Когато сключихме със съпруга ми брак, отидохме до Дисни и Бахамите на меден месец. През април. И си обещахме един ден, като имаме дете и то започне да разбира, да дойдем пак с него. С моето заболяване после нещата много се промениха, но като се видя светлина в тунела, си казахме, че ако всичко върви добре и вляза в ремисия, ще го отпразнуваме с детето във Флорида. Така че го организирахме тази година за рождения ден на Джейсън.

Орландо и Magic Kingdom

Летяхме до Орландо, където бях решила да отдадем дължимото на Disney World. Като излезеш от магистралата и тръгнеш към този гигантски увеселителен парк, знаците започват да имат уши. Упътват те към кой парк отиваш. Ние бяхме наели кола, иначе там се движат бързи влакчета между парковете. Има един парк Епкод център, около едно езеро. Там между 16 и 20 държави са представени с типичната за тях архитектура, кухня, атракциони – сякаш минаваш от държава в държава със съответния език, сувенири, аромати...

Навсякъде има огромни халета, в които те качват пак на лодка или влакче и те вкарват в съответния приказен свят – с кукли, цветя, дворци и колиби. Аз се радвам, гледайки с очите на детето си, но като възрастен човек, дори и циник в някаква степен, се смайвам пред размаха на въображението и на осъществяването дори и на най-невъзможните на пръв поглед идеи. Това гигантско съоръжение дава работа на толкова много хора и удоволствие и познание на милиони, прииждащи от цял свят. Виждаш как това се развива – от 70-те години, когато е направен първият парк в мочурищата, купени от Уолт Дисни.     

Отпразнувахме рождения ден на малкия в Magic Kingdom, за мен един от най-интересните приказни паркове. До там се стига или с влакче, или с корабче през езеро. Влизаш в замъка на Пепеляшка с ресторант вътре. На светлинен керван вървят героите от приказките, като се свечери, тръгват по улиците. Празникът завършва с фойерверки, от които Джейсън много се уплаши. Заведохме го и в Sea World да храни делфини.

Всички много се радвахме на пингвините. Има там едни въртящи се платформи, на които сядаш и избираш по кой път да вървиш – по-страшния или по-малко страшния, за да се запознаеш с Арктика. Срещаш всички полярни животни – някои са истински, други не. Накрая на пътуването с тази платформа влизаш в една зала, където цари наистина полярен студ, но се срещаш с пингвините. Мънички тромави пилета, които скачат по леда, плуват...  

Стояхме една седмица в Орландо, където сестра ми, която също беше с нас, се качи на едно от тези идиотски влакчета. Едва изчака да спре да вали, за да го направи. И като се върна с оцъклен поглед, заяви, че е страшен кеф и иска пак. Така че си имаме луд в семейството – аз заобикалям тези ужаси на 500 м, тя се хвърля без страх.

Беше изморително – в Disney World много се върви, правехме почивки. Не можахме да обиколим всички паркове, но открихме Lego Land, където преди не бях ходила. Джейсън вече и сам сглобява сложни конструкции на Lego. Най-щастлив обаче беше облечен в дъждобран с Мики Маус на гърба. Купувахме подаръци за рождения ден – той беше смаян от големия избор, пред който се озова. Спря се на разни пиратски аксесоари. А в това време заваля и Джон изтича да купи дъждобрани. Когато ги намъкнахме, малкият обезумя от радост – то бяха песни, танци, подскачания на един крак. Както се е радвало това дете на дъждобрана, на нищо друго като че ли не се е радвало. И си казахме с мъжа ми: Боже, ако знаехме, нямаше да изхарчим толкова пари за играчки!

След Орландо с кола под наем пресякохме от Източното към Западното крайбрежие – до Тампа и Мексиканския залив. Бяхме си наели вила на един малък остров Анна-Мария. Аз много дълго време избирах мястото и се оказа, че е точно такова, каквото сме го искали.

Остров Анна-Мария

Спокоен остров – 12 км дълъг и около километър широк на места, животът подреден и върви бавно и красиво, с правила, които не пречат на никого, а само помагат. Вилата беше прелестна, не ти се иска въобще да излизаш от нея – има и басейн, и барбекю, модерна кухня, а отпред – заливът с огромни бели пясъчни плажове и пусти, пусти с километри. Не ходехме на ресторанти – пазарувахме и аз готвех вкъщи, което беше огромно удоволствие. Джон правеше прекрасни стекове на барбекюто. Между другото, никъде в ресторант телешкият стек не ми беше толкова вкусен, колкото този, който си правехме на барбекюто на вилата.

Това ми беше истинската почивка. Мяташ се на голфколичката, за да идеш на плаж или до магазина, сестра ми си взе колело под наем. Разминаваш се по пътя с деца, с хора, които ти махат и ти се усмихват приятелски. Като ходехме на плаж, слагахме в чантата и вода, и храна, защото там няма откъде да намериш, толкова е безлюдно.