Сири Хуствет, „Лято без мъже“. Влюбена съм в нея, даже съм готова да кажа: Сири Хуствет – това съм аз. Катрин Панкол, „Тук съм преди теб“ – след трилогията й чета всяка нейна книга. Ромен Гари – първо прочетох „Сияние на жена“ и толкова ми хареса, че потънах в ожесточено и нетърпеливо четене на всичко на Гари. Амели Нотомб – обсебваща и великолепна. Мишел Уелбек – по парадоксален начин го чувствам повече от близък, въпреки че гледните му точки са много мъжки, болезнено скептични и брутално честни.