Действието се развива в разградското село Крояч, на няколко километра от град Лозница. В малка стара къщица от няколко години живеят Сълза Гоцева и Денчо Младенов. Къщата е наследство на Денчо от дядо му, стягат я постепенно със собствени сили - стремят се да създадат удобства и уют не само за себе си, а и за двете деца. За тях са отделили и обзавели детска стая, за тях са купили на старо компютър, мечтаят си през лятото да направят баня и тоалетна вътре в къщата.

Сълза е със 17 години по-голяма от мъжа си. Познават се отдавна, тъй като работели заедно в Лозница. Сълза била омъжена с две пораснали дъщери. 18 години търпеливо понасяла ревността на съпруга си и пазела семейството си. Когато той започнал да пътува в чужбина и да липсва от вкъщи по за 4-5 месеца, положението станало нетърпимо - след всяко завръщане той превръщал подозренията си в повод за гигантски скандали, обвинявал я във всички смъртни грехове, най-страшния сред които изневярата.

Докато един ден Сълза не издържала и си казала: Като си толкова сигурен, че ти изневерявам, без дори и да съм помислила за това, стой и гледай сега как се прави! И склонила пред ухажванията на младия и красив колега Денчо. Е, позамислила се преди това - все пак в сравнение с нея той бил почти хлапе, на 22-23 години, а и как се разтрогва брак, издържал цели 18 години, току-така? Но щом е любов, тя идва и не пита на колко си години, какво има зад тебе…

"Веднага си признах на мъжа ми, че имам друг и че отивам да живея с него. Не можех да крия, просто мозъкът ми отказваше да приеме, че бих могла да живея с двама мъже. Денчо ме прие в къщата си, при родителите си. Последното, което ме интересуваше, беше какво ще кажат хората.

Най-много ме заболя от обвиненията на майка ми. На нея й казват лознишката Маргарет Тачър, тя умее да манипулира хората. И успя да настрои за известно време и децата ми срещу мен."

Сълза е от онзи тип жени, които не остаряват лесно. Дребничка и слаба, тя като че ли е консервирала старостта и не отваря капака да я пусне до себе си. С размерите си такива женички сякаш плачат за закрила и подкрепа, но крият ноктите си в кадифени ръкавички и могат да изпият мозъка на когото си поискат.

Не че Сълза е тръгнала да го стори на Денчо, който с внушителните си размери компенсира разликата във възрастта, създава усещане за мъж, на който можеш да се облегнеш в буквалния и преносния смисъл на думата. Но общо взето, за всеки поопознал по-отблизо семейството им, е ясно кой пее вкъщи. И кой е готов да воюва за кауза.

Та решила Сълза да промени живота си и то по възможност без сътресения и скандали. Седнала с бившия си мъж на масата и обявила: "Оставям ти апартамента и отивам да живея при друг." На упреците, че изоставя децата си, отговорила, че тя продължава да им бъде майка. Те са достатъчно пораснали - голямата вече работела, малката завършвала последен курс в техникум - за да нямат нужда от бавачка, а повече от спонсор.

Сълза казва, че винаги тя е била авторитетът вкъщи, за децата й баща им бил другарче в белите. Това "другарче" обаче спретнало такава селска история покрай развода, че Сълза се посъветвала с адвокатката си и поела вината, за да приключат панаирите.

С което не вярвам да не е дала нов повод за ярост на клюката в малкия град, която се храни с кръвта на такива като нея. Веднъж я помамила с връзката си с младия мъж, желан от момичета като дъщерите й вероятно ерген, сега пък с признание, че е виновна, с развод по нейна вина. Абе, грешница, откъдето и да я погледнеш!