Тя е автор на уникални накити с марката Oniria, които изработва в лимитирани серии от благородни метали със скъпоценни и полускъпоценни камъни. Мария Лапер дьо Кабан е българка. Омъжена е от двадесет години и има трима синове. Елегантна по френски, фина жена с дискретно присъствие.

Ексклузивно за EVA мадам Дьо Кабан даде интервю.

Мадам Дьо Кабан, разкажете за изложбата си.

Това е първото представяне на мои бижута тук. Организатор е културната служба на Министерство на външните работи. Правим изложбата с моята приятелка – съпругата на посланика на Ирландия. Тя рисува върху порцелан и предлага брошки, фантастични вази и порцеланови съдове. Част от накитите, които съм изработила, са коктейлни пръстени с голям централен камък, друга част са златни и сребърни – не толкова ангажиращи, по-всекидневни, с които човек може да ходи на работа. И третата са колиета от цветни полускъпоценни камъни с позлатени аксесоари. Могат да се носят през лятото с по-ефирни тоалети.

Имате ли предпочитани бижута?

Обичам да има фантазия, закачка, нещо игриво. Особено в по-официалните бижута. Харесвам изчистени и закръглени форми, всичко, свързано със сферата, ярки цветове и всякакви камъни. Много обичам перлите от Южните морета. Събират ги около Филипините. Те могат да бъдат с естествено сребрист цвят или златисти. Изключително скъпи и красиви.

Откъде идва интересът към накитите?

Като студентка с минимални средства обикалях антиквариати да търся оригинални неща. Не съм се занимавала с рисуване или с дизайн, предполагам, че камъните ме доведоха до бижутерията. Влюбих се в тях в Бразилия. Там на всеки ъгъл има магазин за камъни и книги за камъни, и курсове по ювелирно изкуство. Прецених, че имам достатъчно време да се заема с бижутерство.

Завърших курсове по ювелирно изкуство първо в Бразилия, после във Франция. След това усетих, че трябва да намеря и друг, по-научен ъгъл към бижутата, за да мога да избирам камъни, да знам какво купувам, какво предлагам. И се записах да следвам в Националния институт по гемология в Париж.

Защо бижутата ви се казват Oniria?

Искам в тях да има поезия. Онирос на гръцки е сън, мечта. Ониричният свят е светът на сънищата.

Сама ли ги изработвате?

Голямата част – да. В Париж имам ателие с всичко необходимо и съответните неизбежни мерки за сигурност, защото бижутерите работят с огън, с по-високи температури и е необходимо определено оборудване. В момента се занимавам само с концепцията.

Къде представяте бижутата си?

Във Франция излагам с други бижутери или примерно дизайнери на аксесоари, чанти. Работя най-вече с клиенти, които са видели моите бижута на подобни изложения. След това се срещаме в ателието. Те ми носят камък, който искат да бъде монтиран, или имат предвид някакъв дизайн, но нямат камък. И измисляме заедно модел.

Работя с малък кръг клиенти. Работата ми може да бъде описана с понятие, който не успявам да преведа на български – bijoutier d’appartement, т. е. бижутер, който не произвежда серийно, а малки колекции.

Има ли известни хора сред клиентите ви?

Не бих казала. Когато работеше в протокола на Министерството на външните работи в Париж, мъжът ми придружи премиера на посещение в Канада. И аз реших да добавя мое бижу към протоколните подаръци. Много се забавлявах, идеята ми дойде за 10 минути. Някой ми каза, че госпожа Харпър – съпругата на канадския премиер, обича котки. Аз също, така че изработих брошка във формата на кленово листо, напомнящо физиономия на котка с мустаци, завършващи с тюркоази. Разбрах, че госпожа Харпър много е харесала подаръка, защото ми беше изпратила снимка с брошката.