Тя живее в Австралия, в свободното си време събува високите токчета и дава пример на дъщеря си как да не бъде конформист като се гмурка, лети с балон, катери се по високи сгради и мечтае за мисия до Марс. Представяли сме ви Изабела Шопова, когато преди 2 години излезе книгата й за Австралия „На Запад от Рая“. Изабела все още живее в Бризбейн, работи за същата газова компания – тя е инженер по образование, и продължава да обожава предизвикателствата. Поредното, с което се е захванала, е участието й в програма, чиято крайна цел е покоряване на Марс. Варненката (заедно с още един българин, също варненец, Красимир Ангелов) се е класирала за, да ги наречем, полуфиналите, и очаква да види дали ще бъде избрана за „тренировъчния лагер“ - симулация на живота на Марс в едно много диво място в Канадския север.

Какво представлява този марсиански проект?

Марс Арктик 365 е програма на световната неправителствена организация за покоряване на Марс "Mars Society", която ще се реализира от доброволци от цял свят. Целта на експеримента е едногодишна симулация на пилотирана експедиция до Червената планета, която ще се осъществи в специално създадената за целта станция в Канадския север. Изискванията към доброволците са да са на възраст от 22 до 60 години, да имат висше образование или еквивалентен опит, като предимство носят научните и инженерни познания, уменията за първа помощ и доказани способности за оцеляване в тежка физическа и социална среда. За момента са обявени 62 имена на полуфиналистите от общо над 200 кандидати. След допълнителен подбор ще бъдат избрани 18 души - в три екипа по 6, които ще се съревновават в двуседмична тестова програма.

Какво ще се прави там?

От екипите ще бъдат избрани шестима доброволци. След като преминат през обучение, те ще прекарат 12 месеца в станцията за арктически изследвания на организацията на о-в Девън, който е на 1450 км от Северния полюс. "Астронавтите" ще се занимават с научни изследвания и експерименти - ще следят например изпускания въглерод от вечния лед, както и човешката издръжливост при екстремни условия. И ще тестват различни инструменти и оборудване, подготвяни от НАСА и други организации, разработващи космически технологии. Когато излизат от базата, ще трябва да носят скафандри, комуникациите със "Земята" ще бъдат изкуствено забавяни с 20 минути, както би било в реални марсиански условия, храната, водата, медикаментите и ресурсите ще са ограничени. Ако нещо се повреди, няма да получат помощ и ще трябва сами да го поправят.

Колко жени и колко мъже се предвижда да има?

Това не е обявено до момента. Целта е в групата да има професионалисти, които са в състояние да извършват научна работа задълбочено и ефективно, без да се поддават на депресия, междуличностни конфликти, загуба на мотивация и други подобни проблеми, които често възникват в условия на продължителна изолация.

Как реагираха близките ви на това ваше желание? Шефовете, колегите?

Семейството ми е раздвоено: 20-годишната ми дъщеря е възторжена, майка ми е ужасена. Колегите ми все още не знаят подробности, те ще научат, когато (и ако) се наложи да заявя годишната си отпуска през юли, за да участвам в двуседмичната тренировка, ако стигна до финалния кръг. Но не мисля, че ще се впечатлят особено - аз съм споделила с тях отдавна, че търся начин да отида в Антарктида. Евентуалното ми участие в арктическа програма няма да ги изненада. Пък и сред австралийците подобни неща не са необичайни - мой колега наскоро се върна от шестмесечна мисия, в която организиран от него екип от строителни инженери и студенти построи със събрани от тях самите средства пристан за лодки в отдалечено от цивилизацията рибарско селище във Вануату. Друг колега отсъства една година от работа, за да извърши самотно околосветско пътешествие с яхта.

Защо го правите?

Защото не вярвам в приказки, а в дела. Защото съм убедена, че всеки от нас може да промени света, стига да поиска. Защото се чувствам отговорна да дам личен пример на дъщеря си, за това, че човек не трябва непременно да се отказва от мечтите си и да става комформист. Защото мога и защото искам. Според мен това е достатъчно добра причина. Моят любим писател и кумир Рей Бредбъри до последния си дъх заклеваше човечеството да не се отказва от космическата си мечта. Аз се чувствам длъжна пред неговата памет и пред всички други, които не доживяха да видят тази мечта осъществена, да направя нещо, да дам своя мъничък принос в реализирането й. Мечтите са, за да ги превръщаме в реалност, а не да ги забравяме и обругаваме.

Какво бихте правили на Марс? Нали казват - "мъжете са от Марс, жените от Венера"?

Ако някога стигна до Марс (в което много сериозно се съмнявам - просто човечеството все още не е натрупало достатъчно технологична мощ и социална мотивация, за да реализира подобен проект в близките 20-30 години. Колкото и да се увеличава очакваната продължителност на живота за жените и колкото и да се грижа за здравето си, все пак едва ли ще доживея), вероятно ще правя това, което са правили първите колонизатори на всяко друго труднодостъпно и ненаселено място - тежък труд, преодоляване на трудни за оцеляване условия, психологически проблеми, носталгия, съмнения, разочарования, но също така и мигове на удовлетворение, съзерцание, прекрасни приятелства, вдъхновение.
Колкото до това кой е от Марс и кой от Венера, аз цял живот слушам натяквания за това как "момичетата не правят такива неща", "това не е подходящо занимание за омъжена жена" и прочие. Единственият ефект от тези съвети винаги е бил обратен - мотивират ме да правя "неподходящите" за дами неща. Може би аз не съм Венера, а от Марс:)