Забелязали ли сте колко много популярни личности носят семпли червени гривнички? Дали заради Кабала, чиито последователи се обозначават така, или заради вярата, че червен конец със синьо мънисто пази от уроки, дали заради мода някаква, но на все повече китки се виждат връвчици с топченце. Ако то е червено, да знаете, че вероятността да е нанизано на червената връв от ръцете на Самуила клони към 100%. Защото от шест месеца насам тази дама, която досега съм познавала като спътница в живота и съратница в делото ритъм терапия на Мартин Иванов, си играе на топченца. До степен, в която те се „търкалят“ към витрините на бижутерски и мултибранд магазини, хората си ги подаряват един на друг, наричайки ги за късмет, и вече са марка Red Dot – новия подпис на Самуила. Аз самата се нагласих с обеци и гривна от нейните преди да я попитам как и защо премина от големия бизнес в арта. И ето какво чух.

"Нямах никакви бижута. Защото като тръгна да си купувам, не мога да си избера. Искам всичките. Един ден приятелка ми разказа, че вече се продават елементи и човек може да си направи сам бижута. Забравих аз това. Но след шест месеца, минавайки покрай мястото, което тя ми описа, реших да надникна. Стори ми се като пещерата на Али Баба. Накупих си аз топченца и разни елементи и бегом вкъщи да нижа гердани и гривнички. Много ми се услади. Правя и подарявам на приятелки. Напълних ги с бижута. Обаче дъщерите им започнаха да ги крадат и да ги носят. Така реших, че

Щом стават за крадене, стават и за продаване

Пуснах на приятелките си едно циркулярно писмо, че до Нова година която взела, взела каквото хареса, след това вече ще има цени. Така започнаха като на шега да се продават. Започнаха да се обаждат хора с интернет магазини, един познат с мултибранд магазини поиска да зареди... Абе... започнах да ги продавам всъщност, за да се правя пред мъжа ми, че работя. Всъщност си играех на топченца. Общо взето, вселената ме подгони да направя от хобито си бизнес.

Освен че до двайсетата си година съм израснала и живяла в семейство на интелектуалци (бащата на Самуила е писателят Васко Жеков – б.а.) – художници, приложници, писатели, колкото да реша, че не искам да принадлежа към този кръг, – нищо общо нямам с арта. Когато завършвах Класическата гимназия, нашите се караха какво да следвам – мама искаше изкуствознание, татко – режисура. Аз пък записах финанси в УНСС. Смених много рязко средата, като започнах да работя в заводи – бях изпълнителен директор, маркетинг мениджър в тежки индустрии, 7 години в Интерстил Кремиковци, фирмата търговски посредник на Кремиковци. Била съм търговски директор на Мосю Бриколаж,  управител на фирмата на Васил Божков „Евробет“, която прави Еврошанс. В един момент обаче реших, че кариерата и парите имат цена, която не съм готова повече да плащам. Минах в сферата на социалните дейности. 

Досега никога не съм имала занимание, при което буквално да чувам душата си как кудкудяка и цвърчи от радост, докато го правя. И цялата тази радост от моето удоволствие отива при човека, който ще носи тези бижута. Наистина много от приятелките ми набедиха гривните, че носят късмет. Дори и да не ги сложат на ръката си, защото не им отиват на тоалета, държат ги в чантите си. Започнаха да си ги разменят, да си ги наричат една на друга. Защото може би когато има емоция зад бижуто, тя се кодира и се предава нататък. Работи, връзва това, в което вярваш.