Съжаляваш ли, че си родила детето си толкова млада?

Днес жените раждат след 30. Не, изобщо. Беше точният момент. Преди да срещна бащата на Ана Мариа, мислех само за кариера, кариера, кариера. Беше желано дете и от двете страни, бях влюбена. Всичко тогава ми се струваше истинско. Впоследствие пътищата ни с този мъж се разделиха. Когато има конфликт между характери, нещата са много сложни и не можеш да се справиш, ако нямаш житейски опит. Аз нямах. С годините се научих да не казвам истината в очите. Спечелила съм си врагове за цял живот с тази истина.

Научих се да си държа езика зад зъбите и да прощавам. Открих, че има ситуации, в които решението не е да продължиш напред, а напротив – да направиш няколко крачки назад. Така виждаш нещата по-ясно. Както при една картина се отдръпваш, за да я видиш по-добре. Та исках да кажа, че съм си платила цената за това, което съм постигнала. То пък и какво толкова съм постигнала?! Нищо. Едно дете и двайсетина роли.

Е, и две републикански титли по карате. И бизнес. Доколкото знам, и докторат си защитила. Не е малко.

Виж каква ми е самооценката! Обаче аз винаги мисля, че може и повече. Така съм възпитана. Семейството ми винаги ме е държало здраво стъпила на земята и винаги са подхождали към онова, което правя, с градивна критика. И все ми подрязват леко крилцата да не се самозабравям и да не изпадам в грешна суета. Обичам да имам много работа и графикът ми в тефтера да е запълнен. Изморявам се страшно, ако не си разпределя правилно времето. Ако нямам работа – чета, гледам филми, ходя на спорт. Не обичам да се мотая.

А вечер излизаш ли?

Много рядко. Обичам да имам пълен с ангажименти ден и после да си гушна възглавницата вкъщи и да си чета, заспивам чак към 2 през нощта. Звучи като клише, но когато излизам, забелязвам, че хората очакват от мен да съм страшно забавна, и това ме натоварва. Все се напрягам да се включа в разговора. И хората, като ме видят такава руса и мълчалива, си мислят, че съм глупава. Викат си: хайде да не я питаме някакви сложни неща.

Имаш ли много приятели?

Не. Имам много малко приятели, но пък мога да разчитам изцяло на тях. Знаеш ли на какво ме научи карате? На три неща. Уважавай себе си. Уважавай семейството и дома си. Уважавай враговете си. Защото след като някой се е изправил срещу теб, значи нещо все пак ви свързва. Карате ме възпита да бъда коректна към всички, да се контролирам, да запазя духа си чист и неопетнен. Ти си спомняш какви бяха 90-те – режим на тока, купони, наркотици. Мои съученици вече не са между живите. Спортът ме предпази от всичко това. Аз дори преподавах карате на деца известно време. Бях семпай, тоест учител, но стои по-ниско в йерархията от сенсей.

Ама много пушиш!

Знаеш ли как пропуших? В театъра. В стаичката „Чакащи актьори“, където преди да забранят пушенето на закрито беше страшен димилник. Чакаш, пушиш и това е.

Харесваш ли се с руса коса?

Най се харесвам с червена коса, както бях в началото на „Стъклен дом“. После моята Нели взе да си променя непрекъснато цвета на косата, за да се хареса на господин Атанасов (разсмива се отново много шумно). Много си я обичам тази Нели. Сладко, наивно, тъпо, мигащо същество... (смях). Обаче това е голям срам! Заради роли пропушваш, заради роли си боядисваш косата. Онзи ден си говорехме със Стоянка Мутафова, с която играем заедно в спектакъла „Скакалец“ в Сатиричния театър. Тя ми вика: Хората като ме попитат нещо за живота ми и аз почвам – тази роля, онази роля... Уф! И аз така. Хората сигурно си мислят, че съм някаква самотница.

Е, сега е моментът да ги опровергаем.

Не живея с мъж. В момента дори с дъщеря ми сме при родителите ми, защото правим основен ремонт на нашия апартамент. Не говоря за личния си живот, защото нямам халка на пръста. Отказвала съм четири предложения за брак, защото не съм имала ясното, силното усещане, че това е моят човек.

Защо според теб?

Не знам. Е, аз не съм имала 120 връзки. Но ми е трудно. Понеже никога не съм допускала да ме третират като роб, като слуга. Приятно ми е да домакинствам, да гладя ризата на мъжа. Обичам да готвя, научих се покрай Ана Мариа, защото тя е много капризна. Но не обичам да правя каквото и да е по задължение, а само защото искам да го правя.

Ето това никой мъж не може да приеме. И започват скандали. Най-страшно е, когато има ревност, а прекомерната ревност е индикация за раздяла. На мен ми се е случвало да ме пита мъжът, с когото съм, как се целува този или онзи от актьорите, с които снимам в сериалите и с които имаме такива сцени. И като кажа „Ами добре се целува“, става страшно. И раздяла е имало заради подобна реплика.

Разкажи ни за своето семейство.

Абсурд! Хората ще си помислят всякакви неща. Пък и нали ти казах за бабите актриси. Имаме и генерал в рода. И един градоначалник на София. Интересна ни е историята много, но няма да я разкажа. Аз израснах тук, в центъра, на ул. „Алабин“, в къща. През социализма са принудили дядо ми да продаде долните етажи и са му оставили само най-горния.

После, вече бях студентка, нашето семейство се премести в Люлин, в оборотно жилище. Така че аз и „Алабин“ знам, и Люлин знам. Между другото, там ни бяха съседи някои от станалите по-късно известни момчета от силовите групировки и така нататък. Познавам някои от тях и покрай спорта. Спомням си как веднъж, докато чаках детето пред едно кино, спряха два страшни черни мерцедеса, от единия излезе един от тези мъже, прегърна ме, говорихме.

Каква е тази татуировка на китката ти?

(Деси поглежда лявата си китка, на която са татуирани нещо като йероглифи.) Написала съм си какво да купя – мляко, яйца, хляб... (смях). Това е молитва, на староеврейски е. Аз съм вярваща християнка. И практикуваща. Постя два пъти годишно, ето и сега в момента постя.

Много съм благодарна за всичко, което ми се случва – и за ролите си в сериалите, и за осемте постановки на „Дисни“, на които бях водеща и за които се явих на кастинг, беше страхотно преживяване, и за това, че участвах в блокбастъра „Хитмен“ и се запознах с Люк Бесон, и за всички спектакли. Наистина съм много благодарна.

*учител по карате