Само в рамките на два дни получих на служебната си поща съобщения, че по книжарниците е излязъл френският отговор на „50 нюанса сиво“. Както и канадският отговор. После - тийнейджърският отговор. А днес се разбра, че, алилуя! на 9 март ще излезе българският - „С@МОТ@” на авторката Мартина Дечевска (винаги малко закъсняваме, но нищо). Предполагам, че в някоя писателска фабрика в провинция Гуанджоу в Китай също има отговори, поне два – с висококачествени материали за платежоспособна публика и евтин за по-бедните пазари.

Това не е новост. Ако си спомняте във времената на Хари Потър излизаха дузини негови подобия. После беше модерно да напишеш люксембургския „Яж, моли се и обичай“. После нещо в стил „Здрач“. То самата Е. Л. Джеймс признава, че се е вдъхновила за „Нюансите“ от вампирската сага.

И така, да видим какъв е българският отговор? На фейсбук страницата на „С@МОТ@” авторката ни обещава „декадентски мрак, който романът ще застели, а след това преплете с идеите за позитивното мислене“. Пак там е публикуван откъс за подгряване, в който мъж се обажда на (вероятно) главната героиня и й казва:

„Тук ли си, кучко? (Ето го декадентското – б. а.) Имам нужда от теб. (Парексаланс положително мислене – б. а.) Ела тази вечер точно в 23:30 на ъгъла на „Мадрид” и „Черковна”. (Това е мракът като се има предвид осветеността на софийските улици – б. а.) Искам да ми служиш, разбра ли?“

 След това откъсът става още по-хубав и напрегнат:

„Да, Господарю”, отговаряше Валерия като хипнотизирана и моментално краката й се подкосяваха. (Декадентско.)

Знаеше, че той ще я удря, щя я дърпа за косата, ще я обижда. (Положително мислене, това да знаеш е винаги положително нещо.) Че на следващия ден ще я боли гърлото и вероятно вратът, сигурно ще има и някоя и друга синина. Но това бяха редките й мигове на удоволствие. (Положително мислене пак, много взе да става.) Мигове, в които се отдаваше изцяло, подчиняваше се и това й доставяше неописуем екстаз... (Декадентско.)

...В 23:35 Валерия беше на уреченото място. Пресечката на „Мадрид“ и „Черковна“. (Мрак.) С къса пола, тънък черен чорапогащник, закопчана до горе бяла риза и нашийник с халка, който показваше нейното положение във връзката. (Декадентско, дизайнът е класика, неподвластна на времето и добрия вкус.) Той вече беше там и я чакаше.

– Закъсня, кучко. (Декадентско.) Сега ще понесеш своето наказание, нали си наясно с това?

– Да, Господарю – прошепна смирено Валерия и наведе глава.

– Добре, тръгвай. – Той закачи кучешка каишка към халката на врата й и я задърпа към „тяхното местенце”, което беше съвсем наблизо. (Положително мислене – местенцето е наблизо, а можеше да я тегли за каишката през половин София...)

Когато влязоха, я накара да целуне пръстена му. Беше изработен от масивно сребро... "

Това, което най-силно ме развълнува в откъса, е локацията „Черковна“ и „Мадрид“. Наскоро минах оттам и да ви кажа, мястото е доста обикновено. Но тук идва силата на голямата литература. Както „Шифърът на Леонардо“ предизвика бум на посещенията по местата, в които се развива действието му, така предполагам, че и „С@МОТ@” ще доведе до увеличаване на интереса към кръстовището „Черковна“ и „Мадрид“. Семплите магазини ще бъдат изместени от дизайнерски бутици за къси поли, бели ризи и черни чорапогащници от тънките, бижутери ще продават нашийници и пръстени от масивно сребро, а в култовия час 23,30 там ще се стичат тълпи почитатели на BDSM, които ще се затеглят за каишките... Ще възникне необходимостта от хотели наблизо, а цените на недвижимите имоти ще скочат неимоверно...

Изобщо това кръстовище го чака светло бъдеще - и аз мисля положително все пак. А декадентските си и мрачни предчувствия за романа не ще споделя. Нека всеки страда сам над страниците му.