Вчера Деси, моя позната, която си търси работа в Англия, разказа, че разглеждала документите за кандидат-служителите на нова болница в Бристол. Миналата година Бристол беше определен за най-добрия град за живеене в Обединеното кралство. И новата му болница щяла да бъде може би най-добрата във Великобритания, дизайнерски изпипана, с роботизирани процеси и т. н. В документите обаче кандидатите трябвало да попълнят доста човешки подробности за себе си. С каква сексуална ориентация са. И още по-добре – не просто дали са бели, а какъв точно вид бели са? Дали са бели от Великобритания или от Скандинавия; от Южна Европа ли е бялото им или от югоизточната част на материка.

Ако приемем, че тези въпроси не са вид дискриминация, какви други хипотези ни остават? Може би хората в болничната управа са банда маниаци на тема дизайн, за които е от изключителна важност на напаснат бялото на конкретния човек с цвета на стените в коридорите или операционната? Или с цвета на престилките на рецепционистите?

Във всеки случай звучи доста екстравагантно. Все едно нашите медици, които оказват първа помощ на пияни момчета и момичета през лятото в Слънчев бряг, да ги питат как точно са пияни – дали са скандинавско пияни, британско пияни или го дават по руски маниер.

А може би и ние трябва да променим и без това леко расисткия израз: „Чувствам се като бял човек“ с по-нюансираните: „Чувствам се като цинквайс (или винервайс за по-жълтеникавите от нас)".