Херман Кох: В Холандия обожаваме да страдаме
Умен и ироничен до безпощадност. Това най-вероятно ще си помислите за автора, след като приключите романа му „Вечерята“. С него холандският актьор и писател Херман Кох прави големия си пробив – издаден в 37 държави, филмиран, превърнат в театрална постановка
Адриана Попова 27 January 2015
Семействата на двама братя се срещат в суперскъп ресторант и докато ядат агнешки момици, мариновани в рукола и зехтин от Сардиния, със сушени домати от България, „смилат“ клишетата на съвременния живот – биохрани, политическа коректност, според която всички са добри по природа, скъпи пътувания, неостаряващи и винаги секси жени. Точно преди гостуването на Херман Кох в София на български излезе и друга негова книга – „Вила с басейн“ (и двете на ИК „Колибри“).
Във „Вечерята“ родителите прикриват престъпление на децата си. Имах спор с наша читателка, защото смятам, че имаме морална отговорност за постъпките на нашите деца. Според нея това е средновековно отношение.
Не смятам, че е средновековно. А и сега използваме Средновековието само като негативно понятие. Забравяме, че дори някои ценности да са останали от това време, те продължават да са валидни.
Прекалено много неща вече са табу. Фалшът е стигнал твърде дълеч. В моя квартал има две месарници – едната е био, другата – мюсюлманска, с 5 пъти по-евтино и 5 пъти по-хубаво месо. Но всички ходят в биомесарницата. Никой обаче няма да си признае, че е расист. Или сноб.
Хората от средната класа говорят как купуват само биопродукти и се хранят с месо от щастливи прасета. Но това не трябва да се превръща в религия. Трябва да ви кажа, че вчера ядох шопска салата, която е с много по-хубав вкус от биохраните в Нидерландия.
В книгата става дума и за осиновено африканче.
Общоприето като че ли е схващането, че когато се осинови дете от Южна Америка или Африка, е сигурно, че то ще получи по-добър живот. А може би въпреки че ще живее с по-ограничени средства, детето ще се чувства по-добре в родината си? Но не, западният живот винаги е по-добър.
Мадона и Анджелина Джоли явно мислят по този начин.
Когато видя колекцията от деца на Анджелина и Брад, винаги си задавам въпроса какво би станало с нея, ако решат да се разделят.
Детайлното описание във „Вечерята“ подсказва, че разбирате от храна.
Мога да я приготвям доста добре, не някакви сложни ястия. Но много обичам да се храня навън, само че не в такива ресторанти като този от „Вечерята“.
Ако решим да отидем в Амстердам, бихте ли препоръчали някой ресторант?
Има много хубави китайски ресторанти. Мога да ви кажа и как се казва ресторантът, в който се случва „Вечерята“, защото е реален. De Kas – прилича на голяма стара оранжерия. Храната е само био и е много скъпа.
Вие добре дошли ли сте в него след ироничното описание на царящия там снобизъм?
Отначало не им беше никак приятно написаното, но много клиенти започнали да ги питат – това ли е ресторантът от книгата, и мисля, че сега са щастливи.