Алегра, принцесата на чичо Джани

Личната история на наследницата на Versace

30 January 2006

Само преди една година тя се присъедини към клуба най-богатите млади дами, току-що навършили пълнолетие. В деня на своя 18-ти рожден ден Алегра получи 50% от компанията Gianni Versace S.p.A, плюс активи на стойност повече от два милиарда долара. Майка й Донатела Версаче и чичо и Санто, който е финансов директор на компанията, имат съответно по 20 и 30 %. Бордът на директорите не е бил очарован от това решение - Алегра е болезнено слабо, затворено момиче, което говори и мечтае само за театър. Тя отказва да учи мода или мениджъмънт, и следва мечтата си: учи история на театъра и актьорско майсторство в Ню Йорк. "Най-много в тази професия ми харесва това, че мога да бъда друг човек", казва Алегра. Нейните думи крият жестока, лично изстрадана истина. От смъртта на чичо Джани до това лято Алегра се бори с тежка анорексия.

Алегра е била любимка на чичо си, той я наричал моята принцеса. Първото й присъствие на модно дефиле, при това на първия ред, е само на две годинки - в ръцете на майка си. Естествено, дефилето е на Версаче. Чичо й Джани е създавал специално за нея рокли и костюми за училищните пиеси. Там тя е приказна фея, принцеса, Снежанка и всички деца гледат като омагьосани дрехите й. Алегра нарича чичо си "моят вълшебник". Прекрасни портрети от това време красят стаята на Алегра - тя и чичо Джани на фона на езерото Комо, седнали на терасата на семейната вила, той - в снежнобяла риза, тя в рокличка на ангелче, направена от него. Двамата пред коледната елха, с лица, озарени от щастие. Тя и брат й Даниел в прегръдките на чичо на яхтата му...

Алегра расла в изискана среда - обядвала с леля Мадона, вечеряла с чичо Елтън Джон, снимала се с Наоми Кембъл и принцеса Даяна за спомен. Често я вземат на яхтата на Джани, където малката принцеса вижда в очите на другите същото обожание, което тя храни към чичо си.
Джани често я взема със себе си на ревюта, показва колекциите си първо на нея и твърди: "Тя е единственият човек в света, който разбира какво съм искал да кажа с творенията си. Един ден се надявам тя да оглави компанията". Така и става.

Но преди това на Алегра е съдено да преживее ужаса от един репортаж, случайно видян по телевизията. Репортажът е от Маями, той прекъсва рисуваното филмче, което тя гледа заедно с брат си. Момичето е само на 11 и не разбира особено добре защо прекъсват филмчето, за да показват полицаи, които се суетят пред камерата. Изнасят тяло, увито на носилка, и думите още кънтят в ушите й: "Вчера на стълбите пред вилата му в Маями беше застрелян Джани Версаче." Трудно е да бъде забравено това. Единственият човек, когото тя обожава, я е напуснал завинаги. Алегра се затваря в стаята си, а пред семейната къща е пълно с охрана. Охраната я съпровожда и до училище, където Алегра изпитва цялата жестокост на децата, които повтарят чутото в къщи - тя разбира много от истината за семейството си. Майка й, Донатела, е в изключително тежък период - тя се бори със зависимостта си от наркотици и няма общ език с дъщеря си. Двете са пълна противоположност, шумната и импулсивна Донатела, жадна за светски купон, и затворената, мълчалива Алегра.
Баща й също е далече от нея. Жълтата преса вади неговата история на показ. На 23 години баща й, Пол Бек, е мъжкото лице на Версаче.

Младият, красив модел е увлечен в любовна афера със самия Джани, но малко по-късно изненадващо се жени за сестра му. Годината е 1983. Когато се случва трагедията с чичо й през 1997 г., баща й живее разделен с майка й. Брат й е още малък. Алегра е сама.
От стаята си, цялата облепена с плакати на Спайс гърлс, Алегра дочува тревожни неща - в годината, когато убиват чичо й, ръстът на продажбите скача с 10 %. Няколко години по-късно, през 2002 г. загубите са милиони, семейната компания губи имоти и позиции, разтърсвана от скандали и разкъсвана от финансови експерти. През цялото това време момичето е разбирало добре, че нейната красива приказка, започнала с обожанието на чичо Джани, се разпада. Болестта й прогресира - Алегра е подвижен скелет с огромни и тъжни тъмносини очи. Фотографиите от това време са ужасяващи - анорексията я разрушава отвътре. Майка й я води в една частна клиника в Лос Анжелис, където Алегра минава индивидуална терапия с психолози и диетолози. Но като че ли арттерапията с учители по актьорско майсторство помага най-много на момичето да излезе извън кожата си на нещастна и неразбрана девойка и да се чувства отново красива, обожавана, сигурна в обичта на близките си. Бавно и полека Алегра се връща към живота.

В деня на 18-годишнината си тя е още болезнено слаба, но на бузите й има руменина, а в очите й - живот. Може би той се дължи и на звездната компания, осигурена на празника от амбициозната Донатела - Рупърт Еверет и Елеонора Берлускони, дъщеря на Силвио Берлускони. Между Донатела, която вече е преборила зависимостта към наркотиците и е по-успокоена, по-притихнала, и дъщеря й се заражда нещо като близост. Донатела публично я подкрепя. "Светът на модата е нейният свят, тя от малка рисува, а театралното образование може само да й помогне", казва тя за дъщеря си Алегра.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР