В момента, в който той поръча какво да е червено вино и някакво сухо мезе, играта се развали. Какво трябваше да си помисля за този мъж с имиджа на ценител на рафинираните удоволствия, след като той дойде направо от парламента в ресторант „Табиет“, седна и без да погледне менюто, поръча каквото и да е! Преситен? Безразличен? Лицемерен? Непретенциозен? Голямо „дърво“? Аз си мислех, че е табиетлия, затова и избрах ресторант с имиджа на място за истински ценители на добрата храна и вино. А то – „каквото и да е“!

Сашо Диков не само във вкусовете си се оказа драстично различен от предварителната ми представа за него. А представата ми със сигурност е повлияна от факта, че харесвам „мъже с бъдеще и жени с минало“, цитирам Оскар Уайлд.

Факт – гледам го Сашо всяка неделя. Факт – политиците не го долюбват, но пък жълтата преса непрекъснато разнищва живота му. Според нея дори на 62 Диков е похотлив бройкаджия, другото не е интересно. На мен обаче ми е. И затова го поставям в необичайната роля да отговаря, вместо да пита, да се отбранява, вместо да напада. На порция луканка и пастърма, плато с френски сирена и чаша червено вино – българско, след като не си намери „неговото“ в листата със 150 вина на ресторант „Табиет“.          

Сашо, в името на предаването ти ДикOff (от англ. сленг, dick - пенис) има ли сексуален намек?

Хрумването е на Николай Русакиев, режисьора. Според различни варианти може да се преведе дори и като „безчленов“. По този повод още преди да стартира предаването тръгнаха бъзикания. Затова в първото предаване казах, че за този занаят, журналистиката, най-важни са топките, а не членът. А аз топки имам!

Ти защо заряза спортната журналистика и влезе в по-грубата игра?

Много се изнежи спортът за моята лъвска натура. Килията ми стана тясна, какво беше там... Другото, по-важно и по-тъжно обстоятелство е, че в спорта се промъкна фарсът. Във футбола особено поне за мен стана безинтересно. Това, което аз първи започнах да говоря – за уговорените мачове, се оказа с неподозирано широки мащаби.     

Защо ти броят непрекъснато постиженията на женския фронт?

То е ясно защо ми ги броят, темата e вълнуваща. Интервю с Бойко Борисов като правих, събра си той екипа на етажа на ГЕРБ и вика – гледайте го тоя, изтакова всички красиви жени, ние подсмърчаме след него. Вярно, че и заради професията ми съм срещал страхотни жени. А ги броят... Преди няколко месеца писаха, че съм спал с 400 или 500, а преди десетина дни – 200.

Аз съм свикнал на всякакви писания. Но за щастие или нещастие, наистина никога не ми се е налагало да доказвам мъжкото у себе си в леглото. Аз мъжа го разбирам като отстояване на мнение, защита на позиция независимо пред кого и пред какво застава.

Не бих казал, защото след като съм бил сума ти време женен за най-красивата българска актриса и вечен секссимвол от една страна, и от друга – когато извън това време животът ме е срещал с изумителни жени, върха на всякакви върхове, няма какво да ме храни особено. Да срещаш такива жени, е и късмет. Имал съм го и колкото странно да звучи, продължавам да го имам.

Не мога да си спомня с кого си говорехте, та ти или събеседникът ти каза, че след 50 са най-хубавите мъжки години.

Петър Манджуков ме навиваше да стана баща. Вика, да станеш баща след 60 години, колко е хубаво. Прераждаш се. Ставаш нов човек. На някакво парти преди десетина години идва той и на познатия въпрос как си, му давам познатия банален отговор – добре, в някои отношения – много добре. А той казва – знам за какво говориш. И имай предвид, казва, аз съм те проучил, ти си от нашата кръвна група, ти си на 52, аз съм на 62, да знаеш какви следващи идеални години ти предстоят между 52 и 62... Оказа се прав.

Боледуваш ли за Аня Пенчева? Не мога да повярвам на твърдението ти, че сте се разделили, защото ти заради своята работа не си й давал достатъчно внимание, любов, споделяне... Извинявай, но сегашният й съпруг със сигурност е доста по-малко време с нея физически.

Аз казвам това, което мисля. Ако има нещо, питай, но мой проблем е какво и докъде ще отговоря. Нямам притеснение да се върна към момента, в който и двамата с Аня решихме да се разделим. Грубо, но вярно е, че аз бях женен за работата си. Дойде взаимното желание да се разделим. В съда даже бяха попитали Аня дали не играем някакво театро, като се развеждаме.