Мъжете предпочитат закръглените
Радостен (вероятно) смях се разнесе из редакцията на EVA, когато разбрахме заглавието на новата книга на д-р Пиер Дюкан
20 February 2014
Докторът, създал едноименната диета за трайно отслабване, сега застава начело на похода срещу отслабването на всяка цена. Залагахме на неговия протеинов режим с идеята, че така ще се харесваме повече на мъжете и на себе си. Сега остава само втората цел – на себе си, защото същият този Дюкан доказва, че мъжете пет пари не дават за клоьощави жени и че на подсъзнателно ниво харесват закръгленките. А сега накъде?!
Днес вече не е възможно да се съмняваме в това, но е забавно да установим как тази вълнуваща истина се приема абстрактно, почти все едно че дете учи наизуст формулировка, наложена като истина, понеже е дело на уважаван учител.
В колективното съзнание няма никакви последствия. Само неколцина учени, биолози или етолози, се занимават с животинската природа на човека и откритията им, понамирисващи на дяволщина, винаги трудно намират път към широката публика.
Най-големият скандал засега е избухнал единствено в твърде херметичната среда на хуманитарните науки, но съдържа такава взривна сила, че известни със спокойствието и мъдростта си хора се нахвърлят едни върху други, сякаш става дума за религиозна война.
В какво се състои скандалът?
Просто въпрос на приоритет. Досега само духът се е свързвал с човешкото. Животинската ни природа и инстинктите ни са били смятани за остатъци, стопили се покрай чудото на разума и на езика. Откакто съществуват религии и философски школи, това мнение е било приемано за пълната истина.
Биологическата бомба разкрива, и то с доказателства, че онова, което ни подтиква да решаваме, да се стремим, да изпитваме жажда за живот, а не за смърт, което ни кара да любим, да завиждаме, да се сражаваме или да побягваме, страховете ни, вълненията ни, влеченията ни, потребността ни да почитаме идоли или богове – че всичко това се дължи чисто и просто на нашата животинска природа. Духът и разумът, великолепни оръдия за приспособяване, рядко водят към решения или мотивиране. В най-добрия случай ни позволяват да се разбираме и да откриваме начини да осъществяваме тежненията си. В най-лошия ги прикриват или им се противопоставят.
Това откровение обърква дълбоко спиритуалистите, които безусловно са властвали над хуманитарните науки, и неизбежно води до болезнени заключения.
То намира обаче най-очебийното си потвърждение в сексуалната комуникация. Когато мъжът и жената са се пооткъснали от животинското си естество, не са боравели с език и все пак връзката помежду им трябва да е била ефективна, щом все още сме тук, за да спорим за това. Днес се изразяваме толкова сложно, че би могло да ни се стори абсурдно да вярваме в съхранението на архаичните обмени на информация.
И все пак те са си налице. Когато в наши дни някой мъж усети, че го привлича дадена жена дотам, та да има връзка с нея, той преживява двоен дискурс. Съзнателната подбуда ви е добре известна, както и на мен, тя е повърхностно изброяване на добре опаковани и напудрени с логика и решаващи аргументи основания. Но тъкмо скритият дискурс, несъзнателният, отключва магнетичните сили на привличането и ориентира решителния избор. А твърде смущаващо е и почти ми е неудобно да го кажа: решенията, водещи нерядко до сериозни последствия, са само отклик на поредица от повече или по-малко явни биологически сигнали, възприети единствено чрез сетивните органи.
Понастоящем не всички такива сигнали са познати, но се работи за окончателното им установяване и изброяване. Те действат главно в четири регистъра:
Зрителния, чрез който се получават сведения за очертания, контрасти, движения и особено изразително поведение.
Обонятелния – тук влиза неопознатият свят на мирисите, оказващи се дори по-индивидуални от пръстовите отпечатъци, и биолозите ни уверяват, че те имат решаваща роля за определяне и обозначаване в развитието на любовното състояние.
Слуховия – тук е многоплановото възприятие спрямо сложно устроеното чудо на човешкия глас с неговия тембър, с топлотата и емоционалната му натовареност, което дава неподлежащо на анализ обяснение за привлекателността или отвращението ни към определени гласове.
И най-сетне осезателния, обясняващ внушителните постижения на комуникацията при сляпородените, който някой ден ще ни помогне да разберем напълно смущаващи изрази от рода на „да ти влезе някой под кожата“.