Преди около 15 години формулирах моите десет причини да харесвам Орлин Горанов. Днес съм убедена, че те са даже повече от десет. Една от тях е, че не спира и да пее, и да експериментира в киното и в театъра, и да се забавлява. А другата – че в мътните времена, в които продължаваме да се опитваме да живеем, той устоя на изкушението да бъде известен, правейки се на шут или продавайки личния си живот. Смятам, че човек го прави, когато няма какво друго да предложи. А Орлин има и талант, и опит, и любопитство към възможностите си, без това да граничи с компромис. И една неустоима класическа мъжественост, която не корозира нито от побеляването на гривата, нито от „умората на материала“.

Орлин Горанов е като явлението Джордж Клуни или като костюм на Шанел – винаги на мода. Когато го каня на вечеря за нашата рубрика и му предлагам да избере ресторанта, реакцията на Орлин е светкавична: „Качваме се в колата, ей го къде е Пирот!“ Разбирам го прекрасно – и аз харесвам уютните кръчми в западната ни съседка, където храната е толкова вкусна, че кара и най-заклетите привърженици на разделното хранене, на вегетарианството и какви ли още не хранителни режими не само да опитат, а и да прекалят. Затова замествам ходенето до Пирот с един от сръбските ресторанти в София – „Банкович“. Готвачът е сърбин, печелил кулинарни награди.

Орлин прегръща идеята. И с вид на познавач, който няма нужда дори да погледне менюто, със сядането започва: каймак, айвар, разбира се, а после ущипци и димляна вешалица... Традиционните ястия в сръбската кухня са като мантри – няма нужда да бъдат превеждани, споменаването им само по себе си е достатъчно, за да предизвика предчувствие за върховна наслада. Кавалерът ми изразява известно разочарование от винената листа на „Банкович“, в която няма и едно сръбско заглавие, но предпочитанията му към червено купажно вино със сира в състава са напълно удовлетворени от Le Photographe Syrah на Братя Минкови.

Орлине, ти си известен като човек на дългия аперитив, очаквах да започнем с една дуняча (дюлева ракия).

Да, ама ако не бях с колата... И ако нямаше фотограф зад гърба ти. Иначе съм фен и на домашната ракийка. Сервитьорът подрежда мезетата, като първо намества панерче с топла, току-що изпечена погача. Казва, че макар да не сме поръчвали, трябва да опитаме и пресни зелени люти чушлета в марината от зехтин и оцет. Виж сега, всичко е простичко, но великолепно! То гениалните неща са прости, обаче не бива да се бъркат прост и просташки. Наздраве!   

Ох, като те гледам, от нищо вредно не се лишаваш, обаче кажи как и на 55+ си влизаш в дрехите отпреди 30 години?

Нищо специално не правя. Едно време бях биатлонист, после само стрелец, но в казармата спрях с активния спорт. Сега от време на време ритам футбол с приятели. Сервират ни основното ядене. Орлин: „Ористе, както казват шведите, и ще видиш за какво става дума! Майкооо“, възкликва с първата хапка вешалица в устата. И веднага ми отрязва и на мен парченце, макар пред мен да има щедра порция ущипци. „Извънземно просто! Харесва ли ти?“ Предлагам му от моите ущипци, а той заявява тържествено как ще дойде някоя вечер тук с компания да се наплющи. Защото сега все пак трябва и да си говорим, а то не става само с пълна уста. Обаче: „Това лук ли е? Ама нали няма да се целуваме!“

А, за тебе не знам! Толкова си харесван. Знаеш ли, че съм от жените, които завиждат на жена ти Валя?

Нищо не мога да направя против това.

Има ли други, които са ти го казвали и показвали?

Чувал съм, но минава покрай ушите ми. Не искам личният ми живот да е на показ. Може би и за да не ми завиждат. Има достатъчно други неща, интересни за публиката. За жалост през последните години някои медии с цветове влизат навсякъде около мен и всички известни личности.

За мен звучи малко подигравателно. Звездите са на небето, там почиват и мъртвите. Като се кача някой ден там горе, ще помахам. А иначе всеки има своя талант, своята звездичка.

Да, дори и тя да е глупостта, напоследък много се харчи по телевизията...

През последните двайсет години тя е най-ценена. Може да питаш Патрашкова, тя знае повече за тази известност. Да убиеш един човек отиваш в затвора. Да убиеш 1000 души - си герой. Зависи от критериите. И от това доколко медиите и ние самите можем да си сложим преграда, автоцензура. Каква е разликата между секса и порнографията? Каква е разликата между попфолка и чалгата? Не може улицата да ръководи една нация. Трябва да има политика, официална държавна политика.

Даже САЩ, които превъзнасяме като образец на демокрация, имат уникална цензура в това отношение. Помниш ли, когато преди години Принс направи една песен Sexy Mother Fucker, в Щатите я забраниха. Нецензурните думи в нея бях заместени с биип. Дискът беше Sexy MF. Не може хем душата в рая, хем оная работа отзад. Турците имат продължение дори – може, но не бива. Не бива да се дава свобода на бруталността и агресията. Процентът на негативната информация, която ни залива от медиите, е многократно по-голям от другия. А в Япония няма сателитна телевизия и хората си правят много готини ток шоута, музикални програми, позитивни и разтоварващи.

Е, така не знаеш всичко, което се случва, нямаш достъп до информация!

По тази логика трябва ли да показваме на децата това, което правим под юргана? Трябва да имаме морал. Да възпитаваме морал.

Гледай сега как тръгна разговорът! Аз се канех да те питам още ли се усещаш като секс символ.

Можеше да ми се обадиш преди 30 години. За това няма възраст, Орлине! Ама сексът се промени като понятие. Свежда се само до някакви смешни движения, от които могат да се изкарат много пари. А той е нещо много обширно. Сексът не е порно. Ние стопихме разликата между него и порното. Сексът е даден на хората като средство да се обичат. Секс може да има в един разговор между двама, в една милувка само.

В тънки детайли от общуването ни може да има секс. Това е огромно кълбо от възможности за взаимност и удоволствие. А при нас нещата са опорочени до безумие. Сексът ни е даден свише, за да сме щастливи. А когато един човек е щастлив, той е здрав. Организмът произвежда ензими и в него се случват чудеса. Не съм видял влюбен да се оплаква и да хленчи.  

Ти влюбен ли си?

Да, перманентно. Но не е задължително да е в човек. Имам си любими неща в живота. Не мога ли да съм влюбен в котката си? Имам си супержена, страхотен пич, дъщеря, няколко уникални сладури аверчета.

E, какво, само да им пееш ли ги търсиш?

Неее, забавляваме се по други начини – слушаме музика, танцуваме, разказваме си забавни истории, играем на асоциации. Като във времето, когато нямаше интернет и умни телефони. Когато пеенето е професия, не се забавляваш, пеейки, не си отваряш устата за удоволствие. При мен е забранено вътрешно да пея, когато съм пил. Вредно е да си използвам тогава работния инструмент.

Алкохолът разхлабва гласните връзки и при натоварване може да се получат възли и куп други неприятни неща. Така че трябва да има елементарна хигиена на гласовия апарат, за предпочитане мълчание. Това е система, която работи от първия миг на раждането до края на човешкия живот. За да работи правилно, трябва да се щади.