Нико е на 22, Делон – на 25 години. Той става свидетел на скандала й с режисьора и няколко дни след това й се обажда с думите „Предлагам ти рамо, на което да поплачеш“. Излизат на вечеря и Нико е поразена от красотата му. „Спах с Ален Делон“ – казва тя след първата им среща на всички свои познати, които не са много, защото Нико винаги е била единачка, безкомпромисна към чуждите недостатъци. Малко хора успяват да издържат на трудния й характер, на маниакалното й свободолюбие, на внезапните й избухвания.

По онова време пресата свързва Делон с подземния свят и това още повече омагьосва Нико. „Беше като циганин – със силни покоряващи очи и много тъмна коса. Исках го за себе си. Никога преди не бях изпитвала желание да притежавам мъж. И никога след това не ми се случи. Когато бях до него, ръцете ми трепереха. В любовта ми към него имаше голяма доза ужас“ – разказва Нико на своя приятел Ричард Уитс, който след смъртта й пише книга за нея – Nico: The Life&Lies Of An Icon. Делон е единственият мъж, с когото Нико се чувства нормална, влюбена жена, а не сирена, терористка, бегълка. Делон я прави нормална и това я побърква. Тя, Нико, влюбена във филмова звезда! Тя, Нико, влюбена в този, в когото са влюбени всички глупави момичета в целия глупав свят! Ален Делон е единствената „приказка“, случила се в живота на тази жена, за която всички казват, че е „родена, за да бъде недоволна“, и която сама признава, че е нихилистка до мозъка на костите си.

Истината за връзката й с Ален Делон така и не излиза на бял свят поради категоричния отказ на актьора да говори за това. Според Нико те са се влюбили и са имали тайна връзка за няколко месеца. След което се разделили, тя заминала на ваканция на Бахамите, където разбрала, че е бременна. Казала на Ален, но той отказал да поеме отговорност („Ален беше демонично амбициозен“ – твърди тя). Заявила му, че ще роди детето, без да иска нищо от него. Пише на майка си, която й казва с леден глас: „Ами да, копелето ражда копеле. Направи аборт, докато не е станало късно!“

Нико обаче ражда детето, макар че по време на цялата си бременност периодично се надрусва с LSD. За изненада на всички синът й се ражда напълно нормален и здрав.

Ари се появява на бял свят през 1962 г. и в същия миг се превръща в непосилна тежест за майка си. Единственото, което Нико някога е направила за детето си, е, че го е родила. Веднага разбира, че не е готова и никога няма да бъде готова за всичко, което следва – режим на хранене, режим на спане, приспиване... Не, тя не е родена за това. През първите две години от живота си Ари обикаля с майка си и различните й мъже цяла Европа и единствената храна, която му се дава, са пържени картофи или чипсове. Детето се разболява и един ден на вратата на хотелската им стая (В Берлин? В Париж? В Рим?) се появяват възрастни мъж и жена. Това са майката на Делон Едит и вторият й съпруг (родителите на Ален Делон се развеждат, когато той е още дете).

Едит Булон разбира от жълтите вестници, че някаква моделка-актриса-певица е родила дете от сина им, но той отказва да го признае. Започва да търси Нико под дърво и камък, тъй като тя няма постоянен адрес и прекарва живота си по хотели, мотели, гари и летища, без да се задържа никъде за повече от три месеца, така че е трудно да бъде „хваната“.
Когато Едит и мъжът й застават на прага на хотелската стая, се случва чудо. Двегодишният Ари протяга ръце към тях и прегръща не нея, а него. Двамата започват да плачат. Едит разказва, че още в първия миг е видяла сина си в очите на детето. Решават да го вземат при себе си и да се грижат за него. Момченцето изглежда недохранено, нервно и в лошо здраве. Когато съобщават решението си на Ален Делон, той заявява, че ще трябват да избират: или той, или това дете. Едит и мъжът й избират детето.

Нико с радост им отстъпва Ари, тъй като е оперирана от майчински инстинкти. Отива да види сина си след цели три години. Майката на Делон е изумена, когато Нико казва на детето „Нося ти нещо от Америка“ и изважда от чантата си един портокал. „Взехме портокала и приехме веднъж завинаги, че тя просто не е като другите“ – казва Едит.
За да бъде мистерията пълна, години по-късно се появява някой си Жан-Марк Биянкур, французин, държавен служител, който поразително прилича на Ален Делон и заявява, че той е истинският баща на Ари.

Твърди, че като млад се е възползвал от приликата си с кинозвездата пред Нико, тя се е вързала и двамата имали кратка, бурна връзка. По-късно му заявила, че е бременна, той разкрил истината за себе си, но тя не му повярвала. Изчезнала от живота му, без да остави никакъв адрес, което било много удобно за него, защото той вече имал семейство и дете. Когато видял по телевизията снимка на Ари и майка му, разпознал Нико и разбрал, че тя е родила детето им. „Ари – обръща се Жан-Марк към момчето, – не мога да те принудя да ми вярваш. Абсолютно разбирам, че е далеч по-вълнуващо да си наследник, макар и непризнат, на кинозвездата Ален Делон, отколкото на някакъв държавен служител.“

Въпреки че нито Ари, нито родителите на Делон обръщат внимание на думите на този човек, все пак те хвърлят сянка на съмнение върху така или иначе тайнствената любовна история на Нико със звездата на френското кино. Всички, които познават Нико, знаят че тя никога не стъпва по земята и че признава само своята собствена истина. „Тя живееше така, сякаш беше сама в целия свят и можеше да прави с него каквото си поиска“ – казва един от „късните“ й любовници, Иги Поп.

Музикалната кариера на Нико започва едва след като оставя Ари на грижите на Едит и заминава за Великобритания, където се запознава с Брайън Джоунс и останалите от „Ролинг Стоунс“, както и с техния продуцент, който тъкмо е направил Мериън Фейтфул звезда и решава да се заеме с тази странна птица – изумително красива и убийствено своенравна. Но с какъв глас! Тъкмо Брайън Джоунс и Стоунсите откриват Нико като певица. Притеснява ги само, че има проблеми със слуха. Всъщност се оказва, че Нико е напълно глуха с едното ухо по рождение и може би оттам идва особеният начин, по който модулира гласа си. Пишат й няколко песни, страхотен успех! Всички потриват ръце, че още едно надеждно състезателно конче ще тича в тяхната писта. Тогава Нико прави поредния рязък завой в живота си. Среща Боб Дилън, който е точно толкова странен, колкото и тя самата, и с него заминава за Америка. И отново не информира никого за решението си.

Този път в Америка попада в най-готината школа в света – Andy Warhol’s Factory, или Фабриката на Анди Уорхол, където в онези години кралица е Еди Седжуик. Нико буквално се взривява като бомба в това необикновено свърталище на от шантави по-шантави нюйоркски типове, художници, артисти, красиви момичета, които живеят заедно под крилото на Уорхол. Той прави Нико солистка на много известната тогава ъндърграунд банда (създадена от него) Velvet Underground и с тях тя издава може би най-комерсиалния си албум, след което обаче се налага да се разделят. Едва не си издират очите, защото Velvet отказват да се подчинят на Нико, а това всъщност е единственият възможен начин да работиш с нея. След това Анди Уорхол, който по свой си начин се влюбва в Нико, я взема за филмовия си проект „Chelsea Girls“ и двамата дори отиват с този филм на фестивала в Кан, където след първото преминаване по червения килим (Анди Уорхол и Нико минават по червен килим! Колко е грозно това! – говорят си двамата) се надрусват здраво в хотела си и два дни не излизат оттам, а организаторите на фестивала се чудят какво да правят с тях.