„Хората рядко пазят снимки и истории от миналото си. Смятат, че е правилно да гледаш само напред. Аз правя колажи от парченцата отминали дни и те ме карат да усещам, че съм извървяла пътя си дотук правилно“ – казва Росица Милкова, артистичен човек и майка на три деца.

Червеното и страстта

Когато влязохме в новия дом, първата ми работа беше да боядисам стената в оранжево, после да избера мебели и декорации в червено. По мой проект направиха масичка в хола, със стъклен контейнер в средата, където мога да сменям украсата според сезоните и настроението си. Обичам цветните неща, а най-любим ми е червеният цвят. Когато видях в интернет снимката на великолепния ретро грамофон в червено, веднага си го поръчах от Англия. Той е не само декоративен акцент, но и си прослушвам старите винилови плочи, които събирах като дете. От 13-годишна работя и печеля пари и тогава обичах да си купувам плочи и книги. Всички са тук сега в моя нов дом.

Сандъкът на спомените

В спалнята един над 100-годишен реставриран сандък крие многобройните албуми, които обичам да правя. Наричам го съкровищницата и го ценя, защото в модерния интериор присъства със своята старинна душа. В него има албуми с колажи от щастливи моменти – запознанството със съпруга ми, пътешествията ни, семейните празници и моите рождени дни. През 2006 година, когато се роди първото ни дете, започнах да събирам снимки от всяко събитие, да пиша текстове към тях, да украсявам страниците с рисунки и малки декоративни елементи. Имам албум и на приятелките и забавните моменти, които сме преживели заедно. Когато отворя страница от събраното в „съкровищницата“, изживявам отново емоцията от конкретния личен момент.

Картината на душата

Вдъхнови ме идеята да асоциирам душата си с определени визии. И така направих колажа от изрезки от списания, поставих го в рамка и докато пия чай сутрин, го съзерцавам. В средата на моята душа е поезията. Усмивката е другият център: без нея няма живот. Колажът е събрал и страстта ми към екзотичните пътешествия, и към мистиката на храмовете. Разбира се, има го и семейството с илюстрацията на гнездо, както и еротиката. След всяко раждане си правя актова фотография и я подарявам на съпруга си. Избирам фотографи, които снимат тялото така, че да го направят като произведение на изкуството. Отворената старинна врата в колажа означава, че приемам всеки човек и начинание в живота си с отворено съзнание и сърце. А снимката с тангото – за мен това не е само танц, а отношение, връзка.