Звездите - начин на употреба
Във Венеция обичат думата grande. Всичко е grande - Amore Grande, Сanale Grande... И фестивалът им е grande. Най-grande от всички филмови фестивали в света. Най-старият. С най-много звезди. Тази година Венецианската Мостра имаше юбилей - 75 години от създаването й - и беше още по-голяма, още по-бляскава, още по-силна. Конкуренцията между Венеция и Кан съществува отдавна и организаторите на двата форума не пропускат да отбележат всеки път как настоящото издание на техния определено бие предходното на другия. По отношение на броя и класата на посещаващите го звезди обаче Кан определено не може да се мери с Венеция. В Кан ходи европейският филмов елит, а във Венеция - истинските лъвове и лъвици от Холивуд. Всъщност звездите в плаващия по вълните град са много по-важни от филмите. Те са чакани и преследвани навсякъде. Първоначално си мислех, че е от чиста любов към филмите им, но после разбрах, че папарашките снимки вървят на доста добри цени в интернет сайтовете.
Още по обяд, към един часа пред хотел Excelsior и пред Palazzo del Cinema, където е червената пътека, започват да се струпват фенове с чадъри, с които се пазят от слънце, от дъжд, от каквото и да е, запасяват се с кока-кола и минерална вода и прекарват там 6-7 часа, за да са най-отпред, когато започнат да пристигат звездите. Към 3-4 ч. следобед вече почти не можеш да намериш място, за да застанеш дори на един крак, а към 5-6 ч. най-добре да отидеш на плажа и да пиеш една студена вода, докато цялата тълпа крещи: "Джорджо-о-о!" (Джордж Клуни), "Бре-е-т!" (Брат Пит), "Енджи-и!" (Анджелина Джоли), "Чарлий-йз!" (Чарлийз Терон). Когато казвам, че крещят, това означава, че крещят така, че заглушават морето, музиката на Нино Рота и Енио Мориконе, с която бе озвучен целият фестивален комплекс. Заглушават дори собствените ти мисли от типа: "Голяма работа! Брад Пит!" И ти се хвърляш да снимаш през главите на другите, но понеже идваш чак сега, рядко ти се получава.
На някои обаче им се получи. С очите си видях как достолепна дама на видима възраст около 70 години, с костюм и високи токчета, при появата на Брад Пит на червения килим изведнъж се вряза в тълпата и тъй като всеки се отдръпваше заради белите й коси, отиде най-отпред и подаде на Брад електриков флумастер, с който той се разписа директно върху чантата й Louis Vuitton.
Кой изгря и кой изгоря
Естествено феновете нямат никакъв достъп до вечерните звездни партита, които се провеждат след 22 часа и никога не се обявяват в медиите. Общо взето, церемонията е следната - пристига звездата, дава пресконференция през деня или на другия ден, вечерта минава по червения килим, за да влезе в зала Grande, където представя филма си пред избрана публика, и след прожекцията е партито - в Casino di Venezia, в Pashuka, на терасата на знаменития хотел Еxcelsior, в който отсядат по-голяма част от звездите и в който са съсредоточени повечето странични прояви на фестивала. Другите заведения, в които, ако имаш късмет и между 150 и 300 евро за вход, може и да зърнеш някоя холивудска знаменитост, са нощният клуб Blue Moon, Mimmo's Villa, Aurora Beach и, разбира се, Nikki Beach - едно от най-известните заведения в Лидо с огромна тераса към плажа.
Най-бляскаво обаче със сигурност бе партито, състояло се на прословутата яхта на дизайнерката Алберта Ферети "Прометей" и дадено в чест на актьорите Ричард Гиър, Хийт Леджър и Даян Крюгер, където бе сервирано великолепно меню изцяло от риба и морски деликатеси. Гиър участва в два филма от конкурсната програма - снимания в България ("защото е по-евтино", както каза режисьорът Ричард Шепърд на пресконференцията) "The Haunting Party", където Гиър си партнира с Даян Крюгер, и в "Аз не съм там" на Тод Хейнс, посветен на Боб Дилан, в който актьорът играе заедно с Хийт Леджър и Кейт Бланшет (тя именно спечели наградата за най-добра женска роля) . Ричард Гиър бе една от най-преследваните знаменитости на фестивала и на пресконференцията дори се ядоса на журналистите, че задават въпроси само на него, след което събра ръце в будистки поздрав в знак на помирение. Той бе придружаван от съпругата си Кери Лоуъл, за която се ожени след разпадането на брака му със Синди Крофърд и с която имат шестгодишен син (Гиър стана баща на 51 години).
Даян Крюгер пък бе като северна богиня в роклята си в цвят шампанско от последната колекция на Elie Saab и ако не беше Чарлийз Терон, би могло да се каже, че бе най-красивата и искряща звезда на фестивала.
Всички ухажваха Чарлийз във Венеция. Критиците харесаха филма й "In The Valley of Elah" на култовия режисьор Пол Хагис. Журналистите я засипаха с въпроси на пресконференцията (за разлика от Дарил Хана, на която никой не обърна внимание). А когато Чарлийз се появи на червения килим в рокля Версаче, всички спряха да говорят за "венецианския триумф на Кийра Найтли" - до този момент Кийра бе най-обсъжданата звезда, тъй като филмът с нейно участие "Изкупление" откри фестивала. След Чарлийз дори Анджелина Джоли бледнееше. Всъщност бледнееше е доста буквално, защото тази великолепна жена действително изглеждаше болезнено слаба, бледа, със сенки под очите (подчертани, уви, от иначе красивата й сива рокля) и нито в погледа, нито в поведението й имаше нещо, което дори да напомня за онази луда Анджи, която всички толкова харесваме. Може да се каже, че Брад я засенчи напълно. Той не само прави страхотна роля в 155-минутния филм "Убийството на Джеси Джеймс от страхливеца Робърт Форд", за който взе и наградата за мъжка роля, но просто изглеждаше в отлична форма.
На фона на Анджелина Джоли сексапилът и енергията на Чарлийз изпъкнаха още повече. На въпроса на журналисти как се е подготвила за явяването си на червения килим във Венеция, тя отговори: "Изпих чаша шампанско за блясък в очите. Мисля, че това е достатъчно." Естествено, никой не й позволи да остане само на една чаша шампанско и тя продължи празника в Казино ди Венеция, където си похапна от прословутата прошуто крудо ди Парма (сурова пармска шунка) и дори от специално направената торта, носеща името на филма, в който играе Чарлийз.
От мъжете Джордж Клуни се превърна в любимец не само на феновете, но и на медиите и навсякъде писаха за неговата изключителна отзивчивост към журналистите и фотографите. И всички му подмятаха "No martini? No party". Медиите така и не простиха на Брад Пит факта, че не свали слънчевите си очила пред фотографите, тъй като го приеха като форма на арогантно поведение и дори го нарекоха Pitt Bull ("bull" от англ. - бик). Истината обаче е, че Брад вероятно просто се стресна от конфузната ситуация, при която фенка успя да излъже охраната и се метна на врата му, което бе отчетено като пълен провал за гардовете на звездата.
Може би най-екстравагантното парти на фестивала бе купонът в чест на Уес Андерсън и шантавия му екип на още по-шантавия му филм "The Darjeeling Limited", разказващ за пътуването на трима братя в Индия. В унисон с локацията на филма бе и менюто на инди-партито в Mimmo's Villa: къри, пикантни лучени резенчета и пълнени картофи. Изобщо "меню а ла Боливуд", както се пошегува самият Уес Андерсън. Около този филм се разрази и един от скандалите на фестивала, свързан с опита за самоубийство на Оуен Уилсън два дни преди старта на венецианската Мостра. Актьорът не дойде на фестивала, тъй като бе в болница. Разбра се, че си е прерязал вените, но животът му е вън от опасност.
Ейдриън Броуди - много стилен, макар и по мъжкарски небрежен - дойде заедно с гаджето си, испанската актриса Елза Патаки и изглеждаше много влюбен. Всеки път с охота се отзоваваше на призивите на журналистите да я целуне, за да ги снимат, а когато го попитаха какво харесва най-много в нея, той тихо отговори: "Толкова е мека!"
Кажи кой си, за да ти кажа какво пиеш
През деня едно от достъпните за журналисти пристанище на звездите бе Lancia Cafe, където при пристигането на всяка знаменитост й измисляха специален коктейл, наречен на нейно име. Коктейлът "Клуни" например включваше два вида мартини (естествено!) - бианко и росо, плюс лист прясна мента, като барманката обясни, че този коктейл е с цветовете на италианското знаме и по този начин цяла Италия се обяснява в любов на Джордж Клуни. Коктейлът "Пит" - водка с няколко капки гренадин - бе "преведен" като "силен коктейл за силен мъж с характер", а кървавият "Тарантино" представляваше класическо "Блъди Мери" с много лют пипер, толкова лют, че всеки момент можеше взриви чашата. Коктейлът "Терон" пък бе просто газиран черешов сок с лайм, понеже Чарлийз призна, че черешите са любимите й плодове. Най-странно ми се стори "Гиър" - питието, съставено от шампанско, ягоди и черно какао с изключително фин и рафиниран вкус. Всъщност Ричард Гиър дойде инкогнито в Лидо още на 1 септември и дори отпразнува на патерица 58-ия си рожден ден (роден е на 31 август) в известния Harry's Bar в компанията само на посветени. На лъвовете бе хвърлен чак на 3 септември, когато официално бе обявено, че е във Венеция.
За съжаление тази година на Мострата нямаше нито един български филм в нито една от многобройните фестивални програми. Единствено директорът на "София филм фест" Стефан Китанов бе поканен за член на журито на Europa Cinemas и редакторът на прекрасната поредица "Амаркорд"на издателство "Колибри" Владимир Трифонов участваше в уъркшоп, свързан с проблемите пред разпространителите на европейско кино. Това беше България на тазгодишната Мостра.
