И докато мислех как да преодолея конфузната ситуация, мъжът просто се обърна с гръб към центъра на окръжността и сложи яйцето маракас върху дланта на осакатената си ръка. Така колегата му можеше да слага инструмента върху нея, а той с лявата си ръка да го взема и предава нататък. Движението в цялата група беше от ляво на дясно, само при него беше обратно. Но въпреки това нещата се случваха в перфектен синхрон. Аутсайдерът пред очите на всички се превърна в лидер на групата, използвайки недостатъка си, за да създаде единен и солиден ритъм. Мога да дам още много примери как практиката корпоративен ритъм води до развиване на полезни умения, наричани soft skills, като справяне със стреса, разрешаване на конфликти, управление на времето, лидерство...

Как с помощта на ритъм може да се предизвика позитивно мислене?

Една от основните ми идеи е, че не можеш просто да кажеш – мисли позитивно. За позитивизма е нужно да се работи! Трябва да знаеш каква е формата и вибрацията на радостта и щастието, за да ги предизвикаш. Как вибрират любовта, омразата, спокойствието? Опитвам се да създам картина на вибрациите на радостта и омразата. Темпо, динамика и тембър са трите характеристики на ритъма. Всяка от тях има по три нива. Като ги комбинираме, имаме 27 възможни комбинации. Те са като една вибрационна азбука, която дава живот на всяко проявление във вселената. Ето ти един от тези модели – нисък тембър, бързо темпо, силна динамика. Нека си го представим като явление в природата. Огромни буреносни облаци, които се приближават застрашително, създавайки зловещо звуково кресчендо. Обикновено хората свързват това явление с емоцията гняв.

Казват, че всичките ни проблеми са свързани с нарушен ритъм. И хората питат какъв е правилният?

Всички ние, живите и неживите същества, участваме в една космическа симфония. Ние сме изпълнителите на музикалните си партии в съзвучие с останалите. Композиторът е Бог, както искате го наричайте. Но има и някой, който е в ролята на диригента, запознат с космическата партитура. И ако в цялото на оркестъра изгубим ритъма, достатъчно е да погледнем към него, за да ни върне обратно в космическата симфония. Въпросът е кой е диригентът. Това е природата.

Какво представлява системният ритъм?

Без да давам някаква официална дефиниция за системи, ще посоча няколко примера. Семейство, спортен отбор, творчески колектив, корпоративен екип, общество, държава, целият свят. В природата: стада, ята, рибни пасажи, гори и т.н. Обикновено всички системи се движат в пространството с някаква цел и посока. Един сервиз за кафе например е система с цел и предназначение. Ако една чашка се счупи, сервизът (система) вече не е същият. Ритъмът на една система се определя от принципите и правилата, установени в миналото, и целите, които трябва да бъдат осъществени в бъдещето. Системата си има закони, които определят глобалния й ритъм.
И сигурно и аз, влизайки в една различна от моята система, ще бъда в конфликт. Моите достойнства там няма да интересуват никого. Тогава си зададох въпроса хубаво ли е да знаем какъв е нашият уникален ритъм. И ако знаем, как да го използваме. Така че да бъдем щастливи и удовлетворени. Защото ако работиш в една система и непрекъснато се оплакваш и си недоволен, тя ще те отхвърли или ще те разболее.

Къде е свободата тогава, възможна ли е в системата или само извън нея?

На екзотичен малък остров си в безбрежния океан, с всички възможни ресурси за съществуване, но сама. Имаш пълната свобода да ставаш и лягаш когато поискаш, да ядеш, да работиш или не. Абсолютна свобода, която обаче не можеш да споделиш с никого. Та къде би се чувствала по-свободна – на този остров или в една система/общество, където свободата може да бъде споделена и осмислена? Истинската свобода е в постигането на баланса между ума, тялото и духа. В този баланс трябва да се роди твоят уникален личен ритъм, който да живее в хармония с ритмите и правилата на системата. А когато постигнеш баланса, осъзнаеш какъв е твоят уникален талант/ритъм, с който би била полезна на себе си и хората, и когато с цялата си същност обичаш всичко, което правиш, тогава идват истинската СВОБОДА и ЩАСТИЕ!

Под звуците на барабана количеството на белите кръвни клетки нараства, установило проучване на водещия американски невролог Бари Битмън. Той разделя хората на групи. Едните свирят активно, други наблюдават, от третата група четат вестник, слушайки. Кръвните проби на участниците преди и след експеримента категорично доказали, че ефектът е най-силен при тези, които изпълнявали музиката.