Кой ти е бил най-интересният събеседник в последно време?

Райна Кабаиванска е нещо необичайно. Видях една съвсем различна жена, сякаш девойка, пълна с жар и енергия, макар и със страхотна биография зад гърба си. Характер! Така и със Стефан Данаилов се смаях, с Йорданка Христова, която си призна колко аборта била направила.Получават се неочаквани неща.

В Белград видях едно момче на 78 години в лицето на Любиша Самарджич. Дух страхотен! Навремето правехме интервюта с разни чалгаджийки. И аз все съм гледал да избягам от клишето. Така че една Ивана ми се разкри от неочаквана страна. Скромно ще отбележа, че и трябва да знаеш къде да пипнеш, за да извадиш такъв резултат.

Аз съм голямо дърво. Тази галантност и добро възпитание в очите на мнозина изглежда като смешен нелеп архаизъм, толкова не отговаря на съвременните представи за нормалност. Като съм бил млад, съм бил дървар. Сега имам вътрешна потребност да правя тези елементарни и задължителни в отношенията с жени жестове. Жалко, че сума ти млади не го намират за естествено.

Танцуваш ли?

Като дърво, хайде като храст да го кажем.

Нощни клубове обикаляш ли с младите си гаджета?

Не обичам, защото е адски шумно. Не си падам по нощния живот. Никога не ми е бил по сърце. На места с много хора се чувствам неловко, неприятно дори. Ще ти разкажа един случай отпреди 20 дни. Влизаме с една голяма телевизионна звезда, много нахакана, в ресторант. Скачат сервитьори, показват ни масата. И тя ми казва – изобщо не си помисляй да ми държиш палтото или стола. Не пипай! Сядаме и я питам – какво ти става? А тя казва – всички така се бяха втренчили в нас, не обичам така, не мога. Абе какво от това бе, да му се не види!

Влюбваш ли се? Не е ли изхабено сърцето ти на тези години? Говорим за секс, но той винаги е част от друга, по-сложна игра...

Аз съм сам от VIII клас, сам съм се борил и съм вълк единак. И спортът ми беше такъв. Смятам се за свръх егоист и егоцентрик в индустриални дози. Eдно от нещата, за които съм много благодарен на бившата ми жена, е, че ме накара да мисля и за другите. Опитоми ме. Полека-лека с годините стана промяната с мен. Докато преди гледах повече на мен да ми е добре, сега вече ми е много по-важно човекът отсреща да е добре.

И в тоя смисъл с възрастта ли, с какво не знам, полека-лека отпаднаха сума ти негативни емоции. На млади години са били повод да си късам нервите – провалила се среща, скандали, разправии. Сега – ОК, така било писано, ако не днес, то утре...

Сигурно е защото си даваш сметка, че повечето живот е зад, а не пред теб?

Сигурно. В спорта и професията е трябвало да полагам неимоверни усилия да се съизмервам със света. Като спортен журналист смятам, че станах най-добър за сравнително кратко време. Със себе си се състезавам, самоизяждам се. Амбициозен съм. Извън спорта и професията обаче съм получавал наистина невероятни подаръци от живота. И дойде момент, когато у мен се създаде нагласата да започна да връщам. На човека, който заслужава, да му създавам удобства, приятни изживявания. Един приятел ми каза, че съм станал друг човек, а какво говедо съм бил преди...

Докога ще бъдеш стажант-батман?

В един от последните филми с Том Круз героят му трябваше да разследва масов убиец, за да докаже неговата невинност. След сума ти престрелки успя, разкри лошите. И тоя го пита – човече, защо го правиш, на няколко пъти беше на косъм да те убият. А нашият му отвръща – ако мислиш, че ми прави удоволствие, но нали все някой трябва да се бори за тая пуста истина.

Така че не мисли, че не си давам сметка колко нелепо изглеждам на фона на репортерките в парламента. Но след като немалко политици по една или друга причина не искат да дойдат в студиото, аз трябва да отида при тях. Като планината при Мохамед. Това е част от начина, по който се упражнява този занаят. Има въпроси, които трябва да се зададат. Ако някой не умее или не желае... Аз ще го правя, докато ми се прави и ми доставя удоволствие.

Ти пишеш ли?

За съжаление, не. Навремето се налагаше да пиша разни материали и познавачи казваха, че по-добре пиша, отколкото говоря. Проблемът е, че имам фобия от техника, от железарии. Така и не пожелах да се науча да пиша на пишеща машина, камо ли сега на компютър. Но един ден може и да го преодолея, има неща, които си заслужава да бъдат документирани.

Като се погледнеш в огледалото, какво си казваш?

Навремето не се понасях и всичко ме дразнеше у мен. Продължи и след пубертета. Но не е еднозначен отговорът на въпроса ти. Като човек с интелигентност доста над средната си давам сметка, че доста съм направил. От друга страна, може би част от хората ме смятат за смешник, неудачник, перко, който тича нелепо насам-натам и задава тъпи въпроси.

Абе и това е нещо, което не всеки го може. А тъпите въпроси понякога отприщват най-интересните отговори.

Да, както казва Миролюба Бенатова, обичам да се правя на простак.

Как пазаруваш?

От денонощния магазин до нас. Пък дрехи, обувки – не ми е удобно да ти кажа кой ми купува. Жена е, разбира се.

Кажи де!

Няма да е много удобно. Може да се разтълкува по различни начини. Не казвам!