Преди около седмица попаднах в клуб „Планет“ в Свети Влас – лъскаво място с лъскави хора. И лъскави хостеси. Една от тях (мисля че беше башхостесата, защото изглеждаше най-величествено) настояваше да ме придружи до мястото, където беше моята компания. Предполагам – за да не отида на друго място при друга компания, където да се чувствам не на място. Отказах любезно помощта й и бях изгледана сурово. Но така се пада на всички, които не зачитат бонтона. Малко по-късно ми се наложи да попитам друга хостеса къде е тоалетната. Момичето предложи да ме придружи дотам. Поучена от грешката си, този път не отказах. Вътре малко се притеснявах да не би хостесата отвън да ми засича време, но на излизане видях, че нея я нямаше. Явно придружаваше други хора до други места.

Върнах се в сърцето на купона съвсем навреме – започваше шоуто на Go-Go Girls. Имаше и  Go-Go Boy. Всички бяха облечени в някакви кожени дрехи, дизайн като от Планетата на маймуните, а на главите им имаше корони, от които извираше наръч пера (фазанови?).  Go-Go Boy нямаше пера, както и коса, беше топлес, само по мускули. Момите започнаха да се поклащат изкусително, а момъкът – да размахва пластмасов ятаган (мисля, че почти същия бях купувала навремето за малкия ми син, от тези за два лева, дето ако се пазариш, ти го дават за един). Най-неочаквано едната мома изкара на сцената гледжосан гювеч. Съспенс ви казвам! Взеха нещо да сипват в гювеча, да го разбъркват с една опашка (заешка?) и после явно го сложиха на печката да къкри. Не че имаше и печка, но на това му казват игра на въображението. После Go-Go Boy опита яденето (боб чорба?), обаче не му хареса. И хайде да коли главната готвачка с ятагана! Страх голям. Нейсе, пожали я. Отдъхнах си и аз. След всичките емоции се огледах да видя как реагира публиката на шоуто. Ми никак не реагираше. Поне половината хора си гледаха в телефоните. Около една трета от останалите си правеха селфита. Останалите седем-осми гледаха в празното пространство пред себе си, въпреки че в моден клуб като този няма много празно пространство... Забелязах и единици, които се опитваха да си говорят, надвиквайки музиката. Никой не танцуваше. Явно лорд Самърсби не беше се вясвал тук със своето лично изобретение – танците.

После се разбра, че в клуба има рожденик, защото внесоха една торта с горящи цифри 18 върху нея. Рожденикът духна свещите, снима се с мама, с братята си (братовчедите си? - във всеки случай прическите им много си приличаха, така че ако не обща кръв имаха най-малкото общ фризьор), после се снима с приятелите си, с някои от тях, с всички от тях, после дойде време за селфита, после една от Go-Go Girls го нахрани с парче торта, после пак селфита.

Стана 2 часа. Тогава дойде Кубрат Пулев с брат си Тервел и Андреа. Преди това от по-известните беше минавал и Киро Скалата с депилирана гръд и разкопчана блуза, но не беше същото като Кубрат. Него тъкмо Кличко го беше отложил и беше в устата на всички. И какво да правиш, като видиш знаменитост? Гледаш да си направиш селфи с нея. Обаче охраната на Кубрат не просто селфи, ами и най-прости снимки на охраняемия не даваха да се прави. Някои с хитрост и прикриване успяха и айде във фейсбук, айде в инстаграм. Както казва синът ми Петър – важното е да се снимаш, да се тагнеш, да се хаштагнеш, да се лайкнеш. И да те шернат. Затова се ходи на клуб, бедни, бедни лорд Самърсби!