне на сцената. Ицо се върна, не съм му гледал новия спектакъл. Сега той е малко бамбашка, живее си в негов свят. И може би много правилно – няма много допирателни с другия свят. Той и баща му беше такъв. Има идея да направим постановка по филма „Кучета в резерв“ на Тарантино. Ще видим – ако Ицо реши, че ще участва, и е икономически изгодно за страните, ще го направим... Но иначе двамата се виждаме. Ще ходим на къщата на наш приятел – оператора на „Вчера“ и „Без драскотина“, ще поканим известна журналистка да запише една камара истории, които можем да разкажем за българското кино.

Предлагали са ти да играеш в Комеди Франсез, в Лос Анджелис. Съжаляваш ли за възможност, която си пропуснал?

Не, аз не съм пропускал възможност. Аз съм си подготвял възможностите. Да играя в Комеди Франсез ме поканиха още преди да завърша ВИТИЗ, за Америка ми предложиха агент и да отида да живея в Лос Анджелис за шест месеца, докато намерим роля. Похарчих 6000 евро. Това е много измислен град. Аз лично там не мога да се чувствам добре. Ама посмъртно!

Къде се чувстваш най-добре?

В Бургас. Там има море, лов, риболов, минерални бани, приятели и няма задръствания. Хората са широко скроени и нормални. Като им кажеш – може ли, отговарят – чакай, може сега да не може, но ще намерим начин да може. Това са бургазлии. Не знам дали напоследък, не знам дали винаги, но там няма не може.

Не ти ли се прави емигрантски филм?

Не. Да си спомням за моментите на депресия? Там човек много се депресира, въпреки че... В Лондон не толкова, но в Швеция... всичко ти е наред, но ти липсват приятелите, ракийката. Изпитвах носталгия. Гледай сега, те са няколко основни неща, от които едно да не е наред, и ти не функционираш като човек. Първо, дали си намерил правилния човек до себе си, другарчето. Второто, дали се занимаваш с това, което искаш. Третото е дали си на правилното място по света. Може да е в Странджа Сакар, в Монако. Количеството скъпи коли, лимузини и яхти не определя дали ще си щастлив на едно място. Повярвай ми. Изпитал съм го. Това място за мен в момента е България, София и  Бургас, където се чувствам възможно най-добре.

Чувствам се като риба във вода, защото обичам да плувам, обичам слънце. Един Лъв обича слънце. Една от причините за депресиите в Швеция е липсата на слънце, бе! Аз си работя и там и с 15 снимачни дни съм си решил икономически годината одма. Ако снимам още 15 дни, съм напред. Какво правиш професионално тогава? Гледаш си сина, снимаш, работиш си по къщата, ама не си работиш работата. А знаеш, че си добър в това, което правиш.

Тук също играя. Да, парите в сравнение с Швеция са мизерни. Не може една пенсия да е 300 лв., а заплатите на актьорите да са 1500-1600 лв. Може, ако си на свободна практика. Тогава ще изкарваш повече. Ще си поемеш рисковете. Аз съм на свободна практика. Най-вероятно изкарвам повече. Доста повече, но не мога да разбера актьорите, които се оплакват от малко пари. Минете на свободна практика! Пазарът ще определи колко струвате.

И в този момент идва първо братовчед му, с когото са кръстени на дядо си Георги, и след това съпругата на Георги Стайков - Асения. Следват два неприлични вица на руски и други разни…