Мартин Иванов е композитор, диригент и перкусионист, завършил музикалния колеж Бъркли в Бостън, с магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция от университетите в Мемфис и Масачузетс, където е преподавал. Има и магистърска степен по стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“. Основател на Института за съвременно изкуство и терапия „Либера“, където създава и прилага терапевтични и обучителни практики. Автор на книгата „Алхимия на ритъма“ и преводач и издател на книгата „Лечебната сила на барабана“.

Мартине, ти си свирил на световни сцени, композирал си музика, как и защо се отказа, за да се задълбочиш в ритмологията?

Ако има универсален език, с който независимо от националността и без предварителна подготовка бихме могли да се разбираме, това е езикът на ритъма. С този език започнах да общувам с хората и да композирам и дирижирам техните емоции и чувства. Разбрах, че всъщност не съм се отказал от музиката, композирането, дирижирането и свиренето. Разликата бе, че вече не използвах собствената си музика, а древната музика – музиката, с която говори природата.

Какво – освен да ни достави радост – може един сеанс с ритмични упражнения?

Установено е, че едно дете се смее около триста пъти на ден, докато възрастният – едва петнайсет. Проблем е, че има деца, които се смеят дори по-рядко и от възрастните – децата със заболявания или лишените от родителски грижи. За да ги накарам да се усмихнат и да получат ценни съвети и знания за живота, подех инициативата „Усмихни се – зарадвай някой друг!“ През годините направих стотици музикотерапевтични сесии, но всичко започна с 14 ритъм срещи с 20 деца в дома в с. Доганово. Резултатите обобщи психоложката на дома – промяна в положителна посока на чувство за равноправие и независимост, самостоятелност, повишена концентрация... А специално изследване на нивата на агресивност и депресивност показа, че и двете значително са спаднали в групата.

Какъв е опитът ти с деца аутисти?

Аутистите вибрират с различна честота от тази на другите хора. Напоследък станаха популярни терапиите с коне и делфини. Тези животни наистина успяват да се настроят на техните честоти, но не могат да ги изтеглят от състоянието им, да ги приближат до общоприетите норми на поведение в обществото. Което може да се постигне с ритъма. Под формата на забавление с ударните инструменти ние можем да се настроим на тяхната вибрация и да се срещнем с тях на тяхна територия. След което постепенно да ги извадим от техния свят и да работим в посока към положителна промяна.

Може ли да говорим за лечение с ритъм?

Един ден ми се обажда журналист и казва: „Разбрах, че лекувате с тъпан.“ Той търсеше някаква тайнственост, нещо магическо, а всичко е много просто и обяснимо с физическите закони. Всичко, което се случва около нас и с нас, са прости физически закони и принципи. Един от принципите е този за увличането – мога да го илюстрирам с пример с две махала. Пускаме махалата на два стенни часовника по различно време и след известен период те са се увлекли и се движат заедно в пълен синхрон. Оттам концепцията, че ако в пространството имаме един-два или повече ритъма и един от тях е доминантен, рано или късно другите ще се увлекат по него. На практика това обяснява защо и как ритъм терапията или музикалната терапия действа позитивно върху нашата психика и физика.

Точно. Всичко около нас и вътре в нас е вибрация. Принципът на увличането е тясно свързан с този на резонанса. Резонансът се получава, когато трептенето на движещата сила кореспондира с трептенето на обекта. Съвпадението на трептенията създава силен информационен канал. Нашият мозък вибрира на определени честоти – алфа, бета, тета и т.н. Алфа са свързани със състоянието на медитация, релаксация, а бета – с рационалното ни мислене. Ако генерираме в пространството доминиращ ритъм, носещ алфа характеристики, рано или късно работата на нашия мозък ще се увлече и синхронизира с тези вълни. Ефектът на този процес се засилва, когато участваме активно, например като свирим на барабани. Тази закономерност съществува в природата и е свързана с идеята за спестяване на енергия. Ако имаме две явления, които работят с ритми един срещу друг, се харчи енергия. Явления, действащи и развиващи се в един ритъм, спестяват енергия.

Ясно, че това е залегнало в основата на практиката „Корпоративен ритъм“, която прилагаш в качеството на тиймбилдинг.

Да, тази практика предлага мисловни предизвикателства, асоциирани с композиране и аранжиране на музикални елементи, което води до повишаване на индивидуалните способности за логическо мислене, вземане на решения, справяне с проблеми. Да посвириш на барабани с колегите си е един добър начин не само да се позабавляваш, а и да усетиш, че работата в синхрон не е непостижима величина. Има едно ритмично упражнение, което ясно символизира работата в синхрон, но и показва, че една верига е толкова силна, колкото е най-слабата й брънка. При тиймбилдинг с екип от голяма енергийна компания веригата се скъса на едно място и дори при много бавно темпо не можеше да се възстанови. Застанах пред човека, който се оказа най-слабата й брънка, и чак тогава забелязах, че няма пръсти на дясната си ръка. Упрекнах се, че не съм го видял още в началото, тогава не бих дал това упражнение.