Домът понякога е като произведение на живописта - в началото е бялото платно, пред което художникът изпитва трепет и страх. После идват мисълта и желанието тя да намери своя израз. А след това - четката и палитрата, вдъхновението, възторгът и недоволството, очакването формите и цветовете да осъществят копнежите на духа, умиротворението.

Художниците казват, че всичко е въпрос на светлина. Затова не случайно сравнявам дома, който показваме в този брой на списанието, с живописно платно. Тук цялата композиция и подредба започват от светлината. Това е рядко срещан похват у нас при оформянето на интериор. Случил се е в този дом, може би и защото Антония Кръстева, собственик на рекламна агенция NOA, в детството си е рисувала много и е мечтала да стане художничка.
Когато купува апартамента в стара кооперация в артистичен софийски квартал, тя "вижда" как ще оформи дома си. Нейното първоначално изискване е да има високи тавани, големи прозорци, пространствата да дишат, да има простор и светлина. И същевременно домът да е удобен за начина на живот на семейството. Апартаментът във вида, в който се предлага за продажба, не отговаря на тези изисквания. Но със силата на въображението и с помощта на архитект започва прекрояването на пространствата и оформянето на интериора. Холът с вестибюл е разделен на холна част и кухня, като е приобщена част от терасата. "Старата" кухня е превърната в родителска спалня, към която е направена елегантна баня.

Коридорите са преоформени и отвеждат към две самостоятелни помещения - детските стаи с обща баня. На терасата към холната част, макар и в "умален" вид е направен летен бар - с барплот и високи столчета - наблюдателница към зеления рай в дворовете на съседните кооперации. След приключването на големите архитектурни преустройства и освежаването на старото наследство - дюшемето, започва да се оформя интериорният дизайн. Тук Антония прилага "художническия" подход в дома си. С помощта на специалисти от Гамма дизайн първо избира и монтира осветлението. Споделя, че това е най-важното нещо за един интериор, защото животът е в светлини и сенки, а усещането за дома се състои дори и в това каква сянка хвърля предметът, огрян от естествена светлина или от лампа. В апартамента няма централно осветление, нито един полилей, висящ от тавана. За сметка на това локалната светлина идва от дизайнерски лампи на Инго Маурер, от осветление на релси, от вградени и полускрити източници. Всички тези тела впоследствие "описват" формите на предметите и дават усещането за уют и хармония, като едновременно открояват акценти или приглушават обеми.

Другото, нетрадиционно в подхода към интериорния дизайн тук, е, че собственичката преди да подреди мебелите, окачва картините. А те са многобройни, подаръци от известни български художници. " Не избрах картините според дивана, а обратното", споделя тя. Така трите платна на Кирил Якимов определят избора на дамаските на мебелите в хола. Същото важи и при избора на пердетата, които, според Антония, са другият важен акцент, който създава уют и самобитност. Тя харесва тежки и надиплени материи, които да се спускат и "влачат" по земята, "като бална рокля, която не може да бъде над глезените". Артистичността на този дом се усеща и в смесването на стиловете - реставрирани ретро мебели, семейно наследство от 30-те години на миналия век, съжителстват хармонично с модерни функционални решения.

Цялата корпусна мебел - шкафове, конзоли, гардероби, са издържани в минималистичен стил, по проект на Fresh design studio с дизайнер Николай Андреев /08999 68425/. В общия интериор те са елегантен акцент, без да натрапват присъствието си, като в същото време са изключително функционални. В тях се скрива целият "всекидневен живот" на семейството. Изборът на дизайнерско студио, което да изработи мебели по детайл, се определя не само от стремежа към индивидуалност, но и от друг вид нагласа на собственичката. Тя има смелостта да предостави на децата си правото да "измислят" интериора на собствените си стаи. Така малчуганите влизат в творческо съучастие с българските дизайнери. Момичешката стая е във всички нюанси на червеното - от розово до бордо, изпълнена с всякакви закачливи предмети. На малко пространство са оформени и мястото за сън, и бюрото с компютъра. Едната стена е с вграден гардероб, който в общата интериорна среда е почти незабележим. Акцент е осветителното тяло - магично кълбо с преливащи червени "ленти".

Момчешката стая е в доминиращо синьо, перфектно оформена, така че да има място и за буйни игри.

Нетрадиционен е изборът на белия цвят в кухнята, но в него елегантно се открояват вградените уреди с повърхност от инокс и металните детайли.