Имаш ли време да четеш?

Нямам нерви за художествена литература. Най-много чета вестници и сайтове, нали трябва да съм информиран. Иначе обичам да чета биографии и автобиографии – като почнеш от Тед Търнър и Стив Джобс, Рудолф Джулиани, Рупърт Мърдок... Като прочетеш на Мърдок биографията от 600 страници, в които има само 3 журналистика, разбираш, че той е най-безскрупулен слагач на всяка власт, от която бизнесът му зависи.

Ти бил ли си се?

Един руски писател беше казал, че мъжът си заслужава да се бие за две неща – за родината и за красива жена. На мен не ми се е налагало. Не е имало такава ситуация.

Казваш, че не поддържаш спортна форма дори от суетност...

Не, напротив, сега го правя. Не поддържах, но откакто ми сложиха стендовете, минимум пет пъти седмично ходя по едно трасе и правя разни фитнеси. Купил съм си комбинезон на китайски космонавт, като неопренов костюм, и се потя страшно. Стигал съм до минус два килограма на тренировка. Сега държа около 104 килограма при ръст 182.

Какви са отношенията ти с алкохола?

Един от най-големите ми позори в живота е, че никога не съм се напивал. Искал съм и продължавам да искам да го направя – да не помня, да падам... Но пия само докато ми се пие. Стигал съм до 100-150 г концентрат, след което минавам на вино или бира.

Идиотско, селско пиене. Преди 2-3 години получих подагра и спрях бирата. Тя е смърт за подаграта. Сега пия вино. Но наистина, докато ми се пие.

Пиеш ли сам?

Пия вечер по чаша ракия или чаша-две вино. Нямам нужда от компания, това ми е разпускането. Ама аз имам и друг позор в биографията си – успехът ми от следването е 5,50 и 6 на дипломната работа. Средното си образование пак го завърших с позорна диплома от 5,81.

Имаше ли за теб вариант да се обърнеш от активен спортист в мутра?       

Не, аз много учех. Бяха решили да открият място за асистент в катедрата по ски във ВИФ за мен, но се появи Иван Славков и промени коренно пътя ми. Станах журналист, а можеше да не стана. Можеше да съм доктор на науките, професор, треньор в чужбина... Знам какво представлявам.

Навремето ми се обажда зрител в ефир и ми казва – абе, що не си признаеш, че миналата седмица те изчуках в „Спартакус“. Викам си – единият вариант е да му затворя телефона, но ще излезе, че си признавам. И му викам – аз уважавам хората като теб, но добре знаеш, че това не е вярно. А, не, не, ти си признай за тоалетната! И започва един диалог, за който СЕМ искаше да ме глобява после. Казвам му – виж какво, човече, ако се беше обадил с тази информация преди 5 години, щях да се притесня. Ако беше се обадил преди 10 години, щях страшно много да се притесня. Ако беше преди 20 години, щях да получа нервна криза. Ако беше се обадил преди 30 години, може би щях да се самоубия. Само че сега изобщо не ми дреме, можеш да говориш каквото си искаш. Развил съм здрава имунна система срещу всякакви такива.

Опитвали ли са се да те вкарат в политиката?

Открай време. Ама не искам. Не ми е място. Там не е за сам човек, трябва да си екипен играч. А и стана толкова ужасяваща посредствеността там.

Не те ли е страх, че могат да изкарат компромат от миналото ти? Какво е семейството ти впрочем?

Майка ми беше тъкачка с 53 години трудов стаж. На 15 е започнала. Всички възможни ордени и медали й бяха давали. Беше единица мярка за съвестност. Ходеше на работа с колело. И един ден на 50 м от нас я блъска мотор. Тя пада и си натъртва крака и не може да отиде на работа втора смяна. И в 1,05 часа звъни телефонът у нас – някаква жена беше абсолютно убедена, че с мама се е случило най-лошото, че е умряла. За да не отиде не работа, нямаше какво друго да е. Викам – не е, мотор я удари.

От другата страна е баща ми с книгите в голямата си библиотека, свиреше на кларинет. Иначе цял живот беше шофьор на автобус. За една нощ побеля, когато спирачките на автобуса му отказали. Отиде си на 54 скоро след това. Заради него една година свирих на цигулка, една година на китара. И на барабанче в училищния духов оркестър. В нашето читалище в Троян имам два концерта класическа музика – аз на барабанчето, на триъгълник, с кастанети...

О, значи си бил и концертиращ артист! Пък си избрал ските. Които, доколкото зная, едва не са те лишили от най-милото ти.

Намекваш за онзи инцидент под връх Тодорка, докато бях войник ли? Когато един кол се заби между краката ми и ми разкъса разни неща, замалко наистина да ме остави без поколение. Един приятел разкъса ризата си, направи някаква превръзка и оттам с камион до Разлог.

Зашиха ме и впоследствие си дадох сметка защо сестрите толкова често идваха да ми сменят превръзките. Абе, виж какво, ските в онези години си бяха гладиаторска работа, пред очите ми хора са умирали, аз съм се разминавал на косъм с много тежки контузии.  

Вярваш ли, че каквото е писано, това става?

Не си падам по врачки и баячки. Смятам, че всеки трябва да си върши работата по най-добрия начин и да става каквото ще. При мен поне това работи, имам чувството, че дори и Бог помага. Мен ме отказаха от спорта на 23 години и половина. Обявиха ме за безперспективен и ме извадиха от националния отбор. Подрязаха ми крилата. Но като компенсация дойде срещата с Иван Славков, който ме назначи в телевизията. Там имах скандал с Хачо, който уволни Нери Терзиева. Напуснах, без да съм имал нищо сигурно извън нея. Тогава пък дойде случайно Канал 3. И така нататък… Абе, казах ти – Съдбата ме обича.