Златното момиче стана „златна“ баба в Нова Зеландия. Световната шампионка още мечтае за спортна слава, но чрез децата си. Всяка сутрин плува в океана, денем се грижи за внучката си, а вечер – за семейния ресторант „Ботичели“. Историята на една българска шампионка, която живее на другия край на света – от първо лице специално за ЕVA

На другия край на света, на 17 000 км от България, своя дом и пристан е намерила Диляна Георгиева – гимнастичката, която между 1983 и 1985 г. два пъти стана световна и веднъж европейска шампионка, едно от златните момичета на Нешка Робева, които предизвикваха сълзи от радост и гордост с всяка своя поява на международно състезание. От 20 години тя живее с мъжа си в Окланд, Нова Зеландия, тук са се родили две от трите й деца и внучката й Надя. Окланд редовно попада в Топ 3 на най-добрите места за живеене в света. Още в далечни времена е привличал заселници, които го нарекли Девицата със стоте обожатели.

Докато разговаряме по скайпа, Диляна е в градината на италианския ресторант „Ботичели“, който не е голям и луксозен, само 50 места, ала повече от две десетилетия изхранва цялата фамилия. Съпругът на шампионката, Владимир Клинчаров, е бил национал по модерен петобой. Жени се за Диляна след края на състезателната й кариера през 1985, в София се ражда синът им Виктор, а вече в Окланд – Бояна и Алекс. Именно Бояна направи родителите си баба и дядо преди 3 години и оттогава малката Надя е неизменна част от живота им.

Няма ден, в който Диляна да не публикува снимка или видеоклип с лудориите на малката, която активно участва и в интервюто за EVA. Провеждаме го тъкмо след края на австралийския тенис сезон, донесъл толкова радост у нас – титлата от Сидни на Цвети Пиронкова и четвъртфинала на Григор Димитров в Мелбърн. На Australian Open, но при юношите, игра и 17-годишният Алекс Клинчаров, който дори успя да се срещне със своя идол Гришо.

На 49 още изглеждаш както те помним, а първа от златните момичета стана баба...

Дъщеря ми роди съвсем млада, сега е на 19. Много се гордеем, че беше смела и реши да запази бебето, аз също я подкрепих, защото в противен случай можеше да съжалява цял живот. Eстествено, беше голям шок за цялото семейство, но сега всички сме абсолютно влюбени в Надя. За мен тя си е моето четвърто дете.

Малко преди да разберем, че ще си имаме внуче, бях започнала да мисля с какво ще си запълвам времето, когато децата пораснат. Винаги съм се занимавала с тях по цял ден, доскоро трябваше да ги карам на тренировки и на училище, да пътувам по състезания с Алекс, но и той вече взе книжка и аз трябваше само кучето да разхождам по плажа (смее се). С Надя отново се чувстваме като младо семейство, а на Бояна не сме оставили много майчини грижи и й създаваме условия да започне да учи, ако реши точно какво.

Големият ти син вече има университетска диплома.

Виктор също като Алекс играеше тенис и получи спортна стипендия в САЩ, където завърши бизнес и маркетинг. Когато се върна тук, шест месеца се занимаваше с брат си, а буквално от утре започва работа като главен треньор в един клуб. Опита да работи по специалността си, но го влече да е на открито.

Те са си избрали с какво да се занимават и аз с всички сили им помагам. Мен също не са ме тласкали насила към гимнастиката. Майка ми Виолета Бехчийска създаде клуба по художествена гимнастика в Пазарджик преди половин век, там проходих и израснах. Бях истинска късметлийка, че 13-годишна попаднах при Нешка Робева, без която със сигурност нямаше да постигна такива успехи.

Дали Алекс може да има твоите резултати, но в тениса?

Казват, че е талантлив, висок е 193 см, играе бекхенд с една ръка, има същия стил като Григор. Най-голямото му постижение е купата на Океания до 18 г., той е първият й носител от цяло десетилетие, който не е австралиец. Но въпреки че е №1 в Нова Зеландия и печели турнири и в Австралия, конкуренцията е много по-малка, отколкото в Европа – там е истинският тенис.

Затова миналото лято едва 16-годишен го пратих сам да тренира в България при нашия приятел Юлиан Стаматов, а също и на турнири в Малайзия, Тайланд, Филипините. Аз само му резервирах билети и хотели оттук. Сега си намери силен треньор от Южна Африка и в следващите две години ще чакаме да се изяви.

Следиш ли какво става в България?

Да, благодарение на приятелите ми във фейсбук и на майка ми, с която всеки ден сме в скайп. Тя още живее с гимнастиката, както и много хора в България. Самата аз съм се откъснала, само в събота ходя в залата, защото помагам на едно българче, а и на Надя й харесва. Преди години ме отблъсна налагането на тази невероятна гъвкавост, липсваше смислената хореография.

Децата, които не бяха толкова пластични, нямаха шанс или трябва да ги натискаш, докато не ги счупиш. Просто не ми се гледаше, толкова травми и операции понасяха тези деца. А мен колко ме боли кръстът, въпреки че не съм се огъвала толкова. Много се радвам обаче на българските победи и се възхищавам на шоуто на Нешка.

Ти пристигаш в Нова Зеландия като треньор.

Първо една година бях в Япония, после 6 месеца в Англия, където се чувствах като чужденец. Когато ме поканиха в Австралия, с Владо тръгнахме – бяхме решили да обиколим света, докато имаме само едно дете. По пътя спряхме в Нова Зеландия, нямахме никакво намерение да оставаме, но като дойдат и другите деца, просто се „задръстваш“ на едно място. А и хората тук бяха страшно мили и с голямо удоволствие работих с националния им отбор – цели 7 години.