Забързаното всекидневие е възпитало т. нар. eating out култура. Над 30% от обитателите на Ню Йорк дори нямат кухни в домовете си.

Този път съм отседнал в хотел „Крозби“ в Сохо. Още във фоайето разпознавам лица от нашумелия преди време телевизионен сериал „Бар Наздраве“. Ресторант Public е моят избор за вечеря: малък, с изключително вкусна и добре поднесена храна, с типичен за Сохо индустриален дизайн и артистична публика.

В бързоразвиващата се Трайбека роденият там Робърт де Ниро прави много, за да превърне района в кулинарна дестинация. Там открива първия нюйоркски Nobu. До него се появява и модерният китайски Mr. Chow – може би ресторантът с най-вкусната патица по пекински в града. Но за мен най-добрият ресторант в района като концепция и дизайн остава италианският Locanda Verde.

От другата страна на Бруклинския мост се намира емблематичният стек-хаус Peter Luger, който храни гостите си с телешки стекове от 1887 година. В набиращия скорост квартал Уилиямсбърг в Бруклин на кулинарната карта пък се появява нов играч – Chef’s Table е малък ресторант с почти толкова „Мишлен“ звезди, колкото са и местата му – 3 звезди и 18 места. И за двата ресторанта резервацията трябва да се направи поне два месеца предварително.

Районът Мийтпакинг в Манхатън е другото място с концентриран гурме туризъм. Освен изброените в миналия брой места, тук влечението ми към малки и уютни ресторанти е задоволено с една разходка в Челси маркет – покрит пазар, който наред с всичко останало предлага и 20-ина ресторантчета от всякакъв вид, някои от които менажирани от най-добрите готвачи в града. Избирам италианския Rana, където прясната паста се приготвя непосредствено пред теб. Ресторантът е ръководен от Джовани Рана, готвач със собствено кулинарно предаване по телевизията.

The Meatball Shop в Гринич Вилидж пък е малко ресторантче, в което сервират най-добрите кюфтета в града. Фактът, че съм засичал там два пъти Том Круз, означава, че не само аз си падам по тях. В лъскавата горна част на града, на 51-а улица 155 West близо до Пето авеню, за десерт оставям тризвездния „Мишлен“ ресторант Le Bernardin. С Ерик Риперт начело, повече от 20 години ресторантът е в топ 50 на света и 15 пъти е номиниран за номер 1 ресторант в света. Менюто е основано на рибни продукти и всяко зрънце хайвер, и всеки долар си заслужават. За да попаднете там, ви трябват резервация и сако.

Ще се видим в Ню Йорк следващата есен по времето, когато тиквите от Хелоуин още стоят пред червените фасади на къщите, а пред центъра Рокфелер започват да монтират огромната елха. И всичко ще си бъде същото с изключение на новите ресторанти, които със сигурност ще са се появили.

Spaghetti Kitchen препоръчва:

Public – www.public-nyc.com
Blue Ribbon Sushi - www.blueribbonrestaurants.com
Le Bernardin – www.le-bernardin.com
Ma Peche – www.momofuku.com/new-york/ma-peche
Peter Luger – www.peterluger.com
Chef’s Table - www.brooklynfare.com/pages/chefs-table
Locanda Verde - www.locandaverdenyc.com
Mr. Chow - www.mrchow.com
The Meatball Shop – www.themeatballshop.com