Бог е маслина

Невероятният град Амфиса съхранява хилядолетни маслинови насаждения и стари занаяти

Росица Милкова 15 October 2014

Областта Фокида с планината Парнас

Снимка: Росица Милкова

Ако пътувате с автомобил към Атина и имате време, отклонете се леко от магистралата при Ламия. На около 60 км е невероятният град Амфиса, който съхранява хилядолетни маслинови насаждения и старите занаяти. Ще усетите духа и традициите на гръцкия начин на живот от XIX и XX век. А и може да си купите от най-качествения зехтин, произвеждан в южната ни съседка. Недалеч е Светилището на Делфийския оракул, където при по-развито въображение може да се докоснете до пророчествата на жрицата Пития.

Амфиса е малък град в регион Централна Гърция. Граничи на изток с планината Парнас, отправна точка е към Светилището на Делфийския оракул, на около 14 км от града.
Имах късмета да посетя и да снимам фамилната къща на семейство Гато, обявена за паметник на културата в град Амфиса. И ще ви разкажа историята за богатия земевладелец от областта Фокида в Гърция, който се влюбил в девойка от италиански произход. На първата среща й подарил маслинова клонка, защото с вечнозелените си листа маслината символизира безсмъртието, а също е знак за мир и благополучие. Истината е, че той поставил в краката й цялото маслиново поле на Амфиса, където дърветата са на възраст над 2000 години. Девойката била не само хубава, но и много умна. Тя успяла не само да облагороди местната маслина – една от най-едрите и тъмновиолетова, – но и да създаде различни вкусове в зависимост от обработката й – с ароматни нюанси на виното, в което се маринова. Пренасяйки от Италия знанията за чудесните свойства на маслиновото масло като ключ към дълголетие и запазване на ума, тя не само съхранила наследството, но и го развила в различни индустрии – козметична, лечебна, хранителна. Наподобявайки маслиновото дърво – жизнено и жилаво, трудно унищожимо заради дълбоките си корени, – потомците на семейство Гато и до днес съхраняват наследствените маслинови насаждения в Делфийското поле.

Миналото лято по време на голям пожар много маслинови дървета изгоряха. Но не умряха, защото корените им са живи. От обгорелите стволове местен художник направи произведения на изкуството, които обиколиха света. Произведенията му търсеха връзката между живото и неживото, вечното и преходното, стихията на природните бедствия и силата на изкуството.

Амфиса е място древно и внушаващо спокойствие, сякаш е неподвластно на промените на времето. Там можеш да медитираш, докосвайки грубия възлест ствол на хилядолетно маслиново дърво. Когато прегърнеш такова дърво, сякаш чуваш гласове от историята.

Амфиса е първият град от османската провинция Румелия, който се надига срещу отоманското владичество. В дома на Гато е запазена пушката на участник в победоносното въстание, съхранени са мебели, картини и предмети на бита отпреди повече от столетие, с антикварна стойност.

В града има реставрирана крепост и оттам гледката е невероятна, има и сцена за театрални представления, много стари църкви и площад, където на Великден се пали огън в метални корита и майстори на чевермето следят как се пече агнето. После всички се събират около голяма трапеза, ядат, пият и танцуват. Всяко семейство купува агне, подготвя го от предната вечер с истински ритуал – намазва се с масла и подправки, обвива се в хартия и виси на проветриво място. Амфиса е в подножието на планината Парнас, по чиито склонове има много разпръснати малки църкви, от които на Великден се разнасят църковните песнопения.

На площада под крепостта са занаятчийските работилници, има и галерии. Човек обаче трудно може да си купи от тези качествени ръчно изработени предмети, защото те са уникати, скъпи са и отиват по галерии и ценители по света. Но можеш да ги видиш, както и да наблюдаваш прецизността на изработването им. Цялото място е под защита на ЮНЕСКО и е част от духа на града.

Митове и реалност

В Делфи туристическата истерия се развихря с масовия продукт – хиляди сувенири под път и над път. Историческият комплекс Делфийският оракул всъщност е много голям и включва стадион, на който са се провеждали олимпийски игри на всеки четири години, амфитеатър за представления и музей. В началото е изворът, в който се е къпела жрицата, преди да отиде в залата за гадания. В храма на Аполон Пития гадаела веднъж в годината, а после и по-често. Останали са четири колони, но има схеми и скици, които описват къде е седял оракулът на триножник над изпаренията от Земята. Сега тази цепнатина, която се е появила при земетресения и се предполага, че от нея е излизал газ метан, предизвикващ халюцинации и възбуждащ предсказанията, е затворена. Земните пластове са се разместили отново и завинаги са заличили тайната на най-известното в античния свят място за гадания.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР