Не си ли харесваш тялото?

Всичко е наред у мене. Навсякъде съм... Имам го тялото така. Всичко.

Сервират ни салата „Екзотичен Цезар в кошница“, домати с биволска моцарела и прошуто, конгри ориз, октопод на плоча, телешко по хавански и салата гуакамоле с тортила чипс.

А тук къде ходиш, когато ти се прияде кубинска кухня?

Вкъщи. Го направя бързо ей това – конгри, крокетас, черен боб с бял ориз, пойо ала наранха – пиле с портокали. Много е хубаво! Авокадо се яде, просто нарязано. Много е хубаво. Полезно. За тялото и за всичко. Аз обича интернационална кухня. По-скоро ще взема лаврак или пъстърва, ориз и салата. А Гена (жена му) – тя учи как се прави по-специфично – кубински неща и го направи по-добре. Крокетас – което е много трудно, тя успя и го направи много добре! Хи-хи!

В България казват, че любовта на мъжа минава през стомаха...  (Хапва) И в Куба казва – любов започва от кухнята. Аз мисли – ако готви добре – добре. Ако не – пак е добре. За това има готвач. Когато ти харесва някой, от началото ти харесва лице, тялото. Ти харесва да има химия с теб. Е красива. После как се държи с теб, как ти се държи с нея. И така в живота като започнете да се допълвате, тогава стана любов.

Каква е разликата между българските и кубинските жени?

В Куба жените са по-скандални, емоционални, крайни: „Ми харесва това, не ми харесва това!“ Ако се забавят със сервирането, много пита: „Къде е кока-колата? Иска да пие кола сега! Къде е?“ И с тялото се движи различно – иска да представи това, което се облича. Ако са с рокла, да се види, че е с хубава рокла. Една дреха много скъп от Кристиан Диор, ако не я представяш добре, не изглежда добре. А кубинките не се гримира толкова, така – наполовина.

В Булгария жените – по-различни. Са елегантни, но мисля може и повече. Примерно в Италия са по-елегантни от булгарка, се санимават повече със себе си. Може би в черта на лице не са толкова хубави. в България тука имате по-красиви черти. А Куба е един резуме (събира) от Италия, Испания, Франция, Англия. Преди Кастро Куба било все едно Холивуд, Лас Вегас – с много касина, хотели, забавления, туристическо място. Когато дойде Кастро, прави революция и изгони всички милиардери, като Хилтън. Са отишли в Лас Вегас.

Имал си сигурно любими жени с различен цвят на кожата...

Куба има много микс. Има мулат, има черен, както мен. Има по-томен черен. Има блондинги, по-блондинги от в Булгария. Много китайци прави емиграция в Куба. Преди да дойда, в Тропикана мойте гадже било от Япония, дъщеря на японски посланик. Учи в курс и там се познаваме. Човек може да се влюбва двадесет-тридесет, може много пъти. Любов по един начин е малко като болест. Хи-хи-хи! А японките (усмихва се с всичките си зъби)... Са мнохо добре! (Пие бира.)

И жените ли преценяваш по парфюма и обувките?

Но, но, но! Като цяло. В Куба казваме – може и да е бедно, дрехата нищо да не струва, но да е чиста, да е изгладена. Косата е точно направена, защото можеш да я направиш и без пари. Тук-там, малко вода, малко не знам какво.

Как ухажваш една жена, когато ти харесва? Танцуваш ли с нея?

Съм го казвал – така – харесваш ми. Я поканя на нещо. Сапочвам по-внимателно да се държа. На някоя друга съм касвал по веднъж: как си?, а на нея много пъти: Как си? Какво правиш? Тя: Нищо. Аз касва: А добре! И я води на Ел Конеито – един от най-добро саведението за ядене в Хавана. То е в най-богатия квартал. Там се яде само сайчи (зайче). В Куба имало гадже, но се жени за първи път в Булгария. И са последен.

Случвало ли ти се е да се влюбиш по време на танц?

Не, не. Това ми е работа. В Тропикана има много красиви момичета. И когато танцуват, гледаме танцът да стане добре. Няма чувство към партньора. След танц – бла-бла-бла и може да се получава нещо. По едно време имам гаджета – танцьорки от Тропикана. Нормально. Ако ми харесва някоя. Си казваме аз – здрасти, тя – здрасти. И й дам бузата да ме целуне, и като започне да ме целува, се обърна и я целуна по устата. И тя – бум шамар на мене. Аз – казвам – извинявай! Аз без да искам.

Ревнив ли си? Какво правиш, ако друг обърне внимание на гаджето ти или жена ти?

Ревнив нормально. Така-така. В Куба – манталитет – така. А ти се прави на интересна? И аз се прави. Като бях млад – така.

А най-сексапилният танц според теб?

Танго, салса и секси фламенко, самба.

Имаш само един син, Алфредо. Иначе жена, дъщери, внучка. Как се справяш?

По-скоро те се справи. Аз – нищо, едно и също.

Изненадват ли те за рождения ти ден, например с торта?

Не, не, не! Торта се яде секи ден. Шампанско секи ден, подаръци – секи ден. Вчера бях на шетиридесет и шест и един ден. Днес съм на шетиридесет и шест и два дни. Ние имаме такива менталитет, такава концепция – всеки ден като си легнеш, си като умрял. Като се събудиш, трябва да се радваш. И да правиш колкото може по-добре и за утре. Шивотът се живее много интензивно и много позитивни неща. Ела да танцува!

Хваща ме за ръка, после през кръста. Показва ми някакви стъпки. Бръчка вежди: Отпусни се! Много стегната. Трябва така-така. (Показва ми движения с ръце). Да е леко и да слуша мусика. И заедно с мусика. Мусика е като живота – върви напред, не можеш да я върнеш и трябва – така-така... – щрака с пръсти...

 

EVA благодари на ресторант La Cubanita.