И понеже работата ти беше малко, прие да четеш и „Монолозите на вагината“ в Арт Тиатър в Уест Енд, Лондон, заедно с Анита Добсън и Сесилия Нобъл. Хареса ли ти да си на театрална сцена?

Опитала съм толкова много неща в живота си. И за много от тях просто казвам „Да“. Ако му мислиш предварително, никога няма да ги правиш. И ти не му мисли много! Такава ли си? Като приемеш да направиш нещо непознато и в началото си уплашен, това те движи. От момента, в който се чувстваш несигурен, до момента, в който се почувстваш сигурен, си пораснал.

Ти направи песента към филма с Деми Мур и Робърт Редфорд „Неприлично предложение“. Получавала ли си такива?

Случвало ми се е. Когато бях в училище за модели по време на гимназията, един фотограф ми предложи да ме сложи на корица, ако си легна с него. Отговорих му, че ще се случи, ако го харесвам, а не за да бъда на корица. След време се появих на доста корици, без да се налага да спя с някого. Просто правех това, което обичам – пеех.

Пяла си на един от най-големите музикални маратони „Рок в Рио“, обикаляла си с концерти целия свят. Имаш дует с Бари Уайт – The Longer We Make Love (1999), с Джордж Майкъл – These Are The Days Of Our Lives (1992), играла си в телевизионни сериали, във филми, в лентата The Edge Of Love (2007) си партнираш с Кийра Найтли, Сиена Милър и Матю Райс. Кой е професионалният момент, който обичаш да си спомняш?

Трибютът за Фреди Меркюри. Беше изключителен концерт. И знаеш ли защо? Защото всеки музикант, всички ние, които се разхождаме по сцената, имаме огромно его. На някои даже им е и по-огромно. А на онзи, мисля, 19 април 1992 г. се обединихме около общата идея и мисълта, че всичко, което правим, е за Фреди. И той все едно ни гледаше отгоре и казваше: „Ок, кой е наред сега?“ Беше невероятно. Аз се чувствах много притеснена. Тогава вече бях известна, но никога не съм се усещала като част от кръга на известните. Концертът в Рио също беше невероятен.

Това ли са най-щастливите ти моменти?

Не знам. По-скоро са други... като един момент в Монтрьо например, преди време. Вероятно сме имали концерт там. Бяхме с Иън. Разхождахме се. Май бяхме на шопинг. И аз седнах пред един магазин да го изчакам. По едно време усетих ръката му. Прегърна ме и ми помогна да стана. И останахме за малко така – с неговата ръка около мен. Това е един от най-пълните моменти в живота ми. Не заради друго, заради чувството, което изпитах. Най-щастливи не са били някакви светски моменти или свързани с много хора, по-скоро са личните ми преживявания.

Мога да срещна английската кралица и едва ли ще има такова значение за мен, колкото това, че Иън ме е прегърнал и усещам, че го обичам. Това е истинско за мен – възможността да се смееш с някого, с когото... когато го гледаш, в стомаха ти летят пеперуди. Любовта е изключително чувство. Толкова е красиво!

Как е възможно да го задържиш от училище до сега?

Е, аз съм имала гаджета преди Иън. И в училище, и след това.

И все пак това е вторият ти съпруг.

(През 1987 г. по време на ваканция в Тунис Лиса среща италианския дизайнер Аугусто Граси. Малко след това се омъжва за него в църквата Sacred Heart Church в Рочдейл. Заминават за Загароло в Италия и бракът им приключва след четири месеца.)

Така е. Запознах се с италианеца на 21, отидох с него първо в Рим, после се оженихме. Ами Рочдейл е много приятно място, но не е най-интересното на планетата. Исках да се измъкна оттук и бедният италианец се оказа на пътя ми. Като много млада бях някаква странна смесица от смутена и екстровертна, въздържана и импулсивна.

С него заживяхме заедно покрай правенето на първия ми албум Affection. Може да звучи като клише, но с него на първо място сме много, много добри приятели и освен това много се смеем заедно. Ако не се смеем, го пляскам. (Замахва елегантно с ръка и грубият й смях се разпилява пищно. Английските медии учтиво го наричат заразителен.) Ха-ха-ха! Любовта ни е много страстна. Освен това, странно е, но работим цял живот заедно. Така че... знаем как да го правим, как да живеем заедно. Даже и да се караме вкъщи, в момента, в който започнем да работим, забравяме, че сме се карали.

Имаше период, в който опитахме да живеем в Дъблин. Беше много хубаво, защото там никой не ме познаваше. Никой не ме снимаше по улиците. Ходех си нормално. Беше като глътка свеж въздух. Направихме си дом там, но с мъжа ми сме артисти. А артистите са като цигани. Не ни свърта за дълго на едно място, засърбяват ни петите. И у мен непрекъснато има нещо, което иска успех. Направо ми се кара от време на време – да действам. Живели сме в Дъблин, в Лондон, в Рочдейл, но за мен няма значение къде съм, ако съм с човека, с когото обичам, с Иън.

Опитвали сте да имате и деца.

Да.

Ти искаш ли да имаш деца?

Аз цял живот живеех с мисълта, че не искам, допреди седем години, когато почина майка ми. Може би заради смъртта й или мисълта за загубата... почувствах се толкова отчаяна. Бях на около 40 и изведнъж се появиха тези желания. Толкова странни. Казах си: „О, я стига!“ Помолих се на природата да не ми го причинява. Но тя ми го причини. Толкова много поисках да имам дете. Опитахме по нормален начин, не стана. След това с Иън заминахме за Ню Йорк и правихме три опита за ин витро, при това на място, където на наши приятели им се беше получило. И въпреки че и двамата бяхме очевидно здрави и ни казаха, че сме абсолютно плодовити, не стана. Е може да е било и малко късно. Бях все пак на 40.

Защо се отказахте?

Отказах се аз – в момента, в който си дадох сметка, че губя нормалната връзка с мъжа ми. Осъзнах, че тя ми е по-ценна, отколкото да нямам връзка с него и да имам дете. И сега благодаря на Господ за това си решение. Нямаше да мога да се справя да имам дете. Виж, човек трябва да прави това, което иска и което го прави щастлив. Аз, честно, в себе си, не искам да имам дете. Не мисля, че бих се справила. Като гледам тези майки, които вземат децата си от училище и им крещят, направо ми иска да избягам в другата посока. Мисля, че не съм създадена за майка. Но беше естествено да имам желание и да опитам.

Съжаляваш ли за решение, което си вземала някога?

Не. Ако имах възможност да се върна назад, не бих променила нищо. Мисля, че всички решения, които вземаш в живота си, те правят човека, който си. Човек се учи, живеейки.

За какво мечтаеш?

Да бъда колкото е възможно щастлива. А аз съм щастлива, вярвай, и съм благодарна за това.

Разкажи ни за албума си.

Основно мога да го опиша като албум за любовта и връзката. Всяка песен разказва малка история. Най-общо става дума за дупката, в която изпада една жена заради несподелена, обречена и неподходяща любов и как би могла да се измъкне от това, ако успее. И тази жена прави престъпление, влюбва се. Това е албум за душата. По него сме работили основно двамата с Иън и група музиканти, които записваха в студио заедно с нас. Но на концертите си аз никога не изпълнявам само парчетата от новия си албум. Мисля, че това не е честно спрямо публиката. Винаги включвам и песни отпреди.