Вие сте спортист. Скиор и още?

Играя тенис. Член съм на тенис клуб „Левски“. И отделно в една конна база край София имам коне. Конният спорт е повече за разходка, кондиция. Това животно е изключително силно. И когато усетиш, че го управляваш със съвсем леки движения, изпитваш удоволствие. Конят също като нас не е ясно как се е събудил. Със задника нагоре или с усмивка. Всеки ден му е различен. И когато се качиш на него, трябва да го усетиш, да направиш връзка, тогава удовлетворението е огромно. Качвал съм се на коня с увиснали ъгълчета на устата и след 2 часа езда усмивката ми се е връщала, буквално не мога да я събера.

Кон или кола?

Не са взаимнозаменяеми. Колата ми е 300 коня. При колата когато дадеш газ, тръгва. Когато дадеш спирачка, спира. При коня не е точно така. Там е сливане. Въпреки че и с колата много често се сливаме. Аз на прави отсечки и на магистрали не мога да карам бързо. Но като видя завоите... Тогава започва да ми се качва адреналинът. Затова е хубаво да има жена до мъжа, за да може да го спира да не изскочи от завоя. И обратното е хубаво и възможно.

За мен мъжът и жената са един отбор, който започва с влюбването, после силното чувство минава в една по-плътна любов, в уважение, което остава с годините. Баща ми и майка ми се развеждат всяка седмица по 3 пъти, но са заедно вече 56 години. И когато някой страничен наблюдател настъпи някого от тях по мазола, дори да съм аз или сестра ми, да видиш как скачат да защитят другия.

Какво е важно за вас у един човек?

Класата. Да имаш достойнство и дори когато губиш, да го приемеш с достойнство. Да можеш тогава да погледнеш хората право в очите дори ако са засегнати твои финансови интереси... Четох преди години как един мениджър си продал колата, за да плати заплатите на хората си. Не са описвали мен, но аз съм имал подобен случай, опазих си хората, въпреки че това ми костваше сериозни ресурси. По време на кризата ние не загубихме и един специалист, останахме екип.

Има един много низвергнат ръководител след Ленин – Сталин, но в крайна сметка щом е ръководил толкова дълго време такава голяма държава, не е за пренебрегване. Негова е сентенцията – кадры решают всьо. При нас се скъса традицията, няма я приемствеността. Няма я класата. За съжаление управниците в България не можаха да разберат, че колкото по-богати са поданиците на тази държава, толкова по-богати ще станат и те.

Как направихте „Чичоне“, то е заведение с доста различен профил от „Табиет“?

Съдружникът ми в „Табиет“ Митко Драгов от години казваше, че иска да направи заведение за сандвичи, но все не намирахме достатъчен повод. Същевременно станахме големи вносители – на над 400 продукта от Италия, Чехия, Гърция. Мислехме да направим показен магазин. Но в него няма тази икономическа изгода, едно просто препродаване е.

Трябва да вложиш интелект, за да се получи наистина принаден продукт. И решихме да направим съчетание между сандвичи и продажбата на продукти, които можеш да си вземеш и нарязани и да хапнеш с приятели. И ние го правим – всеки четвъртък с приятелите си се срещаме там. Но вече с жени, деца, с приятелки, с гаджета. Кой както намери за добре.

Остава да кажете къде сте през останалите дни от седмицата.

В тенис клуба понякога. Много рядко участвам в турнири, но миналата седмица участвах в турнир на фирмата „Милицер и Мюнх“ – имаха годишнина, и го спечелихме с партньора ми. Тази година и „Краностроене“ става на 50 г. В момента правим в България много рядък проект, 160-тонен кран, който ще се монтира в АЕЦ Козлодуй. Отложих празненствата за след успешния монтаж. За да празнуваме със спокойни сърца.

Как си почивате?

Когато изляза от „Краностроене“, това обикновено става около 5 часа, отивам в „Табиет“ или „Чичоне“, където проблемите са различни и това по някакъв начин ме разтоварва. Но така или иначе, най-добре си почивам, когато съм сред приятели и се шегуваме. Да накараш един човек да се усмихне, е много важно. На всички пожелавам повече поводи за усмивка.

Една самотна и
измачкана възглавница
с аромата на любимата жена
прегръщам да убия
болката от самотата,
да съкратя часовете на нощта.

Oткъс от стихотворението на Тодоровски „Възглавница“, по което има песен на Ивелина Балчева