Известният писател Хари Куебърт е обвинен в убийство, станало преди близо 30 години в малко американско градче на брега на океана. В двора на къщата му е открито закопано тялото на изчезнало тогава момиче – 15-годишната Нола Келерган. Маркъс Голдман – ученик и приятел на Куебърт, решава да докаже невинността му.  И докато се опитва да разплете мистерията, започва да пише книга за случая. И да си спомня уроците по писане, давани му от Хари. Като този, че писането е като тичането: „Казах ви, че да пишеш е като да се боксираш, но то е и като да тичаш. ...ако имате моралната сила да извършвате дълги преходи, да устоявате до края, да влагате всичко, на което сте способен, цялото си сърце, и да стигнете до финиша, значи, можете да пишете. Никога не оставяйте умората или страхът да ви пречат. Напротив, използвайте ги, за да продължите напред.“

Сюжетът следва съветите – общо 31, на Хари Куебърт. Съвет номер 4, даден в края на книгата, гласи: “Към края на книгата предложете на читателя още един обрат... защото трябва да го държите в напрежение до последния момент. То е, все едно че играете на карти – пазите си някой коз за накрая.“ И обратът идва. Тази дисекция на писателството като занаят, който се преподава и учи „по точки“ (онези прословути занятия по творческо писане!), е само част от успеха на романа. При това е доста иронична, защото се оказва, че учителят може да знае много неща, но как се ражда добра книга едва ли е сред тях...

„Истината“ е определяна като сензационен психологически трилър. Истината е, че тя е много добра, особено като се знае, че е написана от автор, който няма и 30 години. Това е едва вторият роман на родения в Швейцария Жоел Дикер и му носи три награди: Голямата награда за роман на Френската академия, Награда „Гонкур“ на гимназистите и Награда за призвание „Блюстейн-Бланше“. Заради този „Гонкур“ на гимназистите мнозина се подвеждат, че става дума за тийнлитература. Не, не. Става дума за много добре написан роман за пораснали хора. В крайна сметка, както се казва и в 5-ото правило на Хари Куебърт, писането е, за да се подари един приятен миг на читателя. Не да се промени лицето на света. А 550 страници текст са малко повече от един миг. Това са много повече приятни мигове, скъпа Анастасия.

Истината за случая „Хари Куебърт“, Жоел Дикер, ИК „Колибри“

Оценка: 8 от 10 точки