Изабела Шопова живее в Бризбън, Австралия, преди това - в Нова Зеландия, още по-преди - във Варна. В живота си минава през различни превъплъщения – вундеркинд в училище, прясно дипломиран инженер с бебе в ръце, манекен в завод за облекло „Дружба“, представител на козметична фирма. През 2002-а се озовава в Нова Зеландия, където заминава да работи мъжът й. После двамата с дъщеря им се местят в Австралия. Изабела работи там в голяма компания за добив на шистов газ. Написала е две книги, посветени на новите й държави. Втората - „На Запад от рая“ (ИК „Колибри“), за родината на кенгуруто, излезе наскоро и е свеж като цитронада разказ, пълен с птицечовки, суперотровни космати паяци, пустини, тасманийски дяволи, ужасна мода и климатици, които заместват огнището на Бъдни вечер. Има и рецепта на торта „Павлова“ с манго, което австралийците боготворят, още екзотични рецепти, чувство за хумор, пушек от барбекю и други разпалващи въображението австралийски явления. Ако ще ходите към тази част на света, извадете от куфара си обувките с високи токчета (ще разберете защо) и сложете тази книга.

Изабела, как се чувства една жена по тези ширини?

В Австралия и Нова Зеландия еманципацията е факт. Много сме се шегували, че е обичайно да видиш трима души в лодка. Двамата мъже пият бира, жената гребе – тукашна риболовна класика. За мен това означава, че половете са равнопоставени. Сами трябва да решим искаме или не искаме такава равнопоставеност. Като жена, която се изкушава от модата, мога да кажа, че ми отне години да си купя дреха в новозеландски магазини. Купувам онова, което най-малко ме смущава.

А какво ви смущава?

Аз поне си представям, че дрехите трябва да подчертават елегантността, женствеността. Там се набляга повече на удобството. Всичко е някак торбесто, отпуснато, вързано. Икономически Австралия и Нова Зеландия са обвързани с Източна Азия. Пазарите са залети с нискокачествени, зле изработени дрехи, които се разпадат при първото пране. В Нова Зеландия е обичайно да се ходи бос по улицата, със скъсани дрехи, тениски. Стига да са сравнително чисти. В Австралия нещата са малко по-близки до европейската култура. Но в офиса, в който работя – в най-модерната, най-новата сграда в центъра на града, на мултимилионна компания, е най-обичайно да срещнеш изпълнителния директор да идва на работа на велосипед, по шорти и джапанки. После се преоблича в офиса с марковия костюм, вратовръзката и часовника ролекс. Като модерна компания ние насърчаваме здравословния начин на живот. На всеки етаж има съблекални, безплатен фитнес за служителите. Компанията няма автомобилен паркинг, макар че в сградата работят 700 души. Които идват на работа с кола, трябва да я паркират някъде в покрайнините на града. Затова пък имаме огромен велосипеден паркинг.

Четох в книгата ви, че ако има фешън място в Австралия, това е Мелбърн.

Да, Мелбърн е столица на модата не само в Австралия, но и може би за цялото Южно полукълбо. Предполагам, че е заради многото европейски имигранти там. Това е любимото ни място за разходка с дъщеря ми, която изпада в младежки екстаз. Тя е на 18 г., подходящата възраст да се забавлява с пазаруване и мода. За нас Мелбърн е като забежка до Европа.

В офиса имате ли дрескод?

Да, има безброй правила, насочени предимно към безопасността. Дамите се насърчават да не носят високи токове, без да са забранени в същото време, защото това би било дискриминация. На събрания се обсъждат теми, свързани с безопасността на труда, периодично се повдига въпросът, че някой се спънал по стълбите, че имало малък инцидент, подхлъзнал се в банята - неща, които са просто нелепи. Ако някой се спъне по стълбите, не мисля, че това е краят на света. За мъжете има доста по-строг дрескод – костюми, обувки. Знам, че това звучи очевидно, но за колегите ми новозеландци, преместили се в Австралия, беше абсолютен шок, че не могат да дойдат на работа по джапанки и къси гащи. Всички петъци в Австралия и Нова Зеландия са „без вратовръзки“ и хората носят спортно облекло. Момичетата често са с вечерни рокли от сутринта, тъй като традиционно след работа се излиза по заведения. Това е чарът на петъците - да се разхождаш цял ден с дълга рокля с гол гръб.

Има ли я тази прекалена сексуална коректност, каквато се налага в Щатите?

Абсолютно, коректността – сексуална, расова и религиозна, е новата религия на западния свят. В Австралия това не прави такова впечатление, защото хората по принцип са толерантни. Там живеят над 200 различни нации, повече от половината население са емигранти, които не са родени в Австралия. Останалите са деца на емигранти. Това смесване на култури в продължение на две столетия е научило австралийците на невероятна толерантност. Нашата компания направи джойнт венчър с мюсюлманска страна и ни се наложи да минем през дискретни обучения как да се съобразяваме с дните на рамазана. Че не е коректно да каниш колегата си на кафе през деня или на събрание, което продължава цял ден и включва и обяд. Че будисти и представители на други религии не консумират определени меса. В компанията има и стаи за молитва, надлежно надписани.

Има ли я манията по поддържане на тялото, по пластични операции?

Австралийците са маниаци на тема здравословен живот. Спортуват много. Знам, че ходят в близки държави като Тайланд да си правят пластични операции, но не мисля, че е преобладаващата култура. Изобщо я няма тази мания, че жените трябва да бъдат слаби. Напротив, стига да са физически активни и здрави, хората могат да имат известна пухкавина. Започва се с часове в училищата, посветени на здравето и самочувствието на децата. В медиите се наслагва критично отношение към хранителните мании.

Каква кухня приготвяте?

Предпочитам българските рецепти. Ако изобщо има австралийска национална кухня, тя е комбинация от най-добрите традиции на европейските кухни, смесена с екзотиката на Далечния изток. Аз обичам да добавям подправки, необичайни продукти в традиционните ни рецепти.

Например?

Шопската салата чудесно върви с авокадо. Често мариноваме месото с екзотични подправки. Една от любимите ми класически австралийски рецепти е салата от пиле с манго. Мангото е много разпространен национален плод, ядем го във всякакви комбинации.