На 4 км след Приморско в посока север ще видите кафява табелка с надпис „Бегликташ“. Струва си да завиете и да отидете до тракийското мегалитно светилище, което се намира по хребета на Маслен нос, недалеч от морето. То е от XIII век преди новата ера, поне така предполагат археолозите.  Направили са го скирмианите – тракийско племе, което се занимавало с металургия (обаче да не вземете да си представите Кремиковци някакво). В свободното си от металургия време неуморните скирмиани мъкнели огромни камъни от околността и ги трупали в кръг, за да почетат най-вероятно богинята-майка. Как са го направили – те си знаят, при положение, че някои от камъните тежат стотина тона. Най-големият е висок 12 м и дълъг 9 м и наподобява утроба. Ако си наемете екскурзовод срещу 10 лв. на входа на археологическия комплекс, той ще ви посочи къде са издълбаните в скалата еднометрови стъпки на бога (Слънце) и богинята (Майката Земя), владетелският трон (не е много ергономичен, направо си е ръбест), слънчевият часовник, лабиринтът с два изхода и жертвеникът, на който обаче не са принасяли в жертва животни, а плодовете на земята – маслини, грозде и смокини. Има и каменно брачно ложе. Жрецът и жрицата на светилището са встъпвали там в религиозно-сексуален акт, който трябвало да пресъздаде „оплождането“ на Земята от Слънцето. Или поне така са обяснявали на останалите скирмиани.
Най-хитовото място е  скалният процеп, висок близо десет и широк не повече от половин метър. Той е изпитание – който премине през него, е човек праведен, че и душевно чист (въпреки че според житейския ми опит и сред слабите хора има кофти типове).

Най-доброто време за посещение е около 15 ч., когато слънцето буквално озарява светилището. От него тръгва маркирана в синьо и бяло пътека към морето. (Ако ще вървите по нея, не е лошо да имате шише с вода под ръка. Ходи се около 40 мин. и ако времето е горещо, се ожаднява, а по пътя няма чешми.)  Ние бяхме убедени, че пътеката води към Маслен нос, където нашата готина приятелка Люба от Варна ни беше казала, че има бар на пясъка и прекрасна гледка. След финално спускане по едни доста стръмни скали се озовахме на малък сърповиден плаж, обграден от пищна пролетна зеленина. И какво нещо е предубеждението – въпреки че върху скалите на самия плаж пишеше Парашкева, ние решихме, че сме на Маслен нос. Чак после разбрахме, че това все пак е заливът Парашкева или Света Параскева. Той е на север от така жадувания от нас нос и е старо пиратско свърталище. Пиратите причаквали жертвите си в близкия залив Зигра, а на Парашкева сигурно са деляли плячката, пеели са йо-хо-хо и са пиели ром. Или каквото им се е намирало подръка.
Парашкева е живописно място, което би могло да е прекрасно за пикник, ако не бяха многобройните боклуци, изхвърлени от морето върху пясъка му. Горкото море се беше опитало да се освободи поне от част от нещата, които изсипваме в него – пластмасови бутилки, кенове, скъсана лява маратонка, кашони, въжета, изгладени от вълните парчета стъкло. Съотношението едър пясък към боклуци беше 1:1. Дена Мушкина, гид в Бегликташ, ни каза на връщане, че ще се организира почистване на залива – дано! Но морето кой ще почисти?

За интересуващите се – от Бегликташ към Маслен нос трябва да се върви по стария римски път, който още не е е маркиран. До хубавия му плаж се стига и с джип или ATV от резиденция „Перла“. През сезона от пристанището на Приморско тръгват корабчета за пикник на Маслен нос с вадене на миди, печенето им на тенекия и т. н. Само през сезона работи и барът? ресторантът?, в който, казват, правели хубава рибена чорба. До Маслен нос са Тюленовите пещери, дайвинг клуб в Приморско организира гмуркане в тях.

И малко етимология – Маслен нос е неправилен превод от турски на Зейтин бурун, което би трябвало да се преведе като Маслинен нос. Наричали го така заради маслинената горичка в южната му част (по суперценната книга на Трифон Трифонов „700 наименования от българското Черноморие).

С благодарност към Ваня Мантова, главен специалист туризъм - Приморско