„Аааа, къщътъ на йогити? Ам ду рикътъ, ду Злъ рикъ.“ След тези подробни обяснения, които правят излишен maps.google, намираме Тринити хаус, или Къщата на йогите, както в Априлци я знаят. Злъ рикъ се оказва кротко поточе, което минава зад къщата. „Отначало ни смятаха за секта, после за наркомани.

Защото сме били непрекъснато усмихнати. Най-накрая ни приеха и дори някои започнаха да идват на йога в Тринити хаус. Жалко, че днес нямаме йога, за да видите една 85-годишна баба, която идва да се раздвижи понякога“ – казва Жоро Христов, който ни посреща

„Центърът ни се казва „Тринити“ – продължава Жоро, – от Троицата Мъдрост, Любов и Истина. Създаден е от една семейна двойка – Мокша и Деви – и мен. Те са българи, това са духовните им имена. При йога традицията според концепцията за духовното раждане се смята, че освен рождената дата, в която физически сме се появили, има и духовно раждане.

В момента, когато осъзнаваш пътя в живота си, срещаш се с традиция или учител, или с това, което би искал да последваш, ти се дава и духовно име.“

Тринити ритрийт хаус е нещо като български ашрам. Къща на два етажа в края на града, с малък двор, тераса и няколко стаи за 15 души. С голяма зала за йога и медитации, отворена към двора и към опияняващата гледка на Стара планина и заснежения дори в края на юни връх Ботев.

Място, в което можеш да отидеш по всяко време, за да се откъснеш от обичайната си среда и начин на живот, да потърсиш път към себе си, към вътрешното си спокойствие. Да посрещнеш изгрева, да береш билки, да правиш йога, да медитираш, да срещнеш себеподобни, да пееш и да се усмихваш и така да „лекуваш“ града в себе си – стреса, напрежението и болните понякога емоции.

Дотук са приликите с индийските ашрами. Разликата е, че Тринити хаус има комфорта на малкия извънградски хотел: чисти стаи с по две и три легла, бани с топла вода, трапезария, тераса с градински мебели. И интернет!
Жоро разказва много цветисто, така че всички се заливат от смях. „Хората от Априлци вече ме гледат по друг начин, след като помогнах на една баба, която дойде с оплаквания, че й „горят краката“. А аз просто й дадох вода, чай от билки и я успокоих. Но славата ми на лечител се разнесе мълниеносно. Току някой завика: Гошоооу, Гоошооо, тук ли е Гошо лечителя? Нашият съсед пък, бай Кръстьо, чийто син твърди, че е бил отвлечен от извънземни... не, тук кинаджия трябва да го разкаже!

Дойде един учител по йога – нисък, с брада. Та бай Кръстьо надничал да види какво става при нас и после питал момичетата: „Момичета, тоя гном ходжа ли е?!“

Ние пък тайно разглеждаме москвича на отвлечения от извънземни. На покрива му има дървена врата, постлана с одеяло, овързана с въжета. За да не олющят въжетата боята, която е на повече от 30 години, отвлеченият е подпъхнал вълнен калцун, гумена ръкавица. А вътре в московеца върху парче мокет стърчат като антенки за извънземни… фасове.

Но да се върнем на разказите на Жоро, които поглъщаме в съпровод на топъл чай от българска роза. „Имаме няколко декара маслодайна роза, берем я дружно и я сушим за чай, пакетираме я и я продаваме в нашия йога център в София (доскоро Йога Мандала, от месец – Център за цялостна трансформация).“

Хората, които идват тук, предимно са увлечени по йогата, искат да разширят духовния си хоризонт, да надникнат в себе си, да научат повече за света, за билките, за храненето, което ни прави здрави. Но Жоро и неговите колеги в Априлци често посрещат в Тринити и иманяри, търсачи на лечебни пещери, хора, които искат да изпуснат тук парата, със заболявания и след операции, които търсят само топлина, подкрепа и съчувствие.

Една от стаите е наета за три години от американец, бивш компютърен специалист, пътуващ по света. В момента е в Швейцария при прочута учителка по йога. Обичал да се връща тук през лятото, да слуша щурците и поточето, да ходи по пътеката до водопада, до връх Ботев, до поляната, на която посрещат слънцето посетителите на Тринити. А водопадът, наречен Райското пръскало, е най-големият на Балканите, цели 124 метра, изключително красив. До него се стига по една от екопътеките в резервата Джендема.

Както казахме, храната е вегетарианска. Леща, ориз, овесени ядки, плодове и зеленчуци. Сутрешната закуска е смути, приготвено от плодове и зеленчуци със семена. Тънкостта е, че в него се слага... стрит прах от перли. Той съдържа протеини и силиций. С изненада научаваме, че силицият е на второ място в състава на организма ни след кислорода. (За едно денонощие с храната и водата човек приема средно около 3,5 мг силиций, а за същото време организмът губи три пъти повече – около 9 мг.

Причините са лошата екология, окислителните процеси, стресът и основно непълноценното хранене.) Хляба го меси една от комшийките по указания на „йогити“. Изумително вкусен, различен и винаги топъл като душите на хората, които го предлагат.

Понякога ухае на мащерка, понякога на риган, друг път на сушени на слънце домати. В приготвянето на чайовете и на храната тук влагат особени умения. Чайовете са от билки, брани в Стара планина: котешка стъпка, корени на репей и глухарче (силно детоксикиращ), маточина, лавандула и валериана (силно успокоителен), розови пъпки, липа, коприва... Розовата вода се използва и в готвенето, и в спрейовете за почистване на кожата. А водата, която ни наляха, е от кани със зеолит на дъното – минерал, който я пречиства и алкализира.

Какво предстои в Тринити хаус? Продължава седмицата на мълчанието. Със сигурност ще я пропуснете, но вижте в сайта на центъра www.trinityretreathouse.com кога е следващата.

„Мълчанието по време на ритрийта изключва мобилните телефони, преносимите компютри, жестовете и мимиките са сведени до минимум, единствено при йогата водещият използва малко думи – казва Жоро. Целта е да успокоим „звяра“ на ума.“

После има творческа ваканция – разходки, йога, правене на бижута от полимерна глина, четене на приказки, песни и танци, цял един пъстър планински букет от емоции и храна за сетивата.