Филмът на София Копола се очакваше в Кан с огромен интерес, но беше превърнат в провал. Журналистите го освиркаха, критикато го унищожи. София Копола не е наясно каква точно Мария-Антоанета изобразява, пише критиката. Нелепо е да й се тикне в ръцете кученце, което навява алюзията с Парис Хилтън, пише един журналист. Облечена във фриволни дрехи и постоянно цупеща се на дворцовите правила, Мария-Антоанета изглежда недостоверна. Изпълнен с просташки забавления и съвети как да забременееш, ако мъжът ти е импотентен, филмът е една карикатура на френската история от това време, пишат най-яростните критици.
По-добронамерените пък твърдят, че основната му слабост е липсата на диалози и сцени, които биха били сложни от режисьорска гледна точка. Липсва тълпата, по адрес на която тя отправя репликата за пастите, а когато тълпата се материализира, филмът свършва. А вестник Льо Монд нарича филма рокендрол версия на историята на една кралица. Но по-нататък в рецензията го нарича „разкошен и блестящ”.
София Копола не приема критиките. Филмът е най-амбициозният й проект – не само заради бюджета от 40 млн. долара, но и заради факта, че във Франция хората имат нееднозначно отношение към кралицата. Някои я смятат за светица и мъченица, други изпитват историческа омраза към нея. Но София Копола, която е и сценарист на филма по книгата на А.Фрейзър, не се опитва да разгадава историята, нито да предлага политическа картина на това бурно време, тя предлага собствена гледна точка към историята на една млада необикновена жена.
Така в режисьорската й практика филмът става част от трилогия, образувана и от първите й два филма „Обречени да умрат” и „Изгубени в превода”, в която има една и съща концепция и философия – начинът, по който една млада жена открива себе си. За разлика от предишните филми, в „Мария -Антоанета” младата жена изразява себе си и чрез дрехите, чрез модата, чрез собствения си стил. Тази концепция почива върху факта, че кралицата е била много креативна и е революционизирала кралския гардероб. Една истинска лейди Даяна на своето време.
Филмът е сниман във Версай, където е живяла загадъчната, с трагичен ореол кралица. В главните роли са Кирстен Дънст като младата Мария-Антоанета и братовчеда на София Копола – Джейсън Шварцман като крал Луи ХVІ. Невероятната работа на Милена Канонеро като дизайнер на костюмите заслужава наистина Оскара, за който явно ще се бори. „Ти дишаш и се движиш по съвсем различен начин в тези дрехи”, твърди Дънст.
Актрисата се е разхождала из Версай в пълна тъмнина, за да успее да се вживее в епохата и в ролята си.
Нека да се абстрахираме от оценките на филма. И да се опитаме да си припомним коя е Мария-Антоанета, за да разберем защо сегашните модни дизайнери „разпродават” гардероба й.
КРАЛИЦАТА
През 1770 г.14-годишната благородничка Мария-Антоанета напуска своя дом в Австрия, за да се срещне със своя 15-годишен годеник, наследник на трона на Франция. Тя е била 15-ото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкова здраво е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, докато е раждала. Тя късно забелязала, че бъдещата булка - дъщеря й, трудно чете и пише и се е заела ускорено с образованието й, както и с цялостното й преобразяване – козметично зъболечение, нова прическа, нов гардероб във френски стил.
Младата дама се е отправила на срещата с бъдещия крал в специална позлатена карета, украсена със златни рози, символ на Хабсбургите и лилии - символ на Бурбоните. Зад огромните прозорци на каретата тя е като бижу в скъпоценна кутийка. Във Франция младата кралица попада в бляскав свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и предателствата са начин за оцеляване. Още преди да пристигне, Мария-Антоанета има врагове – противниците на съюза между Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур. Появата й развихря ксенофобията във френския кралски двор- още повече, че едната й баба е германка, а другата – полякиня.
Задачата й се усложнява от факта, че тя трябва да роди наследник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, защото бракът не е консумиран. Още от първата брачна нощ двамата са наблюдавани от десетки очи. Във Версай няма тайни какво се случва в кралската спалня. „Нищо” записва в дневника си бъдещият крал. След смъртта на баща му през 1774 г. импотентността на Луи ХVІ се превръща в заплаха за двойката.
Причините за нея едни тълкуват във фимозата, от която е страдал, други – в тежкото му детство, през което е преживял смъртта на брат си и майка си, както и това, че е бил възпитан от жесток човек, нанесъл травми на детската му психика. „Смятам, че Луи ХVІ е бил човек с широки интереси, добре образован и интелигентен. Интересувал се е от механизми и машини. Проблемът е, че неговата собствена „машинка” не е работела”, казва Шварцман за героя си.
Въпреки че двамата са коренно различни, се привързват един към друг. Луи е мързелив, необщителен, яде неконтролируемо и става ужасно дебел. Тя се храни като птичка, обича да танцува, да общува и си ляга късно. Като компенсация на нещастието в личния си живот кралицата развива изключителен вкус към изкуствата и модата, към всичко онова, което днес се нарича с изхабената от злоупотреба дума лайфстайл.
СТИЛЪТ МАРИЯ-АНТОАНЕТА
Младата кралица революционизирала гардероба на френския кралски двор. Тя отказва да бъде обличана и фризирана така, както предшественичките си. За коронацията на своя съпруг се отказва от традиционните дрехи за кралски церемонии и си поръчва изцяло ново облекло при най-известната шивачка на Париж - Роуз Бертин. Мадмоазел Бертин прави за кралицата пищна, измайсторена с много фантазия и детайли рокля от брокат, инкрустирана със сапфири. Тя е толкова тежка, че кралицата пристига на носилка. На зимната пързалка в парка тя се появява с придворната си дама изцяло в бяло - с бяла рокля, диаманти и бели кожи.
За портретите си позира в редингот за езда и къса, остро изрязана жилетка и дантелена връзка. Дрехите й са пищни, богати на инкрустации, многопластови, с огромно количество ръчна рабта и аксесоари – една хедонистична ода на кралското могъщество. Като аксесоари се появяват огромни шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала дори специално облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със специално ушита муселинена нощница. Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща модни тенденции - точно така, както лейди Даяна беше следена и обожествявана заради своя изграждан с години стил.
В двореца започват да пристигат пратки с най-фината коприна, дантели, кадифе и муселин от цял свят, от които шивачките правят новите, модерни и по-свободни като кройка, но по-пищни като детайли рокли за кралицата, а след това и за дамите, копиращи стила й. Фризьори се грижат с часове за прическата й – тя е сложна, претрупана и изисква килограми пудра. Мария-Антоанета въвежда специална мода на прическите. Веднъж се появява с вдигната коса като табуретка, украсена с китка пера и златна змия, увита около маслинено дърво (символ на бога на медицината, Ескулап). Зад дървото грее златно слънце, символ на краля-слънце (прозвището на Луи ХІV).
С тази прическа тя отбелязва факта, че е убедила съпруга си да приеме малка доза ваксина срещу туберкулоза - болест, от която е починал баща му. Подобни ваксини се приемат в Австрия, но във Франция това е варварски обичай. Кралят приема, оцелява и това е повод да спрат критиките срещу нея, а за нея – да празнува със специалната прическа. Известна е и прическата на независимостта – цял кораб е поставен върху косата на кралицата, прическата а ла комет, с гигантски рубин в центъра на гигантския кок, символизиращ избухването на небесните комети.
Тази прическа предизвиква такъв фурор в операта, че пресата пише за счупени крайници и ребра. И докато за дрехите й се грижи най-добрата шивачка, за косата й отговаря най-добрият коафьор мосю Леонард. Тя кара Бертин и Леонард да публикуват своята философия на страниците на вестниците, за да се утвърдят новите тенденции.
С помощта на градинари, архитекти, ландшафтни архитекти и декоратори Мария-Антоанета превръща малкия дворец Трианон, подарък от съпруга й за първата годишнина от сватбата, в произведение на изкуството.
Кралицата не се задоволява само със собствения си стайлинг. Тя прави частен театър и сама играе в него – в изключителни костюми. Посещава често операта и възторжено аплодира артистите. Парижани я виждат и в обществените паркове - на пикник с придворните си дами. Тя внася свежест и спонтанност, каквато лицемерен Париж не е виждал в кралските семейства. Подготвя с вкус соарета, на които присъстват отбрани личности. Един от тях – красивият виконт Аксел фон Версен, е чест гост. Мълвата го обявява за любовта на живота й, макар че няма доказателства да й е бил любовник.
Разточителният живот не е прекъснат дори от битките срещу Англия във войната за независимост на Америка. Оттогава е и знаменитата реплика на Мария-Антоанета по повод на гладуващите й поданици – „Като няма хляб, да ядат пасти.” На която те й отговарят с прозвището Мадам Дефицит.
КРАЛИЦАТА И ОСТАНАЛИТЕ
През 1777 г. тя пише на майка си, че най-после е успяла да консумира брака си и това е най-щастливото събитие в живота й. През 1778 г. ражда дъщеря, а в следващите години – двама сина и още една дъщеря, която умира като дете. Раждането за нея е поредното унижение, защото е пред очите на придворни, които така са натъпкали стаята, че родилката почти се задушава. Мария-Антоанета е нежна и грижовна майка, но това не може да спаси репутацията й.
Френската преса я залива с кал – таблоидите тогава са много по-свирепи и нападателни от днешните. За нея се пишат политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата й са извънбрачни, нейното разточителство е докарало Франция до просешка тояга, развратна и похотлива, глупава и алчна и т.н. Когато пада Бастилията на 14 юли 1789 г., Луи ХVІ, който се връща от лов, записва в дневника си: „Нищо.” Тълпата щурмува двореца и озверяла крещи, че ще изтръгне сърцето на порочната кралица.
Мария-Антоанета успява да се спаси преди да разбият вратата на спалнята й – бяга полугола, съсипана от мъка, защото само преди месец е погребала седемгодишния си син. Скрива се в тайните коридори на спалнята на съпруга си, докато мародерите разбиват кристалните огледала и съсипват изящните мебели. За сетен път тя разбира, че във Франция няма кой да я защити. Останалата част от живота си тя преживява в страх от покушение.
След бягство в провинцията кралското семейство предприема връщане в Париж. Косата на Мария-Антоанета побелява по време на това пътуване. Каретата им е съпроводена от крещяща тълпа, а над прозореца виси мъртвото тяло на убит войник. Установяват се в необитаемия замък Тюйлери. Мария-Антоанета го превръща в малък Версай – тя носи навсякъде със себе си порцелановите съдове, свещниците, изящните позлатени фигурки, огромния си гардероб, ковчежетата с бижутата и чантите с мазила. Кралят се старае да я държи далеч от държавните дела, но сам е неспособен да взема решения и тя се превръща в най-добрия мъж, който е бил на негова страна.
Наследила дипломатичната ловкост от майка си, тя успява с интриги и лицемерие да манипулира врагове и поддръжници. Когато се налага отново да бягат към Австрия, Мария-Антоанета си поръчва облекло за пътуването, викайки любимата си шивачка. Разпознават ги и са принудени да се върнат отново в Париж, този път като затворници в скромен апартамент в тясната кула на средновековния замък. Кралицата се заема с бродиране, кралят преподава латински на сина си.
Ядат каквото и когато има. Бунтовете в Париж продължават и един ден тълпата разбива замъка. Кралицата и нейният син са затворени разделени. Тя го чува да хлипа от своята стая и да пее пиянски песни, на които го учат войниците. Детето умира на десет от туберкулоза, като брат си. На 37 Мария-Антоанета е побеляла, скелетоподобна сянка на себе си. Осъдена на смърт за разврат и предателство, тя е принудена да се облече, после да се съблече и да смени превръзката си пред войниците.
Тя се е обличала старателно, цялата в бяло, като за церемония. Към ешафода пристъпва спокойна, горда и грациозна. Погребана е в общ гроб на жертвите на Нощта на дългите ножове, близо до съпруга си. По късно, при Реставрацията, е построена малка църква, където са пренесени останките й сред градина с бели рози и птички.
СЪБЛАЗЪН В СТИЛ МАРИЯ АНТОАНЕТА
Ароматът
Френската компания Beaute Prestige International, подразделение на Shiseido, лансира аромат МА Sillage de la Reine (в превод – Мария-Антоанета следата на кралицата). Парфюмеристите възпроизведоха съществувалото някога кралско ухание по старинни рецепти. Оказа се, че чувствено-сладкият букет от ирис, жасмин, тубероза и портокалови цветчета, подправен с дървесни нотки и амбър, е революционен за 18 век, когато се котират тежките ухания. Престижната версия на парфюма в кристална бутилка на Baccarat струва 8000 евро, стандартният флакон – 350. Може да се поръча на сайта на Версай.
Прическата
Разбира се, дума не може да става за прочутата прическа-фрегата, висока цели 91.4 см. Дори стилистите във филма «Мария-Антоанета» не успяха да издигнат безподобната конструкция върху главата на Кирстен Дънст. На практика много лесно може да наподобите високо вдигнатата коса на актрисата, която изглежда като след токов удар. Разтрийте на дланите мус за обем с големината на лешник и нанесете на темето. Наведете главата надолу и изсушете със сешоар. Тупирайте кичурите над челото, отметнете ги назад като ги отпуснете леко за повече обем и прикрепете с фиби. Останалата коса вдигнете на кок.
Обувките
Соченият за обущар номер едно в света Маноло Бланик направи специални обувки в стил Мария-Антоанета за прекрасните крачета на изпълнителката на главната роля в едноименния филм – Кирстен Дънст. Ботинките с връзки на дебел невисок ток в стил Мария-Антоанета също са един от трендовете на сезона при обувките. И още нещо немаловажно, можете да ги откриете по нашите магазини.
Гримът
Забравете скромността и минимализма. Приветстват се прекаленият разкош и помпозността. На 18 век сме задължени и за обилно напудрената порцеланова кожа, трескавата руменина на скулите (иначе ще изглеждате мъртвешки бледи), дръзките и чувствени устни в наситен цвят (ефектът се дължи на матово червило, а не на блясък). Пудрата Prisme Libre от коледната колекция на Givenchy с дантелен мотив върху черната лакирана опаковка предлага изключително преживяване. Обсипани с блестящи частици, 4 цвята – чисто бяло, нежно розово, шампанско и бежово - преливат върху кожата и искрят като звезден прах. Спиралата Eye Fly на същата марка в тъмносиво деликатно подчертава красотата на миглите.
По-добронамерените пък твърдят, че основната му слабост е липсата на диалози и сцени, които биха били сложни от режисьорска гледна точка. Липсва тълпата, по адрес на която тя отправя репликата за пастите, а когато тълпата се материализира, филмът свършва. А вестник Льо Монд нарича филма рокендрол версия на историята на една кралица. Но по-нататък в рецензията го нарича „разкошен и блестящ”.
София Копола не приема критиките. Филмът е най-амбициозният й проект – не само заради бюджета от 40 млн. долара, но и заради факта, че във Франция хората имат нееднозначно отношение към кралицата. Някои я смятат за светица и мъченица, други изпитват историческа омраза към нея. Но София Копола, която е и сценарист на филма по книгата на А.Фрейзър, не се опитва да разгадава историята, нито да предлага политическа картина на това бурно време, тя предлага собствена гледна точка към историята на една млада необикновена жена.
Така в режисьорската й практика филмът става част от трилогия, образувана и от първите й два филма „Обречени да умрат” и „Изгубени в превода”, в която има една и съща концепция и философия – начинът, по който една млада жена открива себе си. За разлика от предишните филми, в „Мария -Антоанета” младата жена изразява себе си и чрез дрехите, чрез модата, чрез собствения си стил. Тази концепция почива върху факта, че кралицата е била много креативна и е революционизирала кралския гардероб. Една истинска лейди Даяна на своето време.
Филмът е сниман във Версай, където е живяла загадъчната, с трагичен ореол кралица. В главните роли са Кирстен Дънст като младата Мария-Антоанета и братовчеда на София Копола – Джейсън Шварцман като крал Луи ХVІ. Невероятната работа на Милена Канонеро като дизайнер на костюмите заслужава наистина Оскара, за който явно ще се бори. „Ти дишаш и се движиш по съвсем различен начин в тези дрехи”, твърди Дънст.
Актрисата се е разхождала из Версай в пълна тъмнина, за да успее да се вживее в епохата и в ролята си.
Нека да се абстрахираме от оценките на филма. И да се опитаме да си припомним коя е Мария-Антоанета, за да разберем защо сегашните модни дизайнери „разпродават” гардероба й.
КРАЛИЦАТА
През 1770 г.14-годишната благородничка Мария-Антоанета напуска своя дом в Австрия, за да се срещне със своя 15-годишен годеник, наследник на трона на Франция. Тя е била 15-ото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкова здраво е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, докато е раждала. Тя късно забелязала, че бъдещата булка - дъщеря й, трудно чете и пише и се е заела ускорено с образованието й, както и с цялостното й преобразяване – козметично зъболечение, нова прическа, нов гардероб във френски стил.
Младата дама се е отправила на срещата с бъдещия крал в специална позлатена карета, украсена със златни рози, символ на Хабсбургите и лилии - символ на Бурбоните. Зад огромните прозорци на каретата тя е като бижу в скъпоценна кутийка. Във Франция младата кралица попада в бляскав свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и предателствата са начин за оцеляване. Още преди да пристигне, Мария-Антоанета има врагове – противниците на съюза между Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур. Появата й развихря ксенофобията във френския кралски двор- още повече, че едната й баба е германка, а другата – полякиня.
Задачата й се усложнява от факта, че тя трябва да роди наследник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, защото бракът не е консумиран. Още от първата брачна нощ двамата са наблюдавани от десетки очи. Във Версай няма тайни какво се случва в кралската спалня. „Нищо” записва в дневника си бъдещият крал. След смъртта на баща му през 1774 г. импотентността на Луи ХVІ се превръща в заплаха за двойката.
Причините за нея едни тълкуват във фимозата, от която е страдал, други – в тежкото му детство, през което е преживял смъртта на брат си и майка си, както и това, че е бил възпитан от жесток човек, нанесъл травми на детската му психика. „Смятам, че Луи ХVІ е бил човек с широки интереси, добре образован и интелигентен. Интересувал се е от механизми и машини. Проблемът е, че неговата собствена „машинка” не е работела”, казва Шварцман за героя си.
Въпреки че двамата са коренно различни, се привързват един към друг. Луи е мързелив, необщителен, яде неконтролируемо и става ужасно дебел. Тя се храни като птичка, обича да танцува, да общува и си ляга късно. Като компенсация на нещастието в личния си живот кралицата развива изключителен вкус към изкуствата и модата, към всичко онова, което днес се нарича с изхабената от злоупотреба дума лайфстайл.
СТИЛЪТ МАРИЯ-АНТОАНЕТА
Младата кралица революционизирала гардероба на френския кралски двор. Тя отказва да бъде обличана и фризирана така, както предшественичките си. За коронацията на своя съпруг се отказва от традиционните дрехи за кралски церемонии и си поръчва изцяло ново облекло при най-известната шивачка на Париж - Роуз Бертин. Мадмоазел Бертин прави за кралицата пищна, измайсторена с много фантазия и детайли рокля от брокат, инкрустирана със сапфири. Тя е толкова тежка, че кралицата пристига на носилка. На зимната пързалка в парка тя се появява с придворната си дама изцяло в бяло - с бяла рокля, диаманти и бели кожи.
За портретите си позира в редингот за езда и къса, остро изрязана жилетка и дантелена връзка. Дрехите й са пищни, богати на инкрустации, многопластови, с огромно количество ръчна рабта и аксесоари – една хедонистична ода на кралското могъщество. Като аксесоари се появяват огромни шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала дори специално облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със специално ушита муселинена нощница. Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща модни тенденции - точно така, както лейди Даяна беше следена и обожествявана заради своя изграждан с години стил.
В двореца започват да пристигат пратки с най-фината коприна, дантели, кадифе и муселин от цял свят, от които шивачките правят новите, модерни и по-свободни като кройка, но по-пищни като детайли рокли за кралицата, а след това и за дамите, копиращи стила й. Фризьори се грижат с часове за прическата й – тя е сложна, претрупана и изисква килограми пудра. Мария-Антоанета въвежда специална мода на прическите. Веднъж се появява с вдигната коса като табуретка, украсена с китка пера и златна змия, увита около маслинено дърво (символ на бога на медицината, Ескулап). Зад дървото грее златно слънце, символ на краля-слънце (прозвището на Луи ХІV).
С тази прическа тя отбелязва факта, че е убедила съпруга си да приеме малка доза ваксина срещу туберкулоза - болест, от която е починал баща му. Подобни ваксини се приемат в Австрия, но във Франция това е варварски обичай. Кралят приема, оцелява и това е повод да спрат критиките срещу нея, а за нея – да празнува със специалната прическа. Известна е и прическата на независимостта – цял кораб е поставен върху косата на кралицата, прическата а ла комет, с гигантски рубин в центъра на гигантския кок, символизиращ избухването на небесните комети.
Тази прическа предизвиква такъв фурор в операта, че пресата пише за счупени крайници и ребра. И докато за дрехите й се грижи най-добрата шивачка, за косата й отговаря най-добрият коафьор мосю Леонард. Тя кара Бертин и Леонард да публикуват своята философия на страниците на вестниците, за да се утвърдят новите тенденции.
С помощта на градинари, архитекти, ландшафтни архитекти и декоратори Мария-Антоанета превръща малкия дворец Трианон, подарък от съпруга й за първата годишнина от сватбата, в произведение на изкуството.
Кралицата не се задоволява само със собствения си стайлинг. Тя прави частен театър и сама играе в него – в изключителни костюми. Посещава често операта и възторжено аплодира артистите. Парижани я виждат и в обществените паркове - на пикник с придворните си дами. Тя внася свежест и спонтанност, каквато лицемерен Париж не е виждал в кралските семейства. Подготвя с вкус соарета, на които присъстват отбрани личности. Един от тях – красивият виконт Аксел фон Версен, е чест гост. Мълвата го обявява за любовта на живота й, макар че няма доказателства да й е бил любовник.
Разточителният живот не е прекъснат дори от битките срещу Англия във войната за независимост на Америка. Оттогава е и знаменитата реплика на Мария-Антоанета по повод на гладуващите й поданици – „Като няма хляб, да ядат пасти.” На която те й отговарят с прозвището Мадам Дефицит.
КРАЛИЦАТА И ОСТАНАЛИТЕ
През 1777 г. тя пише на майка си, че най-после е успяла да консумира брака си и това е най-щастливото събитие в живота й. През 1778 г. ражда дъщеря, а в следващите години – двама сина и още една дъщеря, която умира като дете. Раждането за нея е поредното унижение, защото е пред очите на придворни, които така са натъпкали стаята, че родилката почти се задушава. Мария-Антоанета е нежна и грижовна майка, но това не може да спаси репутацията й.
Френската преса я залива с кал – таблоидите тогава са много по-свирепи и нападателни от днешните. За нея се пишат политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата й са извънбрачни, нейното разточителство е докарало Франция до просешка тояга, развратна и похотлива, глупава и алчна и т.н. Когато пада Бастилията на 14 юли 1789 г., Луи ХVІ, който се връща от лов, записва в дневника си: „Нищо.” Тълпата щурмува двореца и озверяла крещи, че ще изтръгне сърцето на порочната кралица.
Мария-Антоанета успява да се спаси преди да разбият вратата на спалнята й – бяга полугола, съсипана от мъка, защото само преди месец е погребала седемгодишния си син. Скрива се в тайните коридори на спалнята на съпруга си, докато мародерите разбиват кристалните огледала и съсипват изящните мебели. За сетен път тя разбира, че във Франция няма кой да я защити. Останалата част от живота си тя преживява в страх от покушение.
След бягство в провинцията кралското семейство предприема връщане в Париж. Косата на Мария-Антоанета побелява по време на това пътуване. Каретата им е съпроводена от крещяща тълпа, а над прозореца виси мъртвото тяло на убит войник. Установяват се в необитаемия замък Тюйлери. Мария-Антоанета го превръща в малък Версай – тя носи навсякъде със себе си порцелановите съдове, свещниците, изящните позлатени фигурки, огромния си гардероб, ковчежетата с бижутата и чантите с мазила. Кралят се старае да я държи далеч от държавните дела, но сам е неспособен да взема решения и тя се превръща в най-добрия мъж, който е бил на негова страна.
Наследила дипломатичната ловкост от майка си, тя успява с интриги и лицемерие да манипулира врагове и поддръжници. Когато се налага отново да бягат към Австрия, Мария-Антоанета си поръчва облекло за пътуването, викайки любимата си шивачка. Разпознават ги и са принудени да се върнат отново в Париж, този път като затворници в скромен апартамент в тясната кула на средновековния замък. Кралицата се заема с бродиране, кралят преподава латински на сина си.
Ядат каквото и когато има. Бунтовете в Париж продължават и един ден тълпата разбива замъка. Кралицата и нейният син са затворени разделени. Тя го чува да хлипа от своята стая и да пее пиянски песни, на които го учат войниците. Детето умира на десет от туберкулоза, като брат си. На 37 Мария-Антоанета е побеляла, скелетоподобна сянка на себе си. Осъдена на смърт за разврат и предателство, тя е принудена да се облече, после да се съблече и да смени превръзката си пред войниците.
Тя се е обличала старателно, цялата в бяло, като за церемония. Към ешафода пристъпва спокойна, горда и грациозна. Погребана е в общ гроб на жертвите на Нощта на дългите ножове, близо до съпруга си. По късно, при Реставрацията, е построена малка църква, където са пренесени останките й сред градина с бели рози и птички.
СЪБЛАЗЪН В СТИЛ МАРИЯ АНТОАНЕТА
Ароматът
Френската компания Beaute Prestige International, подразделение на Shiseido, лансира аромат МА Sillage de la Reine (в превод – Мария-Антоанета следата на кралицата). Парфюмеристите възпроизведоха съществувалото някога кралско ухание по старинни рецепти. Оказа се, че чувствено-сладкият букет от ирис, жасмин, тубероза и портокалови цветчета, подправен с дървесни нотки и амбър, е революционен за 18 век, когато се котират тежките ухания. Престижната версия на парфюма в кристална бутилка на Baccarat струва 8000 евро, стандартният флакон – 350. Може да се поръча на сайта на Версай.
Прическата
Разбира се, дума не може да става за прочутата прическа-фрегата, висока цели 91.4 см. Дори стилистите във филма «Мария-Антоанета» не успяха да издигнат безподобната конструкция върху главата на Кирстен Дънст. На практика много лесно може да наподобите високо вдигнатата коса на актрисата, която изглежда като след токов удар. Разтрийте на дланите мус за обем с големината на лешник и нанесете на темето. Наведете главата надолу и изсушете със сешоар. Тупирайте кичурите над челото, отметнете ги назад като ги отпуснете леко за повече обем и прикрепете с фиби. Останалата коса вдигнете на кок.
Обувките
Соченият за обущар номер едно в света Маноло Бланик направи специални обувки в стил Мария-Антоанета за прекрасните крачета на изпълнителката на главната роля в едноименния филм – Кирстен Дънст. Ботинките с връзки на дебел невисок ток в стил Мария-Антоанета също са един от трендовете на сезона при обувките. И още нещо немаловажно, можете да ги откриете по нашите магазини.
Гримът
Забравете скромността и минимализма. Приветстват се прекаленият разкош и помпозността. На 18 век сме задължени и за обилно напудрената порцеланова кожа, трескавата руменина на скулите (иначе ще изглеждате мъртвешки бледи), дръзките и чувствени устни в наситен цвят (ефектът се дължи на матово червило, а не на блясък). Пудрата Prisme Libre от коледната колекция на Givenchy с дантелен мотив върху черната лакирана опаковка предлага изключително преживяване. Обсипани с блестящи частици, 4 цвята – чисто бяло, нежно розово, шампанско и бежово - преливат върху кожата и искрят като звезден прах. Спиралата Eye Fly на същата марка в тъмносиво деликатно подчертава красотата на миглите.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
