Идеята за червеното топченце

Още в първите гривни започнах да слагам по едно червено топче. После реших, че във всяка може да го има – корал, карнеол... Дори и в моделите, на които не отива червеното топче, пак го има. Скрито в закопчалката например или на друго място. Това червено присъствие се превърна в лого на моите изделия, в марка, в мой подпис. То изразява цялата любов и щастие, с които правя гривните. И то именно ги носи нататък. За един Лъв, какъвто съм аз, червеното е много важен цвят.

Правя така наречените късметлийски, или гривни против уроки, цялото Народно събрание се пази с такива от народната любов. Станаха популярни. Прочетох, че в Древен Китай са носели червено мънисто на червен конец за предпазване от дракони и караконджоли. И тогава ми хрумна, че мога да промотирам червената гривничка за ергени да ги пази, като излизат в петък вечер по дискотеките.

Започнах да си внасям материали сама – от Хонконг, от други държави. Макар да правя бижута в извънработно време, изкарах три курса за различни техники. Вкъщи все още моето занимание се нарича игра на топченца. На вилата си ги нося, навсякъде са с мен. Никога обаче не съм мислила на едро, не съм мечтала. Сега си казвам – защо да не помечтая, да отида на изложение в Италия например. Купих си книга за символиката на камъните, които използвам. Не се втелявам много в нея. Не съм я разучила дотолкова, че като дойде някой и каже комбинирай ми кристали за любов, пари и панкреас, да мога да му направя подходящото бижу. Турмалинът ми е един от най-интересните камъни. Има изследвания, които доказват, че раздвижва кръвообращението и лимфата. Много хора ми разказваха за него, искаха си неща от турмалин. И когато го намерих, се оказа, че е много красив, с всички цветове на дъгата. Мислех, че с аметист и розов кварц няма да работя, защото не ми харесват. Но толкова много искат хората, че започнах да работя и с тях. Моите любими камъни са непрозрачните, ясписите например. С тях правя серията „Земя и вода“. Другата е „Попокатепетъл“ с вулканични камъни в прекрасни землисти цветове. Или „Ред хот“ с чушките. Не ходя, както казваше Парцалев, „по модата“.

Ако ме видиш да правя нещо с кръстове и черепи, застреляй ме!

Символите ми са други – пеперуди, морски звезди, елементи като охлювчета, пчелички, цветенца. Обковът е от стомана, за да не почернява, а декоративните елементи са от метални сплави без никел и олово.
Реално това е първото ми занимание от тези, за които казват – намери си работа, която ти харесва, и няма да работиш и един ден. Досега – 16 години в корпоративната сфера – съм се занимавала със съвсем други неща. И най-удовлетворяващо – вече съм убедена в това – е да направиш нещо с ръцете си, то да стане и да си го видиш. Няма по-голямо удоволствие от това. Следващият ми подвиг ще е дърводелство и градинарство сигурно. Това ми е другата мечта, като си направим къща някой ден, ще си садя разни работи.

Седя понякога и си мисля какво стана само за шест месеца от моята игра на топченца. Ако бях подходила като изпълнителен или търговски директор към нея, ако бях направила един строен бизнесплан с дедлайни, едва ли нещата щяха да се развият по този начин. Бижута правят хиляди хора в момента. Ама едва ли, ако го бях планирала, моите гривни щяха да се показват по телевизията, както сега ги носят водещи като Ники Кънчев. Едва ли щяха да ми се обаждат депутати и да идват дотук да си купуват. Включително и това, че сега и у вестника ще влезем... е едно малко чудо. И си мисля, че ако наема работнички с червени потнички, каква енергия ще дадат те на изделията? Убедена съм, че макар да не са върхът на сладоледа, моите бижута „дърпат“ с вложените в тях любов и щастие, с които ги изработвам. Затова засега сама ще си ги редя. Мисля и дали ако това се превърне в бизнес, ще спре да ми доставя удоволствие. Не ми се иска да се върна в ония години на напрежение в маркетинга и ритейла. Ще си маркетирам нещата като яйца от щастливи кокошки. Ами така се чувствам, като се заровя в топченцата! Щастлива кокошка.

Понеже много ме кефи да правя тези неща, мисля, че и други могат да изпитат същото щастие. Опитвам се да ги приобщя чрез т.нар. миксери – гердани, които се състоят от малки парчета, хванати със закопчалки. Така от един гердан могат да си направят няколко, или да го надробят на гривнички за ръце и крака, на колиета... Или пък да се продават на парчета, които всеки сам да си комбинира и сглобява, без да е нужно да ходи на курсове.

www.red-dot.bg