Уил Бъкингам е английски романист, философ и преподавател по творческо писане в университета De Montfort в Лестър. През 2009  Сънди Таймс поставя блога му www.thinkbuddha.org в блогърския топ 100.

Уил обича да пътешества... с китарата си. Така преди 7 г. двамата попадат в Родопите и някъде по пътеките между Гела и Триград, където още витае духът на Орфей, му хрумва идея за книга. За „Произходът на лирата“ (ИК „Ентусиаст“) „Букселър“ пише: „сполучлива комбинация от история и митология... Поетична и чудесно написана книга.“

Историята от началото на XIX век е за е родопчанина Иван, който става хайдутин, след като турчин отвлича годеницата му Стоянка точно преди сватбата. След перипетии и доста пролята кръв Иван открива магията на една китара, попаднала случайно в хайдушката чета след нападение над търговски керван. Уил гостува тези дни в София и използвахме възможността да му зададем няколко въпроса.

Имате ли нещо общо с Бъкингамския дворец?

Не. Сега обаче в София гостува член на кралското семейство – принц Едуард. Странното е, че не е ясно кой точно, защото те са двама. По новините веднъж казват, че е най-малкият син на Елизабет Втора, друг път – че е неин братовчед, херцог на Кент.

Винаги е сложно с тези синьокръвни особи. Неучтиво ли е да попиташ англичанин какво е отношението му към кралицата?

Не съм голям поддръжник на кралското семейство. Но мога да го кажа в българско интервю, защото... в университета, в който работя, шефът ми е голям роялист. Последния път, когато трябваше да посрещнем кралицата или някой от принцовете Едуард, аз предпочетох да остана у дома, вместо да им ръкопляскам.

За кой път сте в България?

За четвърти. За първи път бях преди седем години, когато ми дойде идеята за книгата. Тогава пътувах в Родопите. Запознах се с много възрастни лейди по селата, които ме черпеха с ракия. После идвах още два пъти за доуточняване на детайлите.

Как се е стигнало до българския сюжет?

Всичко започна с Орфей. Аз съм класически китарист и винаги съм се интересувал от връзката между китарата и лирата на Орфей. А „хората“ на Орфей са в Родопите. После правих и проучвания. Книгата на американската писателка Мерсия Макдермот „Български народни обичаи“ ми помогна много.

Как се появиха Иван и Стоянка?

Когато говорих с мои приятели в Пловдив, чух тези имена. Стоянка ми звучеше като човек, който стои здраво на земята и не позволява обстоятелствата да го разколебаят.

Иван е див и талантлив. Така ли си представяте българите?

Естествено, не. Впечатлява ме обаче колко емоционално приемате нещата. Имах позната българка, която се беше омъжила за холандец и се беше преместила в Холандия. Не се приемаше за патриотка, но веднъж с нея слушахме българска фолклорна група с гайда и когато гайдата засвири, тя се разплака.

Какво може да разплаче един англичанин? Чаша уиски?

Шотландците може и да се разплачат. Англичаните са известни със стиснатите устни – не проявяват емоциите си, освен когато става дума за футбол.

Написал сте книга за самопомощ „Въведение в щастието“. Вие щастлив ли сте?

Не щастието е единственото важно нещо. В книгата си разказвам историята на философа Киркегор, който бил много влюбен. Чудел се дали да се ожени, но решил да не го прави, защото щял да е по-щастлив в нещастието си. От което следват два извода – щастието е сложно нещо и никога не излизайте с философ.