Омерта! Нито дума. Основният закон на мафията, който Берлускони старателно спазва. На италиански „омерта“ означава мъжественост, чест. Това е специфичен обет за мълчание до смърт, който Берлускони очевидно никога не е нарушил и вероятно никога няма да наруши. Не случайно е най-дълговечният министър-председател на Италия след Втората световна война. Изкарва цели три мандата, като през цялото време собственият му бизнес не спира да се разраства – медии, футбол, инвестиционни фондове, рекламни агенции, недвижими имоти. Министър-председател с огромна частна империя. Конфликт на интереси? Да не ставаме смешни.

Това е добрата стара Италия и дълго време Силвио Берлускони си „развява коня“ както си иска, като истински наследник на римските цезари и въпреки че непрекъснато пуска димки около себе си, забърква се във всякакви съдебни дела, някак все успява да излезе сух. После прави поредното си one man шоу и италианците му прощават всичко. Заради площадния му хумор, площадния му мачизъм, площадния му произход. Но какво е Италия без площадите си и без народа си! Берлускони отлично знае това. Знае какъв е този народ и за какво мечтае.

И ето го с лице на застаряващ Пинокио, изопнато от няколко лифтинга, с кукления си за мъж ръст от 1,65. („Е, малко по-висок съм от Наполеон“ – обича да казва), който според клишето би се увеличил доста, ако Силвио се покачи върху банковата си сметка... Говори като зарзаватчия, живее като магнат.

Какво се крие зад маската на бизнесмена, на смешника, на любовника, на политика? Може би наистина момчето на мафията, което просто спазва древната омерта и не нарушава правилата. Известно е, че онези, които ние в нормалния свят наричаме „лоши момчета“, в мафията ги наричат „добри момчета“. Може би всъщност и Берлускони е просто едно „добро момче“.

Роден е в Милано, а за италианците да си роден в Милано означава да си много динамичен, силно практичен, задължително малко парвеню, но най-вече – много амбициозен. „Амбициозен като миланец“ – така казват в Италия и знаят, че за истинския миланец няма граници. Всичко е възможно, при това на всяка цена. Силвио е роден в един от най-крайните северни квартали на Милано в семейство, принадлежащо към низшите слоеве на средната класа – баща му Луиджи е банков служител, майка му е домакиня.

Родителите му го изпращат в религиозния колеж „Свети Амброзий“, където Берлускони прекарва цели 7 години. Режимът е изключително строг, момчетата, които учат там, почти не се прибират у дома през годината. А Силвио е пълен отличник. Все още се носят легенди сред съучениците му как той пръв приключвал с домашните си и предлагал помощта си на другите срещу дребно заплащане под формата на бонбонки, сладкиши, но най-добре – кеш.

Други пък си спомнят, че в колежа Силвио е имал един-единствен проблем – с молитвите. Разсейвал се още в самото начало на молитвата, произнасял механично „текста“ и било от ясно по-ясно, че мисли за нещо съвсем друго. Берлускони винаги си е бил светски мъж.

След седемгодишното „изгнание“ под крилото на св. Амброзий, Силвио записва право в Миланския университет и отново е пълен отличник. Дори получава специална награда за дипломната си работа. Там среща и приятеля на живота си – Феделе Конфалониери, първият от „тримата мускетари“. Феделе е луд по музиката. Свири на пиано от 4-годишен и посещава знаменитата Миланска консерватория. През летните ваканции двамата работят като аниматори на круизни кораби. Феделе свири, а Силвио пее. И, разбира се, разказва вицове. Твърди, че тогава е усвоил изкуството да забавлява тълпата часове наред.

Изпълнява парчета на Синатра и Ив Монтан и е толкова харизматичен за всички „русалки“ на борда, че Конфалониери още тогава му казва: „Ако някога решиш да се занимаваш с политика, ще имаш огромен успех, но харизматичен човек като теб е изключително опасен за демокрацията.“ Оказва се прав. Харизмата на властимащия наистина е опасна за демокрацията.

Един от много малкото му приятели, бившият криейтив директор на „Бенетон“ Оливиеро Тоскани, твърди, че ключът към Берлускони е фактът, че той е „рожба на 50-те“. „Той мечтаеше за живот ала Франк Синатра – любовници, яхти, песни, копринени шалове, бели дрехи“ – разказва Тоскани.

Още в онези години Силвио развива ужас от няколко неща – от брадите (никой никога не е виждал Берлускони дори с тридневна брада, а той задължава и всички свои служители да са гладко избръснати), от потните ръце и лошия дъх (известен е с това, че раздава на своите хора парфюмиран талк за ръце и освежаващ спрей за уста), от развалените зъби и от... чесъна. Надушва миризмата на чесън („проклятието на италианците“) от километри и за него тази миризма е въплъщение на отегчението. А отегчението за гражданина Берлускони е равносилно на смърт.