Вървя си тези дни в промеждутъка между два пороя и в почти слънчево настроение край „Александър Невски“. Около художниците се заглеждам в скулптурите, край които съм минавала толкова пъти, че окото ми е свикнало с тях и обикновено ги пропуска. Не и сега.

И, о, страшна гледка!

Първо, виждам жена, протегнала ужасено ръце към небето. Вероятно е видяла пресни кемтрейлс – знаете ги, белите следи, оставяни от самолети, които разпръскват наночастици на опасни химически елементи. Вече си знаем, че това е световен заговор за повишаване заболеваемостта на хората в полза на фармацевтичните гиганти. Жената явно е чела разобличителя на кемтрейлс у нас Еленко Ангелов и знае, че е обгазена в полза на гореспоменатите гиганти. Шокът и ужасът личат в изпънатите й ръце... Не, не мога да гледам повече и отминавам.

Следващата скулптурна група обаче не е по-весела. Половин дузина хора вървят явно изтощени, направо едва се мъкнат. Тези, които са най-зле, са качени на гръб от други – в малко по-добро клинично състояние. Какво ли изобразяват? Отхвърлям лесната мисъл, че това са вложители в банки, защото знам, че българските банки имат гигантска ликвидност, парите в тях са напълно гарантирани и вложителите са спокойни. Тогава какво? Какво може да причини такова изнурение, такава мъка? Еврика – това е социологическа извадка от българския народ, който във всички анкети обявява, че е най-нещастният, най-бедният и лъган народ. И няма там Мали-али, Африка-мафрика, Ирак-Иран и Израел с Палестина – какво като имат война, ние сме най-нещастни и точка.

Подминавам социологическата извадка и попадам на следваща скулптура – жена мъкне мъж на гърба си. Е, това си го знаем.

Продължавам към градинката на Кристал, където ме очаква разцепената със сабя глава на Стефан Стамболов. Малко след това пред мен иззад иначе оптимистично зелените дървета изскачат грубоватите жени и мъже край Градската художествена галерия. За да не съм черногледа – там има скулптурна група, която изобразява хора, очевидно слушащи нещо. За да е по-ясно, някои от тях дори са долепили ръка до ухото си. Едно време ни казваха, че тези хора слушали Радио Москва. Според мен обаче те по-скоро се опитват да слушат радио без слухови апарати, защото Здравната каса няма пари да им ги плати.

Сега, знам, че моите виждания за гореописаните скулптури нямат нищо общо с авторовите вдъхновения, породени от турското робство, партизанското движение, от цялата ни клета съдба на клети българи и известно количество пари. Обаче какво е внушението им, докато обикаляш центъра на София – че животът е мрачно и изтощително занятие, в което мъкнеш разни хора на гърба си и страдаш повече от Многострадалната Геновева и всички герои на Карбовски взети заедно. Преди заради робството, сега заради кемтрейлс с ХААРП. Много благодаря, но без мен в тази игра на нещастие.

P. S. Заглавието е такова, защото чух някъде, че хората най-много четели материали със заглавия, които включвали думата ужас. Аз сложих и шок за по-сигурно.