Аз съм на 79, от 18 години съм вдовица. Следя Рафа от началото на кариерата му. Той е с 1 година по-възрастен от най-големия ми внук. Може да е моят четвърти внук. Рафа ми е донесъл толкова вълнения и радост, заедно с някои разочарования през годините. Гледам напред към следващите му мачове. Но победител или губещ, аз продължавам да харесвам неговия страстен стил на игра. Моите поздравления за деветата му титла на Ролан Гарос.

Постът във фейсбук страницата на Надал (14 милиона фенове) е на Джохана Мери Мейхю от Барбадос и освен мил, е и много точен. Защото Рафа е страст. Това е може би най-отличителната му черта. И е също толкова заразителна, колкото финесът в играта на най-големия му съперник в кариерата – Роджър Федерер. Страстта му покори феновете по целия свят, накара ги да пишат на маратонките си Vamos – “бойния“ вик на Надал, да превръзват косите си с бандажи, вместо да слагат обичайните тенис шапки.
Издателство „Ентусиаст“ пусна на пазара автобиографията „Рафа. Моята история“ дни след абсолютно рекордната девета поред победа на Надал в Ролан Гарос и дни преди започването на следващия турнир от Големия Шлем – Уимбълдън, на 23 юни. В книгата си Рафа признава, че, повлиян от прочутия си чичо Тони, смята зелените кортове на Уимбълдън за най-важните в тенис света. И описва първата си победа на финала там над Роджър Федерер през 2008 г. след две предишни загуби. Спомня си и как е плакал след втората загуба в съблекалнята – половин час, абсолютно безутешно, мислейки, че е провалил кариерата си!

В книгата се разказва за семейството и приятелите на Надал, за майка му и за почти неуловимата за папараците Мария Франсиска, дългогодишното му гадже (още за нея вижте в откъса по-долу), за суеверията му, ритуалите му. Надал описва диетата си преди голям мач: спагети без сос, само със зехтин и сол, за да не се раздразни стомахът му, печено филе от риба без подправки. Също че в навечерието на срещите обича да готви за семейството си – печена риба на скара и спагети със скариди.
Надал освен това е известен като много мил и възпитан мъж, той никога не се държи арогантно и подигравателно със съперниците си, в книгата пише, че с Роджър всъщност се харесват. Казвал е и много добри думи за Григор, когото сочи като голяма надежда на световния тенис.
В предговора Надал прави специално обръщение към българските си фенове: „За мен е голяма чест и съм много развълнуван, че вие, моите приятели от България, смятате историята ми за достатъчно интересна, за да я прочетете в книга! Благодаря ви!“.

И разбира се, в книгата има много, много тенис. Сравнена с прочутата автобиография на Агаси, тя е по-спортна, не толкова дълбока, но е истински дар Надалов за феновете му. Написана е съвместно с Джон Карлин, автора на „Да надвиеш врага: Нелсън Мандела и играта, която създаде една нация“ − книгата, по която е направен номинираният за Оскар филм „Несломим“.

Откъс от автобиографията „Рафа. Моята история“, изд. „Ентусиаст“

Жените на Рафа
…
На Мария Франсиска й се налага много да се постарае, за да запази анонимност. Не толкова заради редките си появи на трибуните (първият финал на турнир от Големия шлем, който гледа на живо, е Уимбълдън през 2010 г.), а защото папараците не устояват на изкушението да ги снимат заедно с Рафа, когато са на почивка, особено на плажа. Вече не помни колко пъти самата тя е лъсвала по страниците на клюкарските списания. И въпреки това никой не е успял да вземе интервю от нея. Както един озадачен спортен коментатор от испанска телевизия отбелязва преди пет години относно връзката на двойката, никой дори не я е чувал да говори. Мария Франсиска е такава енигма, че телевизионните предавания и списанията дори не могат да напишат името й правилно. Представена е на световната общественост като Xisca (произнася се Шиска) и въпреки това никой от познатите й не се обръща към нея така. Рафа я нарича умалително Мери, както и някои от неговите роднини, но за всички останали тя си остава просто Мария Франсиска.