Този коктейл от миризми, очертания, звучения и досегаемости може да ви се стори изтъркан. И все пак нека да ви уверя, че тъкмо той определя и задейства жизненоважния процес на влюбването, ако – а при подобен случай вероятността за това е твърде висока – има и съответствие при оргазмите.
Всичко останало са празни приказки, лъжливи основания и алибита. Ще се споменават доброто възпитание, дипломите, изящният стил на обличане, интелигентността, културата, религиите, добрите обноски, но всички тия допълнения никога не са окончателно убедителни. И се стига до вълшебната думичка „чар“. А тя е най-великото и най-невинното самопризнание. Чарът не означава нищо, той няма рационална основа. Просто изразява факта, че коктейлът е имал ефект, и то при когото трябва. Само дето този чар е дискретен и въздейства напълно несъзнателно, оставяйки срамежливо звездната и водеща роля на разума.

Закръглеността е именно една от съставките на този коктейл. Дори смятам, че е основен елемент. Единствено естествената полова миризма може понякога да е по-важна.
Тогава как да си обясним, че нашата западна цивилизация от двайсет години налага табу върху закръглеността и още по-безпощадно табу върху миризмата? Нима джинсите „унисекс“ и химическите дезодоранти не са най-явни символи на пресичането на заоблеността и на мирисите?
Трудно е да не си направим логичния извод, че в случая е налице истински опит за саботаж. Тъкмо до това заключение ще стигна във втората част на тази книга. Засега е редно да представя данните и доказателствата, които ще ви убедят в съществуването на прословутия коктейл. На това са посветени следващите страници.
Ако не обичате животните, проявете все пак търпение и прочетете предстоящото внимателно. Не е ненужно увъртане, и ние носим в себе си подобни инстинктивни реакции, безсловесен език, който ни дава ключа към определящи импулси и мотиви.

Обсегът на сетивата е друга универсална връзка между нас и останалия жив свят. С някои редки изключения всички живи организми на планетата излъчват, за да бъдат възприемани чрез петте сетива. Всеки вид има свои предпочитания.
Човекът съвсем откровено е избрал зрението и слуха. Затова сме господари на аудио-визуалното. Ала, както доказват незрящите, ние реагираме също на миризми, докосване и вкус.
Може наистина тези способности да са отчасти атрофирани покрай нашата еволюция, но онова, което е останало от тях, е умишлено потиснато и заглушено. И все пак бъдете сигурни, че те си действат, щем не щем.
В тази глава съм подбрал няколко примера с животни, чиято комуникация се ограничава до едно от сетивата – така позоваването ще е по-прецизно. Основното е да разберете механизма, тъй като, когато в даден момент преминем онзи Рубикон, който разделя човека от останалите животински видове, доста загадки ще се изяснят. Тогава ще можем да погледнем другояче женската закръгленост и да й придадем нейното истинско значение.

Обонятелната комуникация: миризмите като послания

Светът на миризмите несъмнено е твърде специфичен, особено за човека, който го възприема с най-архаичните зони в мозъка си.
Според доста разпространеното мнение трябва да вярваме, че сме ощетени откъм обоняние, понеже то е атрофирано. Отчасти това е вярно и за да се убедим в това, стига само да посочим постиженията на някое полицейско куче, което благодарение на носна кърпичка може да проследи избягал престъпник в продължение на километри.
Ала макар това да е количествено така, в качествено отношение не е. Драматичното е, че обонянието ни въздейства само несъзнателно.
Случва се да получаваме за хора и ситуации впечатления, които определяме като инстинктивни и за които търсим измъчени разумни обяснения. Търсенето е напусто: такива обяснения няма. Симпатията към съседа отсреща, привличането към една жена още преди да я заговорим – всичко това не се разшифрова от нашия мозък компютър. И понеже тук не важи обяснителният подход, превърнал се в наша житейска основа, говорим за симпатия, за чар или за добър контакт. Така всъщност не казваме нищо и би било по-добре да си мълчим и да се постараем да надушим по-ясно онова, което ни влиза през носа. Простичкият и многозначителен израз „този нещо ми намирисва“ дава много по-ясни данни от подобно признато неведение.

Никъде тази мистификация не е по-силно замаскирана, както при сексуалните ни отношения. Тъкмо в тази област обонянието ни действа най-ефективно; за жалост обаче възпитанието и културата ни правят напълно слепи към всички послания. Казвам именно „слепи“, защото думата буквално ни се натрапва и езиковите формулировки я допускат при подобно лишаване от информация. Тази дума се връзва с прастария обичай да не обръщаме внимание на останалите сетива заради „върховната си зрителност“.
Тук няма да се разпростра върху ролята на миризмите при избора на сексуален партньор. Ще развия темата, ала засега ще си послужа с два удивителни примера за този тип комуникация в животинския свят. Примерите действително са интересни, но са само за да усетите как се развиват нещата при други видове.
Те са за предпочитане пред всяко друго позоваване и ще позволят с лекота да достигнем до заключения, като открием остатъците от онова, което ни оприличава на тези животни, които никога не са се стеснявали от обонянието си.

„Мъжете предпочитат закръглените“, д-р Пиер Дюкан, ИК „Колибри“