В района на Касане има различни варианти за добро прекарване на времето. Тези, които обичат риболова, не биха могли да устоят на изкушението и да не наемат малка лодка, от която да хвърлят въдицата по залез слънце в река Чобе. Тук краят на деня е запомнящ се. Голям розово-червен слънчев диск, който сякаш се дави в реката под звуците на хиляди птици и животни, за които поречието на Чобе е уютен дом.

Прекосяването на Ботсвана от север на юг може да гарантира безброй срещи с всички африкански животни, които сте искали да видите. Резерватът Мореми е пълен с лъвове, леопарди, слонове и безчет антилопи. Делтата на Окаванго – най-голямата вътрешноконтинентална безотточна делта в света, е сигурно едно от малкото останали места на планетата, където животните не се страхуват от хората. Един чудесен начин да се убедите в това е да наемете лодка и да се пуснете по някой от притоците. Друг вариант е да се пробвате в едно местно занятие – управлението на мокоро. Това е нещо като кану, издълбано от дънера на дърво. Управлява се с дълъг прът, който се опира в дъното. Най-много усилия са нужни не за тласкането, а за баланса, докато стоиш изправен в лодката и направляваш силата и посоката на движението. Водите на Окаванго сякаш изчезват в пясъците на пустинята Калахари – четвъртата по големина пустиня в света. И безспорно едно от местата, които трябва да се видят.

Разбира се, Африка е дом и на най-голямата пустиня на Земята – неповторимата Сахара. След събитията от т.нар. Арабска пролет големи части от тази необикновена пустош са недостъпни за фриволни посещения. През последните години от режима на полк. Кадафи в Либия френски, италиански и местни либийски фирми организираха турове в непознатите за масовия турист погранични територии с Нигер и Чад. Никаква инфраструктура, 100% офроуд и спартански условия – спане на палатка и оскъдно меню, според готварските умения на туарегите водачи. За един такъв двуседмичен тур авантюристично настроени западни туристи плащаха между 3 и 5 хиляди евро. Предполагам, че освен за възможността да бъде видяна неземна дива красота, в цената бе включена и екстрата да си максимално отдалечен от всякакво човешко присъствие. И тогава по тези места нямаше много желаещи, но след събитията в Либия и Египет, войната в Мали и напрегнатата обстановка в Нигер, тази част на Африка съвсем опустя.

Мароко, Алжир и донякъде Мавритания все още предлагат възможности за пустинни пътешествия. Въпреки че и в трите страни опасността за среща с някой от клоновете на действащата в ислямския Магреб Ал Кайда съвсем не е за подценяване. Красотата на Сахара може да се усети и в Судан, още повече че в страната има и други забележителности. Например пирамидите в Шенди, които не са толкова известни като египетските, но са дори по-древни и загадъчни. Повечето българи, посещаващи тази страна с туристически цели, отиват там, за да се гмуркат край Порт Судан в Червено море. Старата столица Омдурман на западния бряг на Нил с мавзолея на Махди и типичната си архитектура и пазари с неподражаема атмосфера е истински очарователно място. Засега положението в страната е спокойно въпреки ужасяващите новини, които години наред идваха от Дарфур. Хората в Судан са изненадващо добри и гостоприемни, въпреки че бедността навсякъде е видим белег. Без да е лъскава като Найроби или Йоханесбург, суданската столица има някакъв дискретен, романтичен чар, който се смесва с аромата на джинджифиловото кафе джебана, което варят навсякъде по улиците. Полетите до Хартум не са много скъпи, особено ако се лети през Истанбул, а виза може да се вземе от суданското посолство в София.

Други две места в Африка, които не са връх нито на лукса, нито на скъпотията, но носят невероятен дух, са Етиопия и остров Занзибар. Разбира се, и там може да бъдат открити достатъчно претенциозни и реномирани хотели и ресторанти. Нощният живот в Адис Абеба не е за подценяване, но етиопската столица е само отправна точка към впечатляващите Лалибела, Бахр Дар и Аксум на север или пък дивите територии, обитавани от племената хамар и мурси на юг. Ако имате седмица на разположение обаче, трябва да изберете или север, или юг.

В Занзибар пък има всички онези неща от романтичните картички, които карат хората да мечтаят за остров насред океана: коралови плажове, тюркоазена вода с наклонени към нея палми... Има обаче и една подробност. Тази картинка е от източната страна на Занзибар. От Нунгуи до Джамбиани е все плаж. Но това, заради което всички ходят на този остров, е в западната му част. Там е истинският живот, макар често да казват, че било бедно, мръсно и запуснато. Хората, облеклото, архитектурата и традициите на това място са уникални. На едно малко парче земя в океана сякаш са се събрали Африка, арабският свят, Индия и Персия. От Дар ес Салам към Занзибар всеки ден има полети с малки самолети, а също и фериботен транспорт. Cтолицата на Танзания Додома е добра база, от която може да щурмувате още няколко забележителни за Африка места. И тук идва най-трудното. Накъде да поемете първо? Към Серенгети, най-известният резерват в света, или към Нгоронгоро, където е най-големият вулканичен кратер на планетата? Към Килиманджаро – най-високият връх, или към Виктория – най-голямото езеро на континента? Така в несигурност и съмнения тайно и полека започва голямата любов към Африка...