От време на време попадахме на оградени с колчета и ленти места по пясъчната ивица – оказа се, че са маркирани яйца на костенурки. Всеки, който види костенурка да снася, се обажда на специален телефон, за да бъде оградено мястото и да бъдат запазени яйцата. А който иска да гледа излюпването на малките, знае къде.

И на острова, и после, като отидохме в Маями, срещнахме морски крави. Огромно черно добиче! Както съм легнала на един безлюден плаж, изведнъж виждам в морето нещо чудовищно и започвам да крещя. А то се оказа, че морската крава е сред най-добрите и мили животни, хората ги яздят. Повече на този плаж не стъпих, аз откъде да зная! С това трябва да свикнеш стъпка по стъпка, както с гущерите, които не можеш да изгониш от къщата си. Не се престраших да общувам с морските крави.

Маями – гастрономическият парад

След острова обиколихме Мексиканския залив – Нейпълс, Венеция, Сарасота и после обратно – да цепим Флорида. В Маями останахме седмица в един голям хотел, който малко ме дразнеше с многолюдието си след тишината, на която свикнах във вилата. Бяхме в Собе – най-южната част, South Beach, най-туристическата. Много е красива историческата част със сгради в стил арт деко. Там е известният Ocean Drive – булевардът с ресторантите, където особено вечер е доста населено. Има един ред Espanola Way – уж испански, но според мен мексикански заведения с типичния латино дух и стил.

Някои от ресторантите освен специфична храна предлагат и атракции – седнахме да гледаме фламенко, една вечер Джейсън пък се заигра с малък лемур, чийто собственик дойде при вечерящите на масите на тротоара. Ядохме едни много интересни хлебчета – с форма на кратуна, само коричка и отвътре кухи. Сервираха ги с рецептата им на едно малко картонче, все се каня да опитам да ги направя. Поръчвахме си стекове – рибайн, тибайн, от месото на тази специална порода блек ангъс. И не ни харесаха толкова, защото все бяха мариновани, подправени, а ние обичаме чистия вкус на месото. Което е толкова евтино там! Опитахме и от невероятната морска храна. За първи път ядох сурова стрида на Ocean Drive, както и диня без семки.

Там, между другото, можеш да видиш най-скъпите коли да дефилират – Мазерти, Ферари, Бентли... И една пожарна, която бавно преминава от единия до другия край на булеварда през определен период от време. Толкова красива и толкова лъскава, че не можах да разбера дали е истинска, или просто атракция. Няма такава пожарна кола, като играчка!

Предварително бях решила да отидем в Малката Хавана в Маями. Подготвили сме се за атракцион, възпроизвеждащ истинската Куба. Наемаме ние едно такси и то ни кара в някаква много мизерна улица – това е Малката Хавана. Слизаме ние, нищо, а то 40 градуса на сянка при 90% влажност. Взимаме друго такси, искаме да видим Малката Хавана. Човекът ни обяснява, че няма нищо за гледане, кара ни напред-назад и се връщаме. Сядаме да хапнем в едно заведение и се заприказвам със сервитьорката сръбкиня. Която най-после ни светна, че Малката Хавана викат на най-бедната част от Маями. Където реално няма нищо за гледане освен голяма бедност.

Много ми хареса мохитото, което сервират в Маями – с парче захарна тръстика, което захапваш и смучеш, докато отпиваш от коктейла. В устата ти се излива дивият вкус на захарта, докато остане само ликовата тъкан на растението.