Знам, инфантилно е, знам. Но също така е просто и безболезнено. Натискаш един клавиш и това е всичко. Няма да заекваш, да се изчервяваш, да говориш глупости, нито ще ти се появи онзи нервен тик с окото. Няма нужда да обръщаш внимание кой около вас как ви гледа, какво си мисли и прочие. Не се съобразяваш с никой друг. Най-чистото ти „аз“ пише в чата от твое име.

И освен това си многократно по-спонтанен. Ако си се разделил с някого преди десет години и се срещнете на улицата, може би той няма да е сам, може би ти няма да си сама. Ще има поредица от общи въпроси и общи отговори... И може би ще остане само това. Докато в тишината на фейсбук пространството сте само двамата – всеки със своите думи. Това виртуално, безплътно общуване, в което нито тялото ти участва, нито очите, нито гласът, нито почеркът ти, е наистина голяма работа. Само написани думи. Само думите с тяхната чиста енергия, и то в същия момент, в който са ви хрумнали. Супермного обичам това. Вероятно защото ми е по-лесно да пиша, отколкото да говоря.
Да, във фейсбук е почти невъзможно да се разделиш като хората. Дори да изтриеш бившия си от списъка си с приятели, винаги остава по някой общ приятел и ти така или иначе разбираш или че се е оженил, или че има ново гадже. Някой го е отбелязал в снимка, виждаш го как изглежда. Или някой е споделил негов клип – може да е парче, което сте обичали да слушате заедно. Или виждаш как си е празнувал рождения ден. Има ли деца, няма ли. Все нещо ще те подразни и ще те „върне“ там. Въобще потокът от информация е толкова мощен, че не можеш да плуваш срещу него. Най-добре е да се пуснеш по течението и просто да се молиш, докато се носиш, да не те халоса някой статус, снимка или клип – нямаш друг избор.
Много пъти ми се е приисквало да го затворя тоя фейсбук веднъж завинаги и да не гледам кой какво поства, споделя, следва, чувства, пише, мисли, какви емотикони слага, защо, пък да проверявам текстовете на песните, дето е постнал... Ето дотам стигнах дори. Вече съм се усъвършенствала. Копирам заглавието на песента – бам в гугъл, като добавям „превод“, и хооп текстът на песента излиза. И олелеле, ако става въпрос за любов, искам те, липсваш ми... Ужас! Отивам и почвам да пуша и да мисля: коя иска, коя му липсва. А съм на 38! Обаче – инфантилщина, какво да правиш. Тези технологии са направени за деца, затова се усвояват толкова лесно от деца. Но какво му е лошото да сме децата? Нали все разправяме как трябва „да съхраним детското у себе си“. Ами аз така го съхранявам. Всеки с начините си.

А как да опишеш ужаса, когато бившият или потенциалният бивш (във фейсбук, съвсем парадоксално, всеки настоящ ти е потенциален бивш) поства своя снимка с някоя друга! Веднага се появява нуждата да споделиш, тоест шерваш, въпросната снимка със сестра си, като направиш необходимите стъпки преди това, за да може само тя да види шерваната снимка. И се почва едно обсъждане! Как изглежда тази според теб? Ама кажи, в сравнение с мен? А как ти изглежда той с нея? Щастлив ли е според теб (не лъжа, дори този въпрос съм задавала на бедната ми сестра, и то при положение че не познава нито единия, нито другия, представяте ли си?! Само по една снимка тя, горката, трябваше да прецени дали е щастлив?!) Кошмар! Който няма фейсбук – той се е спасил от тези срамни неща, които сега ви споделям.
Пък следиш – в чата ли е, не е ли. Пишеш му – не ти отговаря. Ако е към десет вечерта, си убедена, че прави секс сега и затова не ти отговаря. Все едно не може да прави секс и в други часове на денонощието или все едно когато аз самата не отговарям, все секс правя. Абе въобще! Преди години, когато дизайнерът Пако Рабан издаде книгите си за апокалипсиса и прочие, четох, че дяволското число 666 всъщност е честотата, на която е излъчено първото радиопредаване. И Пако разправяше, че това е сатаната – електронните медии. Какво ли мисли сега за фейсбук? Не е споделял.

Някой път си казвам: „Не си наред! Този фейсбук ти е заместител на нещо.“ Дори фейсбук да е заместител на нещо, ние имаме страшна нужда от заместители, иначе ще пукнем от скука. Заместителят е алтернатива, друг начин да видиш същото нещо, да го преживееш различно. Още един начин. Ако заместителят изцяло изземе функцията на онова, което замества, значи то не е било пълноценно и затова не е оцеляло.
Веднъж като си влязъл, става много трудно да се откъснеш, особено ако все пак не си се оставил важните и сериозни неща в живота да те погълнат изцяло. И особено ако си малко нещо асоциален. Ами за мен фейсбук си е страшно парти, хора, честна дума. На живо никога не бих могла да издържа с толкова много хора накуп. И със сигурност ще трябва доста купони да изкарам, за да разбера тези неща за тях, които вече знам чрез социалната мрежа. А с някои може би никога нямаше да се запозная. Странна работа! Всъщност истината е, че живото и виртуалното общуване се допълват съвършено, не е ли така? И съм сигурна, че това важи дори и за секса, въпреки че виртуален секс все още не съм правила де.

Та значи фейсбук е страхотен. Само това с разделите му куца малко – свързва хората дори когато те вече не искат да ги свързва. И тъкмо мислех да пиша някъде на Зукърбърг да помисли по този проблем, когато в гореспоменатата статия в New York Magazine прочетох, че вече имало специално приложение – The Ex Lover Blocker App. Дали си следят нещата, а?! Трябва да го проуча и ако е това, което си мисля, да си го инсталирам.

Всъщност най-трудната раздяла във фейсбук е... със самия фейсбук.