Идеята за регистриране на улична мода се ражда преди 20 години в Япония. Тогава, за да повлияят положително на вкуса на читателките си, модните списания изпращат кореспонденти в Париж, Милано и Лондон, които снимат стилно облечени хора от всекидневието. Най-добрите фотографии се публикуват, а японките настървено късат страниците, зарязват кимоната и стават все по-смели и колоритни в обличането си.

Смелостта ескалира като зараза, което провокира фотографа Сьойти Аоки да се разходи през 1994 с фотоапарат в токийските квартали Харадзюку и Омотесандо и да отрази крайностите, наричайки проекта си Fruits. Неговите снимки зареждат с идеи поколения випускници на Saint Martin’s, сред които Джон Галиано и Миуча Прада. И така се оказва, че правилата на обличане отдавна не се пишат само от малцина избрани. Напротив, дизайнерите черпят вдъхновение от улицата. Днес всеки голям град в света разполага с блогове, посветени на уличната мода.

Един от най-популярните е нюйоркският thesartorialist.com

Създаден през септември 2005 г., той е посещаван ежедневно от по 23 хиляди души. Всяка снимка на неговия създател Скот Шуман, публикувана там, провокира оживена дискусия. Преди да направи блога си, Скот работи в областта на модата за дизайнера Валентино, занимавайки се с маркетинг и реклама. Впоследствие открива свой шоурум, в който излага дрехи на млади творци, а накрая зарязва всичко и започва да снима интересно и стилно облечени хора по улиците на Ню Йорк и да ги коментира в своя блог.

Който пък става толкова популярен, че Шуман получава покана и от сайта на сп. Vogue – Style.com , да отразява за тях модните дефилета в Ню Йорк, Милано и Париж. Без да има образование по фотография, нови медии или журналистика, той снима и за Menstyle.com и има месечна колонка и собствена страница в сайта на сп. GQ.

От EVA се свързахме със Скот Шуман да поговорим за вдъхновението, родено от стила на улицата, и за това как успява да се наложи като фактор в модния живот на Ню Йорк.

Здравейте, г-н Шуман. Вие снимате хора по улиците на Ню Йорк, Милано, Париж, Москва. Коя националност до момента най-много ви е вдъхновила с усета си за стил?

Безспорно италианците. И то тези в Милано. Той е много особено място - хем туристическа дестинация, а в същото време е „опакован“ подобно на подарък с възхитителен стил. Количеството хора със страхотен индивидуален вкус там е най-голямо в сравнение с другите градове, в които съм бил.

Прави впечатление, че често са ви интересни хора на колела. Защо?

Защото... колелото предполага да си облечен спортно, а много от моите „модели“ отиват с колело на работа или на среща и са облечени съвършено различно от това, което колелото предполага. Има и хора, при които колелото по някакъв начин „влиза в диалог“ със стила им и е съчетано интересно с индивидуалността им. И това ме провокира.

Какво е вашето определение за стил?

Умението да представиш вярно кой си, ако си наясно с това, а ако не си, да можеш да покажеш конфликта в търсенето на себе си. Понякога второто е даже по-интересно.

А как бихте описали собствения си стил?

Като микс от ретро италиански, малко френски и американски. Французите са по-секси и dark, италианците се обличат по-формално, по-елегантно. Американците са по-спортни и изчистени откъм детайли. Харесвам различни стилове и когато видя нещо ново и ме провокира, веднага се опитвам да го внеса в моя външен вид. Но искам да уточня, че имам здравословна любов към модата. Не съм обсебен от нея. Не се опитвам да служа за пример.

Не се ли притеснявате хората да ви виждат недостатъчно добре облечен? Все пак сте популярно лице в модните среди в Америка...

Има две понятия на английски - dressed up (да си облечен изискано) и dressed good (да се обличаш добре). Днес не съм dressed up, но все пак съм доволен от външния си вид и се чувствам стилно облечен. Шалът, който нося, е от Рио и е пурпурен. Дънките ми са с много добра кройка, жилетката ми изглежда добре. И съм с бледосини обувки и светлосиви чорапи. По-скоро съм кежуъл, някои биха ме харесали, други - не. Но не се старая хората да се обръщат след мен.

Всъщност се шегувах...

Но въпросът ви беше уместен, защото много хора биха обърнали внимание как съм облечен. Още повече, че актьорът Итън Хоук живее в моя блок. Нарсиско Родригес също живее наблизо. Така че съм в доста модерен квартал. Има много модерно изглеждащи и готини хора тук.

Има ли знаменитост, чийто стил ви вдъхновява?

Знаменитостите не са ми особено интересни. Няма да видите много техни снимки в блога ми, въпреки че съм бил на доста ревюта. Сред малкото звезди, които все пак съм снимал, е Кание Уест, защото има страхотен стил, което е по-важно от това да е известен. За мен.

Добре, работили сте за Valentino, имали сте свой собствен шоурум. Защо оставихте всичко и буквално излязохте на улицата, за да снимате непознати лица?

Първо започнах да снимам децата ми и ми беше много забавно. Фотографията ми доставя огромно удоволствие. По-късно се запалих да фотографирам интересни места в Ню Йорк, а след това - хора, и то предимно интересно облечени мъже. Копирах идеи за себе си. Бях снимал известно време в Китайския квартал, Харлем и Фълтън и осъзнах, че имам интересна колекция. Мои приятели започнаха да ме питат за тези снимки и някой предложи да ги кача в интернет. Мислех си да не прибавям коментари... Публиката ми в началото беше по-скоро мъжка. Тъй като преди работех в областта на дамската мода, малко по малко се присъединиха и жени. В първия месец имах около 10 хил. посещения, днес всекидневно са два пъти повече. Около 20 до 30% от моите читатели са от цял свят, 56% са мъже, а 50% от тях са на възраст около 20 години.

Защо според вас блогът ви е толкова популярен?

Защото в него има искреност. А тя се цени. Показвам нещата, които харесвам, без да ме интересува дали някой е съгласен с тях или не.

Медиите коментират, че се е превърнал в източник на вдъхновение за известни модни дизайнери.

Знам, че го разглеждат и това ми харесва. Може да е им е интересно да четат коментарите на различни хора под снимките ми. Но доколко им влияе не мога да преценя.

Кое беше най-интересното в модата през 2008-а според вас? Какво най-много ви заплени?

Хареса ми развитието на Марк Джейкъбс. За него 2008-ма беше много добра. Успя да издигне компанията си до марки от ранга на Луи Вюитон.