Красотата ще спаси света, но дали ще оправи времето, което тази година е раздразнително като домакиня с изкипяла супа? С надежда и любопитство насочваме поглед към новото „момиче на времето“ в сутрешния блок на Нова телевизия Гергана Малкоданска.

Малката Мис Слънчице

На 14 г. Гергана вече е със сегашния си ръст – 179 см. Майка й я записва на курсове за модел – за самочувствие и походка. Печели „Супермодел България“ на агенция „Форд Моделс“. На конкурса губи ума и дума и когато казват името й като победителка, не го чува. Налага се другите момичета да я подбутват, за да излезе и да  получи короната. Титлата я изпраща на „Супермодел на света“ в Ню Йорк. Гери започва да пътува в чужбина като модел на „Визаж“. В багажа й винаги има учебници, защото учи в Математическата в Плевен с профил биология. Там се радват на короната й за красота, но много повече – на участия в олимпиади. Гери си остава отличничка, а от биологията й до днес й е останала поуката, че оцеляват приспособимите организми, а не онези, които изпъкват.

Висока летва

Самата Гери е по-скоро от „изпъкващите“. Висока, рижа, синеока, с лунички. Никога не е чувствала дискомфорт заради ръста си, защото „семейството ми е високо. Брат ми е сигурно 2 глави над мен. Когато бях малка, майка ми ми се струваше като великан, но в момента е по-ниска от мен. Спортувала съм и волейбол, и баскетбол, и хандбал, и лека атлетика, което може би е било в плюс за израстването ми. Приятелките ми след VIII клас са почти с моя ръст. Като излезем, слагаме токчета, и да, комплексираме може би, защото стърчим над всички, но се чувстваме комфортно.“

Много хубаво не е на хубаво

Особеностите, които са нейн плюс като модел – ръстът, порцелановобялата кожа, къдравата коса, й създават лек дискомфорт в телевизията. „Когато започнах преди 5 г. в телевизията, стартирах като водеща на прогнозата за времето... Заставайки пред камерата, чух: много си висока, какво ще те правим сега? Налагаше се понякога да съм без обувки. Ако сложиш много висок ток, когато си пред картата, ще излезеш извън нея. Трябва да нагласяват кадъра специално за теб, с ново осветление, защото твоята колежка не е с този ръст. Това, че съм много бяла, също не е много положително пред камера. За моделството е красиво да си светъл, да не ходиш на солариум, но за телевизията не е толкова добре. Както и къдравата коса – стои неоформено. Като е права или на вълни, изглежда много по-красиво и естетично.“

Семейството

„Баща ми почина, когато бях първи клас. Спечелих конкурса „Супермодел“ точно на рождения му ден. За мен това беше символично – начало на нов етап в живота ми. Дори имаше няколко години след това, в които черпех с бонбони на този ден. Като цяло винаги съм имала усещането, че баща ми ми помага, че е някъде около нас.
Майка ми е икономист-финансист в Медицинския институт в Плевен. Смеем се, че след толкова години, прекарани сред професори и доктори, и тя е половин доктор. Но брат ми е цял доктор. Казва се Иван, гордостта на семейството. Доктор Малкодански. Специализира в Плевен анестезиология и реанимация. Той е с 3 години по-голям от мен. Тормозя го с всякакви оплаквания, защото аз съм си хипохондричка.
Фамилията ни е от Кнежа, преди много години някакви прадядовци и прабаби са плащали малък данък, защото били новозаселили се. И оттам е тръгнало. Бях чела, че хората с по-специфични имена и фамилии стават известни. Има много новинари, репортери със специфични имена.“

Работещо момиче

Гергана е завършила журналистика в УНСС, сега кара магистратура за продуцент. Става „момиче на времето“ още в първи курс, когато печели конкурс в BBT. В Нова започва като репортер на „Студио ВИП“ през миналия октомври. В близките й планове е курс по метеорология към Софийския университет, а междувременно се учи на правоговор. Към сивито й са и 10-те години като модел на „Визаж“, през които снима фотосесии и за EVA. И всичко това на 24 години!

Чучулига по принуда

„Вечер лягам в 10 и в 4 часа съм ОК да стана, 6 часа сън е нормално за мен. Единствено в понеделник е по-трудно, защото в събота и неделя сменяш ритъма и не можеш да заспиш толкова рано. Гледам, ако ще се виждам с някого, да е за кафе и за обяд, не за дълги вечери. Като цяло приятелите ми знаят, че работя много и са свикнали. Предишната ми длъжност беше репортер към „Студио ВИП“, тогава много често стоях до късно в телевизията – до 12-1 през нощта. Вечерите пак ги нямах. Надявам се ранното лягане да не е проблем и да трябва да си сменям приятелите.“ (Смее се.)

Мъжът до нея

Не може да се каже, че Гергана е словоохотлива по темата. Казва само: „Не съм сама. Но ще оставя личния живот да бъде личен.“ Публична тайна е, че приятелят й е Демир Доган, синът на Ахмед Доган. Склонна е само да отговори на въпроса какво харесва/не харесва у един мъж: „Не харесвам дребните лъжи. Да ми каже, че е пил кафе в 9, а то е било в 10. Това може да ме изкара извън нерви. Дразнят ме хора без мотивация, които нищо не вършат, хора без перспектива, които мислят само за днешния ден. Харесвам отговорните, позитивните, леко лудите хора, у които имат нещо по-различно. Чисто визуално харесвам светлите очи у мъжете.“

Сспорти спайс

Отскоро е възстановила тренировките на тенис на корт. Скача на въже, много й е удобно, защото може да го прави вкъщи. Скача по 1 час, от време на време прави клякания. Новата й хрумка е салсата. Харесва активните спортове като цяло, по възможност на открито. Би се записала и на бокс, но я е страх лицето й да не пострада.

Най-голямата лъжа, която съм чувала

„Когато бях на 14, бяха писали, че има моя снимка с някакъв господин, който ми е купил конкурса. Как могат да го родят това главите на журналистите? Наскоро пак се бях потиснала. Направих грешка да чета коментари за себе си, със сигурност не беше приятно. Стана ми тъпо за всички, които се интересуват кой е абортирал, кой е бременен, кой с кого спи, а не от постиженията на хората.“

Вътре в мен е щастливо

„Много харесвам песента на „Антибиотика“ „Какво е времето вътре в мен“ с текста на Ина Григорова: „Обичам стълбища, но мразя асансьори/ Разказвам вицове и им забравям края... “ Преди редовно я слагах на скайп. С вицовете наистина е така – харесвам, но не мога да ги разказвам. А времето вътре в мен е енергично, щастливо, много мотивирано да се докажа.“